Опитът на Мадяр за сближаване с ЕС се сблъсква с реалността в Брюксел

Европейската комисия подхожда предпазливо към усилията на Петер Мадяр за отблокиране на замразените европейски средства за Унгария, въпреки че новият премиер пристигна в Брюксел с уверението, че споразумението е „много близо“.

В петък Мадяр трябва да се срещне с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в опит да постигне пробив по освобождаването на милиарди евро, блокирани заради нарушения на европейското право и опасения за корупция по време на 16-годишното управление на бившия премиер Виктор Орбан.

Няколко министри от правителството на Мадяр вече проведоха разговори с представители на Комисията относно осигуряването на 10,4 млрд. евро от европейския фонд за възстановяване след пандемията. Унгария рискува да загуби част от средствата, ако не спази крайния срок до август, пише Euronews. 

Мадяр залага на Централна Европа като нов политически център

„Не искам да го казвам твърде високо, но сме много близо до споразумение“, заяви Мадяр във видео във Facebook, публикувано в четвъртък. „Все още има открити въпроси, но по много важни теми на практика вече постигнахме договореност.“

Според представители на Комисията е вероятно още в петък да бъде постигнато съгласие по част от въпросите, но по-сложните теми ще изискват допълнителна работа.

„Разбира се, не може да се очаква една държава да бъде реформирана за една нощ, така че не очакваме споразумение по всичко. По някои теми ще има договореност, а по други ще продължим да работим“, казва представител на Комисията пред POLITICO.

Брюксел има три основни опасения: предстоящото съдебно решение относно предишното отпускане на средства за Унгария от страна на ЕК; въпросът дали Мадяр може да прокара реформите бързо, без да предизвика конституционна криза; и примерът с Полша, където европейските фондове бяха деблокирани след смяната на властта, но веднага след това ключовите реформи се забавиха.

Очаква се през следващите седмици Съдът на ЕС да се произнесе по решението на Комисията от 2023 г. да освободи около 10 млрд. евро за Унгария по времето на управлението на Орбан. Европейският парламент оспори този ход с аргумента, че Комисията е пренебрегнала продължаващите проблеми с демокрацията и правосъдието. Генералният адвокат на съда вече подкрепи позицията на Парламента в  необвързващо становище. 

Евентуална загуба на делото може да изложи Комисията на нови обвинения, че отново е прибързала с отпускането на средствата за Унгария. За да избегне подобен сценарий, ЕК настоява реформите да бъдат реално изпълнени, а не просто обещани, преди да освободи парите.

Основният пакет средства, за който се водят преговорите, възлиза на 10,4 млрд. евро от Европейския фонд за възстановяване. Комисията е призовала унгарската делегация да се съсредоточи върху безвъзмездните средства в размер на 6,5 млрд. евро, вместо върху заемния компонент, който е на стойност 3,9 млрд. евро. Към момента Унгария вече е получила авансово 919 млн. евро.

Паралелно с това Мадяр прави опити да деблокира и средства от кохезионните фондове. Изпълнението на критериите по плана за възстановяване би могло да освободи още 4,3 млрд. евро. Останалите 2,5 млрд. евро обаче зависят от по-чувствителни политически реформи, включително промени в законодателството, засягащо ЛГБТИК+ общността, правилата за предоставяне на убежище и възстановяването на академичната свобода.

За да си осигури пълен достъп до финансирането, Унгария трябва да изпълни т.нар. „суперетапи“, обвързани със съдебната система, мерките срещу корупцията и обществените поръчки. Будапеща е длъжна официално да подаде своето искане до 31 август, а крайният срок за извършване на плащанията е в края на тази година.

Някога вдъхновен от Орбан, днес слага край на властта му: Кой е Петер Мадяр

Мадяр разполага със свръхмнозинство в парламента, но ключови позиции – включително президентът, председателят на Конституционния съд и главният прокурор – все още са заети от лоялни на Орбан фигури, които могат да блокират реформите.

„Изключително трудно е да възстановиш върховенството на закона, без сам да нарушиш закона“, коментира Джон Морийн, професор по право и политика в международните отношения в Университета на Грьонинген. По думите му отстраняването на ръководители на съдилища би било „много драстична стъпка“, която може да доведе до конституционна криза.

Самият Мадяр признава, че има ограничения. След като заяви, че ще представи намерението на Унгария да се присъедини към Европейската прокуратура пред Фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, той добави: „Не можем да приемем предложения за промени, които могат да противоречат на унгарската конституционна система. Мисля, че Европейската комисия ще разбере това.“

Напрежението около посещението му в Брюксел подчерта и дистанцията между унгарските власти и европейските институции. Унгарски представители анонсираха срещата с Фон дер Лайен дни преди тя да бъде официално потвърдена от Комисията. В четвъртък НАТО отмени планирана пресконференция с участието на Мадяр и генералния секретар Марк Рюте, като официалното обяснение беше „проблеми с графика“.

Темата за Украйна също остава част от по-широкия диалог между Брюксел и Будапеща. По време на управлението на Орбан Унгария последователно блокираше старта на преговорите за присъединяване на Киев към Европейския съюз.

„Настоящите преговори по никакъв начин не са свързани с въпроса за Украйна, войната или джендър темите. Те са насочени основно към борбата с корупцията и осигуряването на средства за Унгария“, подчертава Мадяр.

Въпреки това в дневния ред на срещата влизат и преговорите за присъединяване на Украйна, както и стремежът на ЕС да прекрати зависимостта си от руски петрол и газ от следващата година. Правителството на Мадяр се противопоставя на подобна стъпка и иска да продължи вноса на руска енергия до 2035 г.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос каза, че очаква Унгария да оттегли ветото си още през юни, което би позволило напредък в преговорите с Киев.

Правителството на Мадяр е дало сигнал, че би се отказало от възраженията си, ако Украйна възстанови образователните и езиковите права на унгарското малцинство в страната. Разговорите между Будапеща и Киев по темата продължават.

Въпреки предпазливостта в Брюксел, европейски представители признават, че новият тон на Унгария бележи рязка промяна след годините на конфронтация при Орбан.

„Това не е панацея и не е ново начало“, коментира високопоставен европейски представител в сферата на отбраната. „Но е много значимо.“