Глобалната енергийна криза застрашава военните усилия на Украйна
Резкият скок в цените на горивата оказва нов натиск върху Киев, докато страната очаква от ЕС транша по заема от 90 милиарда евро
,fit(1001:538)&format=webp)
Енергийната криза, предизвикана от съвместните военни действия на САЩ и Израел срещу Иран, застрашава горивните доставки за Украйна и нейните военни усилия. Украински войници съобщават пред POLITICO, че последните ценови скокове се отразяват негативно на горивните им запаси за бойна техника като танкове, артилерия и бронирани машини.
„Цените на горивата са ужасни“, отбелязва високопоставен украински военнослужещ. „Дори в армията в момента сме силно ограничени откъм гориво.“
Друг войник обяснява, че дизелът се приоритизира за бойните части, които се сражават срещу настъпващите руски сили в източната част на страната, където тежките боеве в региона Донбас продължават.
„[Ние] не сме на фронта“, казва той за местоположението си. „Затова не сме приоритет. Нашите танкове и друга техника не се движат много, така че не е толкова спешно да ни изпращат дизел, както на други подразделения.“
И двамата описват въведен режим за разпределение на горивата, като уточняват, че ситуацията все още не е критична. Същевременно рязкото поскъпване на енергийните ресурси за цивилни нужди в Украйна подхранва инфлацията и натоварва допълнително гражданите, които вече са подложени на ежедневни руски атаки.
След като Иран блокира Ормузкия проток – тесния воден път, през който преминават над 20% от световните доставки на суров петрол и втечнен природен газ – цените на петрола скочиха до 120 долара за барел, пораждайки опасения от глобална рецесия.
Въпреки това говорител на украинското енергийно министерство заявява в писмен отговор, че „на украинския пазар няма недостиг на горива“, като добавя:
„Украинското правителство, в сътрудничество с участниците на пазара, продължава да диверсифицира маршрутите за доставки, за да поддържа достатъчни нива на гориво за нуждите на въоръжените сили, индустрията и обществото.“
В средата на март енергийният министър на Украйна съобщи на депутатите, че страната в момента внася около 85% от горивата си, което я прави силно зависима от външни доставчици в Европа и САЩ.
Министерството обяснява, че „първи приоритет е непрекъснатото снабдяване на въоръжените сили и аварийните служби“, следвани от селскостопанския сектор. Обществото и останалите бизнеси получават доставки последни, като отново се подчертава, че „ситуацията остава под контрол“.
Джон Хелин, анализатор и основател на частната разузнавателна организация Black Bird Group, посочва, че макар Киев да е предпазлив в публичните си изявления относно запасите от изкопаеми горива за армията, от началото на войната с Иран има основания за притеснение.
„Публичната информация е ограничена, а по-точните данни, естествено, не са достъпни“, коментира Хелин, като подчертава, че колкото по-дълго продължава войната с Иран, толкова повече „нарастващите енергийни цени ще се усещат в бюджета на Украйна“.
Напоследък държавните финанси на Украйна са подложени на сериозен натиск както от войната, така и от регионални спорове.
Президентът Володимир Зеленски влезе в конфликт с Унгария и Словакия заради искането им Киев да възстанови съветския нефтопровод „Дружба“, който до бомбардировките през януари транспортираше руски петрол през Украйна към двете съседни държави. Докато повредата не бъде отстранена, унгарският премиер Виктор Орбан се зарече да използва ветото си в Брюксел, за да блокира заем от 90 милиарда евро от ЕС за Украйна, предназначен да покрие финансовите и военните ѝ нужди.
Нови обвинения, че външният министър на Унгария е предоставял информация на Русия по време на среща на министрите от ЕС, също разтърсиха съюза. Според украинския военен Орбан „прави всичко възможно да ни остави без пари“.
„Дори при продължаваща финансова подкрепа от Запада, нов скок в цените на енергията естествено ще увеличи разходите за Украйна и ще натовари допълнително икономиката ѝ“, посочва Хелин.
От друга страна, Кремъл в момента се възползва от повишаващите се цени на петрола, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви временно облекчаване на санкциите срещу Русия и нейния съюзник Иран в по-широк опит за стабилизиране на пазарите.
„Ситуацията вече създава пространство за нов дебат в части от Запада относно смекчаване на натиска върху Русия“, обяснява Хелин. „Ако този дискурс набере по-голяма подкрепа, това може да се окаже по-вредно за военните усилия на Украйна от самите енергийни цени.“
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)