Откакто САЩ и Израел атакуваха Иран на 28 февруари, ключовият пролив Ормуз стана изключително опасен.

„Танкер, натоварен със запалим газ, преминава през Ормуз“, гласеше заглавие в морско списание миналата седмица. И тъй като броят на корабите, които обмислят дали да се осмелят на това пътуване, нараства, ескалиращата ситуация ще има болезнени последствия за световното корабоплаване и за световните икономики – и Европа няма да остане незасегната.

Това коментира Елизабет Брау, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, автор на книгата Goodbye Globalization и редовен колумнист за Politico.

Корабът, за който става въпрос, е Danuta I, наскоро санкциониран превозвач на втечнен нефтен газ, вероятно „натоварен с ирански втечнен нефтен газ“, съобщи Lloyd’s List, морска информационна служба.

Вероятно собствениците са сметнали, че могат да поемат риска именно защото корабът превозва ирански нефтен газ.

Правителството в Техеран обеща да атакува всеки плавателен съд, опитващ да премине пролива, през който преминават около 20% от световните запаси от петрол и природен газ от Персийския залив към световните пазари. Преминават и големи количества алуминий и торове, допълва Politico.

Войната в Близкия изток предизвика рязък скок на цените на петрола, който заплашва световната икономика

FT: Страните от Г-7 ще обсъдят съвместно освобождаване на стратегически петролни резерви

Това обаче са транзитните количества при нормални обстоятелства. От 28 февруари условията в пролива са определено извънредни.

„В момента корабите, които трябва да преминат както от вътрешната, така и от външната страна на Ормуз, изчакват развитието на събитията са в застой“, обяснява Свейн Рингбакен, главен изпълнителен директор на морската застрахователна компания DNK, специализирана в рискове, свързани с война. „Корабособствениците вземат на сериозно иранските заплахи, че корабите ще бъдат атакувани, и ги включват в своите оценки на риска“.

Дори когато са покрити от застраховка срещу военни рискове (налична по време на войни, включително и тази), корабособствениците са изключително предпазливи, когато става въпрос за активни военни зони като пролива.

„Те се интересуват преди всичко от осигуряването на безопасността на екипажите си. Да изчакват развитието на събитията е естествено в ранната фаза на конфликта, когато се водят големи бойни операции“, допълва експертът. Само няколко кораба са били склонни да преминат от началото на сблъсъците и, както Danuta I, повечето са транспортирали ирански петрол.

Това е първата подобна заповед за евакуация, издадена от Вашингтон в Саудитска Арабия от началото на войната

Петролът премина $110, САЩ евакуират служители от Саудитска Арабия

Очевидният въпрос е колко ще продължи конфликтът.

Пет дни след началото му девет кораба вече бяха ударени или пряко атакувани в пролива или околните води, като трима членове на екипажа загинаха. И макар че президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че войната може да продължи до 4-5 седмици, това не дава никаква сигурност.

Освен това, тъй като корабоплаването е глобално, Европа също ще бъде засегната.

Шведският танкер Stena Imperative, който превозваше петрол за американската армия, е сред ударените кораби. Междувременно много други, чакащи на север и на юг от пролива, са собственост на европейски държави или плават под европейски флаг, или превозват товари, предназначени за континента – предимно петрол и газ, а вероятно и алуминий и един от азотните торове от решаващо значение за световното селско стопанство и за продоволствената сигурност.

За щастие, ЕС и Обединеното кралство внасят по-голямата част от тези продукти от други страни, но внасят значителни количества дизел, бензин, петрол, реактивно гориво и керосин от Персийския залив, добавя Politico.

Освен това, докато много от корабите на празен ход в южния вход на пролива (по-точно в югоизточната част), вероятно ще отплават, ако войната продължи по-дълго от края на тази седмица.

Изборът на сина на убития аятолах се разглежда като акт на предизвикателство срещу войната, започната от САЩ и Израел

Назначаването на Моджтаба Хаменей е знак, че твърдата политика на Иран ще продължи

Ситуацията е различна за няколкото хиляди кораба, които все още се намират в Персийския залив. Те са блокирани, а опасностите в пролива означават, че повечето не смеят да го преминат, за да достигнат следващите си дестинации – да не говорим за връщане в залива, за да натоварят още. Военната застраховка би покрила щетите, но не може да върне загубените животи.

„Продължителното преустановяване на преминаването на кораби, особено на петролни и газови танкери, може да има дълбок ефект върху цените на енергията“, посочва Рингбакен. Всъщност, на 6 март министърът на енергетиката на Катар Саад Шерида ал-Кааби заяви пред Financial Times, че войната в Близкия изток може да „срине световната икономика“. Всички износители на енергия от Персийския залив ще обявят форсмажор и ще спрат производството в рамките на няколко дни, каза той.

Иран вече демонстрира, че е готов да отвърне на атаките на САЩ и Израел, като нанесе удари в Персийския залив. Ако войната продължи, може да започне кампания срещу избрани кораби в залива.

Атаките нарушават международното право, но Иран никога не е спазвал стриктно международните правила и е малко вероятно да се ангажира изцяло сега, особено след като Тръмп наскоро заяви пред журналисти, че „не се нуждае от международно право“, а министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет открито отхвърли „глупавите правила за водене на бойни действия“, когато говори за войната срещу Иран.

В интервю за CNN американският президент заяви, че за САЩ е по-важно Иран да има лидер, който да се отнася добре към Вашингтон, Израел и партньорите в Близкия изток, отколкото страната да се превърне в демократична държава

Тръмп: Не е задължително Иран да бъде демокрация – важно е новият лидер да се отнася добре към САЩ и Израел

„Представете си постоянни атаки срещу кораби в Персийския залив, които представляват практически всяка страна на планетата, натоварени с товари за дестинации по целия свят. Ако това се случи, европейските лидери няма да са единствените, които ще молят Тръмп да сложи край на войната. Всъщност, целият свят ще се присъедини към енергийния министър на Катар в изпращането на сигнали за бедствие. (Такива удари биха довели и до опустошителни разливи на петрол), допълва Брау.

Дори ако корабите в залива продължат да бъдат удряни само от случайни дронове и ракети, екипажите им и товарите ще пострадат.

Същото ще се случи и с икономиката – включително и с американската. Макар Тръмп да не се интересува от международното право, той се интересува от фондовата борса – а голяма част от световните фондови борси зависят от пролива Ормуз.

Да се надяваме, че той ще се вслуша в този призив, завършва коментарът.