Унгарският опозиционен лидер Петер Мадяр привлича водещи бизнес лидери от страната, които да съставят бъдещия му кабинет, ако спечели изборите следващия месец. Идеята му е, че именно те притежават необходимите управленски умения, за да разкъсат дълбоко вкорененото влияние на премиера Виктор Орбан върху държавните институции.

Според социологическите проучвания Мадяр води с около 10 процентни пункта пред Орбан преди вота на 12 април. Дори победа обаче няма да му даде веднага свободата да управлява безпрепятствено.

„Той ще трябва да се изправи срещу сложна мрежа от влияние, изградена от Орбан в съдебната система, медиите и държавните компании – част от която се поддържа чрез заплетени схеми на собственост, свързани с приближени до премиера фигури“, пише POLITICO.

Партията на Мадяр „ТИСА“ обещава „истинска смяна на режима“, като се противопоставя на това, което според нея са клиентелистки мрежи, чрез които Орбан контролира голяма част от обществения живот в страната с население от 9,5 милиона души.

Заместник-председателят на партията Золтан Тар заяви, че основният приоритет е да бъдат намерени „добри мениджъри“, които да могат да осъществят тази промяна.

Според него набирането на хора от корпоративния свят има и друго предимство – те не носят политическия „багаж“ на предишни управления, който би могъл да подкопае усилията за ограничаване на влиянието на Орбан върху държавата.

„Основно се обръщаме към бизнес средите, защото имаме определени правила. Не можем да работим с хора, които имат определен правителствен ‘багаж’. А това сериозно ограничава възможностите ни“, казва Тар пред POLITICO.

По думите му и евентуалните преговори за размразяване на замразените европейски средства за Унгария ще изискват умения, типични за корпоративните ръководители.

„Ще има прагматични отношения с Урсула фон дер Лайен и Брюксел. Това е като в бизнеса – взаимно изгодно за Унгария и ЕС и основано на принципа да спазваш дадената дума“, добавя Тар.

До момента са потвърдени само пет имена за евентуалния кабинет, освен самия Мадяр, който би заел поста министър-председател.

Анита Орбан (няма роднинска връзка с Виктор Орбан), която до януари беше директор по обществените въпроси във Vodafone Group и председател на борда на чешкия химически концерн Draslovka, е предложена за външен министър. Между 2010 и 2015 г. тя вече е заемала висок пост в унгарското външно министерство.

За енергийния ресор партията е избрала Ищван Капитани, глобален изпълнителен вицепрезидент на Shell, а за фискалната политика и бюджета – Андраш Карман, висш мениджър в банковата група Erste.

Единственият кандидат извън големия бизнес е планираният министър на здравеопазването Жолт Хегедуш, който е ортопедичен хирург.

Подобна стратегия партията използва и по-рано. При съставянето на листата си за европейските избори през 2024 г. „ТИСА“ набира кандидати чрез онлайн формуляри, привличайки аполитични фигури – лекари, юристи, преподаватели и унгарци с опит в Брюксел – като избягва професионални политици, свързани с партията на Орбан ФИДЕС.

По-младите гласоподаватели застават зад партията на Петер Мадяр, но в провинцията и сред възрастните избиратели Виктор Орбан и „Фидес“ остават предпочитаният избор

Как изборите в Унгария се превръщат в битка на поколенията?

Сложни структури на влияние

Класически пример за сложността на влиянието на Орбан върху държавните структури е MOL, основната енергийна компания на Унгария.

Около 10% от акциите ѝ са собственост на фондацията Mathias Corvinus Collegium (MCC) – академична институция, близка до ФИДЕС и контролирана от политическия директор на партията Балаш Орбан.

През 2022 г. MCC създава и аналитичен център в Брюксел с цел да лобира пред институциите на ЕС.

Тар казва, че партията „ТИСА“ е създала специална работна група, която вече е изготвила план как да се справи с влиянието върху MOL.

Промяната на структурата на собственост би била сложна без парламентарно мнозинство от две трети, но стратегията на компанията може да бъде променена по-лесно. Партията планира например MOL да прекрати вноса на руски петрол до 2035 г.

Проблемът с липсата на свръхмнозинство

Най-голямото препятствие пред „ТИСА“ обаче е, че много от реформите, които партията иска да реализира, ще бъдат конституционно невъзможни без мнозинство от две трети в парламента – перспектива, която изглежда малко вероятна.

Миклош Лигети, юридически директор на Transparency International Hungary, казва, че такова мнозинство е необходимо, „за да се преразгледат основите на начина, по който функционира унгарската държава“.

Сред институциите, чиито ръководители могат да бъдат назначавани само с подкрепата на две трети от депутатите, са съдебната система, Конституционният съд, главният прокурор, медийният регулатор и омбудсманът. Според Лигети тези органи „в момента са под контрола на съюзници на Орбан“ и могат да блокират управление, което не е свързано с Фидес.

Тар признава, че евентуално правителство на „ТИСА“ трябва да бъде подготвено и за двата сценария – обикновено парламентарно мнозинство или конституционно мнозинство от две трети.

„Имаме списък с действия и правни мерки, които бихме искали да предприемем“, казва той.

„Имаме един сценарий, ако разполагаме с конституционно мнозинство, и друг – ако имаме само обикновено мнозинство. Така се подготвяме.“

Ако партията все пак спечели свръхмнозинство, тя планира да отвори и дебат за бъдещето на унгарската конституция, пренаписана от Орбан през 2011 г. и впоследствие допълвана с изменения, които според критиците са ограничили правомощията на Конституционния съд, гражданските свободи и свободата на медиите.