Европейският съюз е на прага на нов етап в подкрепата за Украйна и едновременно с това се опитва да овладее нарастващия енергиен натиск върху собствените си икономики. Последните часове очертаха ясна връзка между геополитиката, енергийните доставки и вътрешнополитическите баланси в блока – връзка, която се материализира в решението за мащабен заем от 90 млрд. евро за Киев.

Посланиците на страните членки дадоха предварително одобрение на пакета, като паралелно с това бе постигнат и консенсус за 20-ия пакет санкции срещу Русия. Формалното приемане се очаква да приключи чрез писмена процедура, насрочена за четвъртък – момент, който съвпада и със срещата на европейските лидери в Кипър.

Решението обаче не дойде без напрежение. До последно Унгария блокираше процеса, използвайки енергийния въпрос като инструмент за натиск. Ключовият обрат настъпи едва след възстановяването на доставките по тръбопровода „Дружба“. Украинският оператор „Укртранснафта“ потвърди, че потокът на суров петрол от Беларус към Украйна е възобновен, а унгарската компания MOL очаква първите доставки да достигнат Унгария и Словакия в рамките на ден, пише The Guardian. 

В по-широк план одобрението на заема и новите санкции срещу Русия подчертават двупосочната стратегия на ЕС: осигуряване на финансова помощ за Украйна и същевременно икономическо притискане на Москва. Събитията от последните часове обаче показват, че единството в блока е крехко и често почива на прагматични компромиси.

Европейската комисия цели да изплати първия транш от средствата още през април. Предложението замества плана за отпускане на репарационен заем въз основа на замразени руски активи

Брюксел предлага 90 милиарда евро заем за Украйна и призовава за бързо одобрение в ЕП

ЕК обяви пакет с мерки за справяне с енергийната криза

Паралелно с решенията за Украйна, Европейската комисия представи пакет от извънредни мерки, насочени към овладяване на последиците от скока в цените на петрола – пряко свързан с войната в Иран и сътресенията на глобалните енергийни пазари.

Брюксел даде сигнал, че ще разхлаби правилата за държавна помощ, позволявайки на правителствата да се намесват по-активно в подкрепа на домакинствата и бизнеса. Сред обсъжданите инструменти са енергийни ваучери за уязвими групи, временно намаляване на акцизи и целенасочена подкрепа за индустрии, изправени пред риск от фалит заради високите цени на енергията.

Въпреки това Европейската комисия настоява мерките да бъдат „целенасочени, навременни и обвързани с дългосрочни решения“. Посланието е ясно: за разлика от кризата с Covid-19, когато ЕС предприе мащабни общи действия, сега държавите трябва да действат по-внимателно и координирано, без да подкопават фискалната стабилност.

В същото време Брюксел се опитва да използва кризата като катализатор за ускоряване на енергийния преход. Част от пакета „AccelerateEU“ включва стимули за развитие на възобновяеми източници, инвестиции в електропреносната мрежа и насърчаване на технологии като термопомпи и електромобили. Данните показват, че производството на възобновяема енергия в ЕС вече е достигнало рекордни нива – с 15% ръст на годишна база през първото тримесечие.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен заяви: „Това трябва да бъде сигнал за събуждане и повратна точка.“

Възможностите на блока да се справи с последиците от хаотичната война в Персийския залив са ограничени

ЕС се опитва да неутрализира рисковете от иранската криза с извънреден енергиен план

Той цитира инициативи в Австрия, където правителството подпомага премахването на газовите котли, докато Белгия и Германия предлагат съответно намалено ДДС и по-ниски цени на електроенергията, за да стимулират инсталирането на топлинни помпи. Франция, където се наблюдава 50% ръст в продажбите на електромобили, ще възобнови своята програма за социален лизинг на електрически превозни средства.

Пакетът с мерки ясно очертава стратегическата дилема пред съюза. От една страна, краткосрочният натиск изисква директна държавна намеса за защита на потребителите и индустрията. От друга – дългосрочната цел остава намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и изграждане на енергийна автономия.

Европейската комисия формулира това напрежение като необходимост от баланс между „скорост и въздействие“ днес и структурни решения за утре. В този смисъл настоящата криза се превръща не просто в тест за устойчивостта на ЕС, а в момент, който може да ускори трансформацията на европейската енергийна система.

„Сега е по-очевидно от всякога – чистата енергия означава сигурност. Тя означава достъпност. Тя означава независимост“, заключава Йоргенсен.