Русия е на път да завърши поетапни доставки на дронове, лекарства и храни за Иран, сочат западни разузнавателни доклади, които криват усилията на Москва да подкрепи своя съюзник в условията на конфликт.

Високопоставени представители на Иран и Русия са започнали тайни разговори за доставка на дронове само дни след като Израел и САЩ нанесоха удари по Техеран, съобщава Financial Times, позовавайки се на двама източници, запознати с разузнавателната информация. Подготовката на доставките е започнала в началото на март и се очаква да приключи до края на месеца.

Москва поддържа тесни връзки с Техеран и е предоставила на съюзника си ключова подкрепа, включително сателитни изображения, данни за насочване на удари и разузнавателна информация, посочват източниците на FT.

Доставките на въоръжение, като дронове, биха представлявали първото доказателство, че Москва е готова да предостави пряка бойна помощ на Иран от началото на войната.

Попитан за информацията, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: „В момента се разпространяват много фалшиви новини. Едно е сигурно – ние продължаваме диалога си с иранското ръководство.“

Според високопоставен западен представител, Москва се стреми не само да подсили военните способности на Иран, но и да гарантира по-широката политическа стабилност на режима в Техеран.

Публично Русия подчертава предоставянето на хуманитарна помощ от началото на конфликта, като миналата седмица съобщи, че е изпратила над 13 тона лекарства в Иран през Азербайджан и планира да продължи доставките.

Иран е превърнал използването на еднопосочни атакуващи дронове в ключов елемент от военната си стратегия. От началото на конфликта страната е използвала над 3000 такива апарата, които може да произвежда на сравнително ниска цена.

От 2023 г. Русия също произвежда подобни дронове, базирани на ирански модели, с цел използване във войната в Украйна. Те са модифицирани така, че да избягват противовъздушната отбрана и да носят по-голям боен товар.

Антонио Джустоци, старши изследовател в Кралския институт за обединени служби (RUSI), коментира: „Иран не се нуждае от повече дронове, а от по-добри дронове. Те търсят по-усъвършенствани способности.“

По думите му, от източници в Корпуса на гвардейците на Ислямската революция е потвърдено, че разговорите с Русия за доставки на дронове са започнали веднага след ударите на САЩ и Израел.

Един от западните служители по сигурността уточнява пред FT, че все още не е ясно какъв точно клас дронове Русия се е съгласила да достави този месец. Според него Москва вероятно може да предостави модели като „Геран-2“, базирани на иранския Shahed-136.

Миналата седмица Израел е атакувал ключов маршрут за военни доставки между Русия и Иран в Каспийско море, съобщават източници, запознати със случая.

Никол Граевски, преподавател в Sciences Po в Париж и експерт по отношенията между Русия и Иран, смята, че Техеран може да се стреми да разучи и възпроизведе технологията на тези дронове, за да подобри собствените си системи.“

По думите ѝ, по-усъвършенстваното руско въоръжение може да повиши ефективността на иранските дронови атаки, особено ако страната няма време да интегрира технологиите в собствените си системи.

„Руснаците значително усъвършенстваха дроновете Shahed, включително двигателите, навигацията и защитата срещу заглушаване. Тези системи вече са по-напреднали от произвежданите в Иран“, посочва тя.

Техеран е поискал от Москва и по-модерни системи за противовъздушна отбрана и през декември е постигнал споразумение за доставка на 500 преносими пускови установки Verba и 2500 ракети 9M336 в рамките на три години.

Русия обаче е отказала да предостави системите С-400 – едни от най-съвременните ѝ средства за ПВО, твърдят настоящи и бивши западни представители, цитирани от FT.

Според тях Кремъл вероятно смята, че подобна стъпка би довела до ескалация на напрежението със САЩ. Освен това използването на сложните системи С-400 изисква сериозна подготовка, което би означавало руски екипи да участват пряко в бойни действия срещу американски самолети.

Миналата година Русия и Иран подписаха споразумение за стратегическо партньорство, което обаче не включва взаимни гаранции за военна защита.

