Европейската комисия отложи представянето на дългоочакваното предложение за постоянна забрана на вноса на руски петрол, след като войната в Близкия изток разтърсва енергийните пазари и продължава да поддържа цената на барела Брент над 100 долара.

Новината идва и на фона на противопоставянето на Брюксел с Унгария и Словакия, единствените две членки, които все още купуват руски петрол, заради ремонта на тръбопровода „Дружба“, съобщава Euronews.

Законодателният акт, който е част от пътната карта REPowerEU, трябваше да бъде представен на 15 април, но тази дата вече е премахната от календара на Брюксел. „Нямам нова дата, която да посоча“, заявява Анна-Кайса Итконен, говорител на ЕК по въпросите на енергетиката. „Мога обаче да ви уверя, е, че оставаме ангажирани с изготвянето на това предложение“.

Отлагането е повлияно от ударите на САЩ и Израел срещу Иран, които разтърсиха енергийните пазари и затвориха протока Ормуз – жизненоважен коридор, през който досега преминаваше една пета от световния петрол и втечнен природен газ.

Може ли Доналд Тръмп да постигне сделка с Иран?

В понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп приветства „продуктивните разговори“ с Иран за прекратяване на войната, което веднага беше оспорено от Техеран. Въпреки това думите на Тръмп допринесоха за понижаване на цената на сорта Брент от 112 до 102 долара за барел.

В опит да успокоят разтревожените пазари САЩ облекчиха санкциите срещу руския петрол, което предизвика възмущение и недоволство сред европейците.

Унгарско-словашката опозиция

ЕС вече наложи забрана върху руския петрол в рамките на традиционния си режим на санкции, който трябва да се подновява на всеки шест месеца с единодушно решение. Унгария и Словакия се ползват с безсрочно изключение от тези санкции, което позволява да продължат да купуват.

Сегашното забавено законодателство се счита за енергийно, а не за външнополитическо, така че за одобряването му е необходимо само квалифицирано мнозинство. Брюксел счита, че постоянната забрана ще предотврати вето в бъдеще и ще запълни пропуските.

Украйна приема помощта на ЕС за нефтопровода „Дружба“

В рамките на REPowerEU Блокът вече забрани вноса на руски газ: втечнен природен газ (LNG) до края на 2026 г. и газ по тръбопровод до есента на 2027 г.

Унгария и Словакия са завели съдебни дела срещу забраната за руски газ и заплашват да направят същото, ако предложението за петрола бъде прието. Двете страни без излаз на море в момента са въвлечени в остър спор с Украйна относно газопровода „Дружба“, който пренася евтин руски суров петрол през украинска територия към Централна Европа.

Киев твърди, че инфраструктурата е била сериозно повредена от Москва в края на януари и трябва да бъде ремонтирана, преди да бъде възобновен транзитът.

Будапеща и Братислава обаче оспорват този аргумент, като твърдят, че газопроводът е умишлено спрян по „политически причини“ в навечерието на унгарските избори на 12 април.

Спорът около „Дружба“ блокира отпускането на заем от 90 милиарда евро за Украйна.

Унгария спира последния пакет санкции на ЕС срещу Русия преди четвъртата годишнина от войната в Украйна

Задънена улица в преговорите Русия – Украйна

На този фон ЕК настоява, че промяната в графика не означава промяна в политиката.

„Предложението ще бъде направено“, твърди говорителят. Цитирайки председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, той предупреждава, че връщането към руските горива след войната в Украйна би било „стратегическа грешка“.

Междувременно дипломатическият процес, насочен към прекратяване на войната в Украйна, е в застой от началото на войната в Иран, която според Киев само „укрепва увереността на Русия“.

Украинска делегация се завърна от двудневни срещи в Маями с малко осезаеми резултати, след това, което украинският президент Володимир Зеленски описа като дискусия относно „ключовите точки, възможности и предизвикателства“.

Мирните преговори за Украйна губят инерция на фона на конфликта в Близкия изток

Специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф заяви в неделя, че „конструктивните“ преговори между САЩ и Украйна са били фокусирани върху хуманитарните усилия и върху установяването на трайна и надеждна рамка за сигурност за Украйна.

В по-широк план Киев счита за изключително важно да продължи диалога със САЩ и да покаже, че не Украйна е препятствието пред мирното решение.

С войната в Иран вниманието на американския президент Доналд Тръмп се пренасочи значително към ситуацията в Близкия изток.

„Геополитическата обстановка се усложни поради войната срещу Иран, а това, за съжаление, укрепва самочувствието на Русия“, заяви Зеленски във вторник, като добави, че „основните обстоятелства не са се променили“. „Русия продължава тази война и дестабилизацията в Европа, подкрепяйки иранския режим с разузнавателни данни и по този начин удължавайки войната в този регион, както и подготвяйки се за нови конфликти в следващите години“.

Украйна пренася опита си срещу дронове в Близкия изток след споразумение с Великобритания

Според украински медии американските официални лица отново засилват натиска върху Киев да изтегли войските от Донецката област в част от евентуално споразумение.

Вашингтон е предупредил украинската делегация, че може да се оттегли от посредническите усилия, ако не се постигне напредък, като възнамерява да даде приоритет на военните операции срещу Иран. Киев настоява, че най-чувствителните въпроси, включително териториите на Украйна, могат да бъдат обсъдени само на пряка среща между Зеленски, Тръмп и Владимир Путин.

„Необходими са срещи на равнището на лидерите, за да се решат наистина тези въпроси“, заявява Зеленски. Москва отхвърля тази възможност, като продължава с атаките.

Московските войски засилиха наземните атаки по фронтовите линии като начало на пролетната офанзива на Русия.