„Никой не може да ни изнудва“: Европейските лидери отправят остри критики към ветото на Орбан

Негодуванието от решението на Виктор Орбан да блокира заема от 90 милиарда евро за Украйна ескалира рязко в четвъртък. Лидерите на ЕС отправиха безпрецедентно остри критики, определяйки поведението на унгарския премиер като „неприемливо“. Начело на вълната от недоволство застана председателят на Европейския съвет Антониу Коща – политик, известен с умерения си тон, чийто авторитет обаче бе директно разклатен от действията на Орбан.

„Лидерите взеха думата, за да осъдят поведението на Виктор Орбан и да напомнят, че договорът си е договор и всички лидери трябва да спазват дадената дума“, заяви Коща в края на срещата на върха, давайки израз на месеци натрупано раздразнение от действията на унгарския лидер.

„Никой не може да изнудва Европейския съвет. Никой не може да изнудва институциите на Европейския съюз“, каза той пред репортери в отговор на въпрос на Euronews. Коща настоя, че заемът ще бъде изплатен, както е договорено през декември. Въпреки това Орбан затвърди ветото си.

Паралелно с това председателят на Европейския съвет даде положителна оценка на усилията на Украйна да ремонтира тръбопровода „Дружба“. Само дни преди срещата Киев се съгласи и на европейска инспекция на място – ключови искания на Будапеща и Братислава. Тези отстъпки обаче идват на фона на личното несъгласие на президента Володимир Зеленски с транзита на руски петрол през украинска територия, докато войната продължава.

ЕС се подготвя за решителен сблъсък с Орбан заради заема за Украйна

 От своя страна Орбан обвинява Украйна в умишлен саботаж на ремонта на съоръжението с цел дестабилизация преди вота в Унгария на 12 април – твърдение, което Зеленски отхвърля като неоснователно.

Според източник от дипломатическите среди Коща е призовал и двете страни към сдържаност в изказванията. Той обаче е подчертал, че исканията на Унгария са практически неизпълними — по-конкретно настояването за гарантирана безопасност на транзита в момент, когато Русия не спира ракетните атаки и ударите с дронове срещу Украйна.

„Това не е добросъвестно поведение – поставяш условие, което нито Европейският съюз, нито държавите членки могат да гарантират“, отбеляза Коща.

„Защото единствено Русия може да реши дали отново ще се опита да унищожи тръбопровода „Дружба““, добави той. По думите му  Москва е атакувала съоръжението повече от 20 пъти от 2022 г. насам.

„И, разбира се, това не е отговорност нито на Украйна, нито на Комисията, нито на Европейския съвет, нито на която и да е държава членка.“

В опит да бъде преодоляна безизходицата Брюксел обяви два дни преди срещата, че Украйна е позволила външна инспекция, а ЕС ще осигури финансиране за ремонта на тръбопровода. Натискът върху Зеленски да одобри мисията обаче не успя да промени позицията на унгарския лидер.

Тази ситуация вече е директна заплаха за доверието в европейските институции и за авторитета на висшето ръководство – от Коща до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. В четвъртък вечерта Фон дер Лайен припомни, че още през декември Унгария, заедно със Словакия и Чехия, е дала съгласието си за заема на най-високо политическо ниво в замяна на специфични финансови изключения.

Украйна приема помощта на ЕС за нефтопровода „Дружба“

„Това условие беше изпълнено. Затова нека бъдем ясни къде се намираме: заемът остава блокиран, защото един лидер не спазва думата си“, посочи тя.

„Но нека повторя това, което вече заявих в Киев: ще осигурим средствата по един или друг начин.“

Германският канцлер Фридрих Мерц също обвини Орбан в „сериозен акт на нелоялност“, който трябва да бъде предотвратен в бъдеще, включително чрез промяна на правилата за гласуване.

Френският президент Еманюел Макрон призова декемврийското споразумение да бъде спазено и предупреди, че опасенията за енергийната сигурност „не трябва да бъдат инструментализирани“.

Сред критиците на Орбан бяха и шведският премиер Улф Кристерсон и австрийският канцлер Кристиан Щокер. Те го обвиниха, че използва спора с Киев в предизборната си кампания, придобила взривоопасен характер в последната си фаза.

Върховният представител Кая Калас отиде още по-далеч, поставяйки под въпрос мотивите за ветото и аргументите на Унгария: „Предполагам, че по време на избори хората не са толкова рационални.“

Други лидери заложиха на различен подход. Италианският премиер Джорджа Мелони и – макар и не толкова ентусиазирано – белгийският ѝ колега Барт де Вевер се опитаха да поласкаят егото на Орбан. Те са изразили съпричастност и разбиране към неговата позиция, споделят дипломати пред POLITICO.

„Трябва да се отнасяш с него като с шестгодишно дете – трябва да му угождаш“, коментира един от източниците.

Без отстъпление

Кръглата маса, описана от дипломати като „напрегната и конфликтна“, не беше достатъчна, за да накара Орбан да отстъпи. Напротив – той затвърди позицията си. Лидерите бързо стигнаха до извода, че ветото най-вероятно ще остане в сила до провеждането на унгарските избори.

След края на срещата Орбан ескалира напрежението още повече, като намекна за заговор между Брюксел и Киев. Според него двете страни си сътрудничат с цел да свалят неговата администрация и да наложат проевропейско правителство в Будапеща.

„Европейските институции, включително части от Комисията и Европейския парламент, биха искали смяна на правителството в Унгария. И го финансират“, твърди той при напускането на срещата.

Обвиненията не са нови, но са сериозни, тъй като предполагат политическа намеса. С наближаването на изборите Орбан засилва атаките срещу своя опонент Петер Мадяр, когото представя като кандидат-марионетка на Фон дер Лайен и Зеленски.

Преди да напусне Брюксел, той обеща „никакви пари за Украйна“, докато не бъде възстановен петролният поток, и обяви, че е „защитил унгарския национален интерес, като е разбил блокадата“.

Бизнесът срещу Орбан: Планът на Мадяр за „истинска смяна на режима“ в Унгария

Унгарското вето идва в особено деликатен момент за Европа.

Съединените щати, под ръководството на президента Доналд Тръмп, прекратиха всякаква помощ за Украйна, оставяйки европейците сами да поемат финансовата тежест.

Заемът от 90 милиарда евро, договорен през декември след трудни преговори, е гръбнакът на бюджетните нужди на Украйна за 2026 и 2027 г. Без него украинските власти казват, че може да не успеят да покрият разходите си, което би имало сериозни последици и на бойното поле.

Първоначално се предвиждаше Киев да получи първия транш в началото на април, за да се гарантира непрекъснатостта на външната помощ. Унгарското вето обаче напълно провали този график.

Въпреки че текущите социологически данни сочат сериозна дистанция в полза на Петер Мадяр, евентуална консолидация на вота за Виктор Орбан би могла да доведе до продължаване на блокадата. Позицията на словашкия премиер Роберт Фицо внася допълнителна несигурност – той подчерта, че Братислава ще запази ветото, в случай че ремонтните дейности по тръбопровода „Дружба“ не бъдат финализирани, независимо от изборния резултат в Будапеща.

Спорът поставя Брюксел пред изключително сложна дилема – между гарантирането на енергийната сигурност на държавите членки и подкрепата за Украйна.

За Коща, чиято основна функция е да осигурява изпълнението на колективните решения на държавите членки, поведението на Орбан представлява директно предизвикателство към неговия авторитет.

„Напълно неприемливо е това, което прави Унгария“, каза Коща в четвъртък. „И това поведение не може да бъде прието от лидерите.“