Фицо отказва нов заем за Украйна и обвинява Германия, че използва бюджета на ЕС за натиск
Германският канцлер даде знак, че ще блокира бюджета, ако не бъде постигнато споразумение за финансирането на Киев. Според него тежестта от подкрепата за Украйна се поема предимно от няколко държави членки
,fit(1001:538)&format=webp)
Фридрих Мерц даде знак, че ще блокира седемгодишния бюджет на Европейския съюз, ако не бъде постигнато споразумение за финансова помощ за Украйна. Позицията на германския канцлер предизвика обвинения в „типично изнудване“ от други европейски лидери и подготви почвата за напрегнати преговори по-късно този месец.
Намесата на Мерц разгневи лидерите на някои централноевропейски държави, които получават повече средства от бюджета на ЕС, отколкото внасят, но не желаят да участват в предстоящия кръг на финансиране на Украйна.
„Това, което прави канцлерът, е типично изнудване и аз няма да му се поддам“, заяви пред журналисти в Братислава словашкият премиер Роберт Фицо, известен с близките си отношения с Русия.
Той говори заедно с чешкия си колега Андрей Бабиш, чието правителство също отказва да участва в бъдещ заем за Украйна.
„Не знам защо говори така“, коментира Бабиш позицията на Мерц.
Германският канцлер настоява европейските лидери да обсъдят финансовите нужди на Украйна на срещата на върха в Дъблин в петък.
„Трябва да продължим да подкрепяме Украйна в борбата ѝ да се защити. Това е от жизненоважно значение за всички нас“, пише той в писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който ще ръководи срещата. The Guardian цитира документа.
„Въпреки това двустранната помощ за Украйна е разпределена неравномерно и тежестта се поема предимно от малък брой държави членки“, посочва Мерц.
Миналата година ЕС се споразумя да предостави на Украйна заем от 90 млрд. евро, предназначен да покрие две трети от военните и гражданските ѝ разходи за 2026 и 2027 г.
Оттогава обаче непрестанните руски бомбардировки увеличиха разходите на Киев, което накара президента Володимир Зеленски да поиска допълнителни 70 млрд. евро за покриване на бюджетния недостиг.
ЕС прие оценките на Зеленски и обеща да осигури 45 млрд. евро. Очаква се останалата сума да бъде предоставена от други съюзници на Украйна, включително Великобритания и Канада.
Миналата година Мерц оглави усилията за използване на замразените в ЕС руски държавни активи на стойност 210 млрд. евро. Планът обаче се провали заради съпротивата, водена от Белгия, където се намира по-голямата част от тези средства.
Заемът от 90 млрд. евро се превърна в резервното решение.
Унгария, Словакия и Чехия, които отказаха да участват в него, вече дадоха знак, че няма да се включат и в следващия кръг на финансиране.
Българският премиер Румен Радев потвърди, че страната няма да участва в новия кръг на финансиране за Украйна. След среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във Варна той обясни позицията си с бюджетните ограничения и процедурата по свръхдефицит, в която се намира България.
„Така че ние полагаме усилия изцяло според нашите финансови възможности в момента, но в никакъв случай България не блокира единните решения на ЕС и желанието на другите държави да помагат кой както може“, заяви Радев.
Премиерът подчерта, че страната продължава да подкрепя Украйна чрез износ на електроенергия, помощ за възстановяването на енергийната и железопътната ѝ инфраструктура и безвъзмездна подкрепа за хиляди украински семейства.
Спорът за финансирането на Украйна вече се пренася в трудните преговори за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г.
Германия, която е най-големият нетен вносител в европейския бюджет, настоява за значително съкращаване на предложените разходи. Берлин същевременно се противопоставя на отпускането на щедро европейско финансиране за държави, които отказват да допринесат за финансовите нужди на Украйна.
В писмото си Мерц посочва, че „общ ангажимент [...] без изключения“ е „задължително предварително условие“ за решаването на проблема с недостига на средства за Украйна и за „обсъждането на всякакви други въпроси, особено тези с финансови последици“.
Канцлерът настоява също всички държави членки да участват в осигуряването на стабилна финансова перспектива за Украйна от 2028 г. нататък в рамките на следващия седемгодишен бюджет на ЕС, известен като многогодишна финансова рамка.
Берлин настоява и за промяна в начина, по който се вземат решенията за финансиране на Украйна. Германия иска те да се приемат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие, за да не може едно правителство да блокира решенията на ЕС.
Писмото на Мерц отразява нарастващото раздразнение сред северните държави членки, които са сред най-големите поддръжници на Украйна, заради по-скромния принос на други страни от Централна и Южна Европа, пише The Guardian.
Задачата да постигне споразумение за бюджета се пада на Коща, бивш министър-председател на Португалия.
Той иска преговорите да приключат до края на годината, преди изборите във Франция, Полша и Италия през 2027 г., които вероятно ще направят постигането на компромис още по-трудно.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)