Изборните секции в Мианмар отвориха врати в неделя, давайки начало на дълбоко оспорван вот. Управляващата военна хунта представя изборите като път към демокрация – почти пет години след преврата от 2021 г., хвърлил страната в кървава гражданска война.

Военните твърдят, че изборите дават шанс за „ново политическо и икономическо начало“ на една от най-бедните държави в Югоизточна Азия. Критиците обаче – в това число ООН, западни правителства и правозащитници – отхвърлят вота като лишен от свобода, честност и легитимност, пише Reuters.

Най-популярният политик в страната, носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи, остава в затвора, а нейната партия – Националната лига за демокрация – е разпусната. Политическите формации, противопоставящи се на хунтата, не участват в изборите, а стотици хора са арестувани съгласно нов закон, криминализиращ „възпрепятстването и критиката“ на изборния процес.

Мианмар е отговорен за около 57% от общия внос на този тип суровини в Китай през миналата година

Целият свят зависи от Китай за редкоземните елементи. Но от кого зависи самият той?

В големи части от страната гласуване изобщо няма да се проведе. Военните продължават да се сражават с мрежа от етнически въоръжени групировки и продемократични бойци в граничните планински райони и в централните равнини.

Вот без избор

Гласуването се провежда на три етапа – на 28 декември, 11 януари и 25 януари – и обхваща 265 от общо 330 общини. Властите не са обявили кога ще бъдат преброени бюлетините и кога ще бъдат оповестени резултатите.

В икономическата столица Янгон държавни знамена и електронни билбордове създават усещане за официалност, но атмосферата е далеч по-приглушена от предишни избори. Липсва енергията и ентусиазмът от годините, когато Мианмар експериментираше с по-отворена демокрация.

„Бях много по-развълнувана за предишните избори, защото тогава имахме свобода да избираме за кого да гласуваме“, казва пред CNN Су, счетоводителка от Янгон. Този път дори протестен вот е невъзможен. Електронните машини за гласуване приемат само бюлетини с отбелязан избор за партия – всички одобрени от доминираната от военните изборна комисия.

Военната партия

Анализатори прогнозират, че при липсата на реална конкуренция подкрепяната от армията Партия за съюз, солидарност и развитие (USDP) ще се завърне на власт. Формацията, ръководена от бивши генерали, е издигнала близо една пета от всички кандидати в изборната надпревара.

„Тези избори целят да заличат резултатите отпреди пет години, които военните сметнаха за неприемливи“, посочва Ричард Хорси от International Crisis Group. По думите му вотът е „циничен опит за бетониране на военната власт“.

Лидерът на хунтата Мин Аун Хлайнг даде своя глас в строго охраняваната столица Найпидо, призовавайки към подкрепа за кандидати, способни на „искрено сътрудничество с Татмадау“ (армията). По закон военните автоматично получават една четвърт от депутатските места съгласно действащата конституция.

Според Global Magnitsky Justice Campaign в княжеството са били депозирани милиони евро незаконни средства, свързани с измами от руски олигарси

ЕС нареди Монако до Сирия и Мианмар като високорискова дестинация за пране на пари

Гражданската война

След преврата през февруари 2021 г. и бруталното потушаване на мирните протести хиляди млади хора се присъединиха към т.нар. Сили за народна отбрана, воюващи редом с етнически бунтовници срещу режима. Въпреки първоначалните успехи на съпротивата, през последната година армията си върна част от загубените територии, подсилена от нова вълна мобилизация и китайско въоръжение.

Според ООН над 3 милиона души са били принудени да напуснат домовете си, икономиката е срината, а страната се е превърнала в глобален център за производство на метамфетамини и опиум. Паралелно процъфтяват и мащабни измамни схеми, управлявани от въоръжени групировки.

Правозащитни организации документират системни нарушения – от масови арести и изтезания до бомбардировки на села и атаки срещу цивилни. Хунтата отрича обвиненията и твърди, че се бори с „терористи“.

Международна изолация

САЩ и повечето западни държави не признават военната власт в Мианмар. Изборите са осъдени и от редица азиатски страни, включително Япония и Малайзия. Русия и Китай обаче ги подкрепят, а Пекин активно посредничи за укрепване на позициите на хунтата по границата.

„Няма условия за свободно изразяване, сдружаване или мирно събрание, които да позволят реално участие на хората“, коментира върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк.

За много граждани вотът изглежда безсмислен. „Като цивилен в зона на конфликт не виждам смисъл от тези избори“, казва Моу, 25-годишна учителка от лагер за разселени лица в щата Кая. „Това ще бъде нечестен, фиктивен вот.“

Въпреки уверенията на хунтата, че изборите ще донесат стабилност и „по-добро бъдеще“, за голяма част от мианмарците и международната общност те остават символ не на изход от кризата, а на нейното институционализиране.