Иран прилага уроците от руската дронова война

The Wall Street Journal отбелязва в своя публикация, че технологии, които Съединените щати едва започват да въвеждат, могат да доминират бойното поле, ако Доналд Тръмп нареди сухопътна операция.

Видеоклипове, разпространени тази седмица от подкрепяни от Иран иракски милиции, изглеждат тревожно познати за всеки, следил войната в Украйна.

Дронове, управлявани чрез оптични кабели – технология, която прави електронното заглушаване безполезно – прелитат над американска база в Багдад. След това дронове с изглед от първо лице (FPV) се насочват към целите си: американски хеликоптер Black Hawk на земята и радарна система за противовъздушна отбрана.

FPV дроновете не са единствената технология, която променя съвременната война. Украйна, чийто военноморски флот – подобно на иранския – е силно отслабен, използва морски дронове за атаки срещу руски военни кораби, като сериозно отслаби руския Черноморски флот.

Иранските морски дронове засега не са толкова напреднали, но в тесни водни пространства като Ормузкия проток те могат да се окажат изключително опасни – както за военни кораби, така и за петролни танкери.

Особено тревожен е фактът, че дроновете с оптични кабели, използвани от иракските милиции, не могат да бъдат неутрализирани с традиционни средства за електронна борба.

Русия първа внедри тази технология с опустошителен ефект в бойните действия в Курска област през 2024 г. WSJ също отбелязва, че Москва значително е усъвършенствала иранските дронове Shahed, като е подобрила техните двигатели, навигация и устойчивост на заглушаване.

„Русия и Иран са съюзници и активно обменят опит, разузнавателна информация и технологии“, казва Андрий Загороднюк, бивш министър на отбраната на Украйна. „Иранците внимателно усвояват уроците от тази война и ще продължат да го правят.“

Ключовият въпрос е доколко американската армия е адаптирала своята стратегия към новата реалност на бойното поле. Според експерти, засега напредъкът е ограничен.

Въпреки предложението на Украйна да сподели своя опит, Доналд Тръмп заяви, че САЩ не се нуждаят от чужда помощ в защитата срещу дронове: „Ние знаем повече за дроновете от всеки друг.“

Американската морска пехота едва наскоро започна да експериментира с FPV дронове, като създава първите си специализирани екипи. Анализатори определят тези усилия като начален етап.

„Все още сме в ранна фаза на разбиране на тази технология и нейното въздействие върху бойните действия“, казва пред WSJ Майкъл Кофман от Carnegie Endowment for International Peace. „В защитата срещу дронове имаме дълъг път, за да достигнем нивото на Украйна.“

Дълго време висши представители на САЩ и НАТО подценяваха значението на дроновете, разчитайки на превъзходството във въздушната мощ и прецизните удари.

„Съществува известна арогантност, защото разполагаме с по-напреднали системи“, казва Фабрис Потие, бивш директор по стратегическо планиране в НАТО. „Но реалността показва, че трябва да се учим от Украйна. Това, което се случва там и в Иран, е сигнал за събуждане.“

Военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, досега не е успяла да спре ракетните и дронови атаки, нито да възстанови свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

В конфликта между Русия и Украйна FPV дроновете са причина за по-голямата част от жертвите, като „зоната на поразяване“ се простира на десетки километри от фронтовата линия. Някои модели могат да развиват кабел с дължина до 50 км – приблизително ширината на Ормузкия проток в най-тясната му част.

„Най-ефективният начин за противодействие е да се открият и унищожат операторите преди изстрелването на дроновете“, казва Роб Лий, бивш офицер от морската пехота на САЩ.

Според други анализатори, САЩ биха могли да използват своето превъзходство в разузнаването и далекобойните оръжия, за да ограничат ефективността на тези системи.

Украински експерти обаче са скептични. „Нито една армия не е напълно подготвена за това предизвикателство – нито американската, нито европейските“, казва пред WSJ бившият външен министър на Украйна Павло Климкин. „Не технически, не психологически и не на ниво опит.“