Скокът на петрола съживява разговорите за икономически „апокалипсис“

Цените на американския и световния петролен бенчмарк отчетоха най-големия си седмичен ръст в историята. Още една подобна седмица би изтласкала цените опасно близо до историческите им върхове – и би върнала в икономическите дебати понятието за „апокалиптичен сценарий“.

Цената на петрола има широкообхватни последици за световната икономика – от бензина, авиационното гориво и разходите за комунални услуги и производство, до инфлацията, потребителските разходи и заетостта.

По-високите цени могат да ускорят инфлацията, да отслабят покупателната способност на потребителите и да забавят икономическия растеж. От своя страна по-високата инфлация може да усложни провеждането на паричната политика, което пряко влияе върху икономическия растеж и заетостта.

Именно затова рекордните седмични ръстове на цените на американския бенчмарк WTI и световния бенчмарк Brent предизвикват толкова сериозни опасения.

За седмицата, приключила на 6 март, фючърсите на WTI с доставка през април са поскъпнали с почти 36%, а Brent за май са се повишили с около 27%.

При такова бързо и силно рали цените постепенно се приближават до рекордните нива от над 145 долара за барел, достигнати за последно през 2008 г.

Войната с Иран притисна борсите в САЩ, петролът отчете най-резкия седмичен ръст от 1983 г.

Ролята на Ормузкия проток

Според икономистите на Goldman Sachs Джесика Ринделс и Пиерфранческо Меи ефектът върху американската икономика ще зависи до голяма степен от това доколко ще бъдат нарушени транспортните потоци през стратегическия Ормузки проток.

Те изчисляват, че всяко устойчиво поскъпване на петрола с 10 долара за барел би намалило икономическия растеж на САЩ тази година с около 0,1 процентни пункта. Причината е, че по-високите цени на енергията намаляват разполагаемия доход на домакинствата и ги принуждават да ограничат разходите си.

Това все още не означава икономически „апокалипсис“.

„Апокалипсисът е очевидно доста крайно понятие“, казва пред MarketWatch Майкъл Браун, старши стратег по изследванията в Pepperstone. Според него петролният пазар все още не е довел икономиката до подобна точка, „дори ако бенчмарковете продължат да поскъпват заради прекъсвания в доставките и нарастващ геополитически риск“.

По думите му нивото от 100 долара за барел при Brent е психологическата граница, която пазарите следят в момента. Следващата ключова стойност е пикът от началото на войната между Русия и Украйна – моментът, който постави началото на последната епоха на петрол над 100 долара.

Тарик Захир, управляващ партньор в Tyche Capital Advisors, е още по-конкретен. Според него „апокалиптичните“ цени за глобалната икономика биха били над 140 долара за Brent и около 138 долара за WTI.

В контекста на конфликта с Иран сериозно намаляване на производството би било глобален проблем, предупреждава Захир. Китай и други азиатски икономики биха били тежко засегнати, както и редица европейски държави.

Ако подобни сътресения доведат до невъзможност за товарене и съхранение на петрол, ефектът може да бъде още по-силен. Най-големият риск е свързан с Ормузкия проток – ако танкерите не могат да преминават през него, складовите капацитети бързо ще се изчерпат.

На Уолстрийт „се усеща мирис на 2008 г.“, предупреждава бивш шеф на Goldman Sachs

Уроците от 2008 г.

На 3 юли 2008 г. WTI достигна рекордната цена от 145,29 долара за барел, а Brent – 146,08 долара за барел, показват данни на Dow Jones Market Data.

Тогава скокът беше обясняван с геополитическо напрежение и производствени проблеми в Близкия изток и Нигерия, съчетани със силно глобално търсене, особено от Китай.

Тази ситуация напомня донякъде на днешния момент, пише MarketWatch, особено по отношение на опасенията, че петролните сътресения могат да приближат икономиката до рецесия.

През 2007–2008 г. високите енергийни цени оказаха натиск върху жилищния и кредитния пазар и намалиха потреблението на домакинствата.

Все пак има и важни разлики. Преди почти две десетилетия цените се повишиха заради силно търсене и ограничено предлагане. Днес светът разполага с достатъчни петролни ресурси – но рискът идва от потенциални прекъсвания на доставките.

Затова пазарите засега възприемат ситуацията по-скоро като „инфлационен шок и възможна спирачка за растежа“, а не като пряк път към рецесия, обяснява Кейти Камински, главен стратег по изследванията и портфолио мениджър в инвестиционната компания AlphaSimplex.

Европа отново е изправена пред енергийна криза

Разликата с 2022 г.

Последният период, когато цените на петрола бяха около 100 долара за барел, беше през 2022 г. – но и той се различава съществено от сегашната криза.

Тогава основният фактор беше прекъсването на доставките на руски природен газ за Европа, обяснява Павел Молчанов, анализатор по инвестиционна стратегия във финансовата компания Raymond James.

Най-силните ефекти се усетиха именно в Европа, докато износът на руски петрол на практика не беше прекъснат.

Днешната криза засяга най-вече азиатските икономики, тъй като те разчитат „в непропорционално голяма степен“ на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив, отбелязва Молчанов. А трафикът на петролни танкери през Ормузкия проток на практика е спрял.

Колко дълго ще продължи кризата

Колко дълго ще продължат прекъсванията на доставките или производството на петрол в Близкия изток е ключовият въпрос за енергийния сектор и световната икономика.

„Не става дума само за нивото на цените на петрола, а и за това колко дълго те ще останат високи“, казва пред MW Фавад Разакзада, пазарен анализатор в StoneX.

Няколко седмици може да не нанесат сериозни щети. Но ако високите цени се задържат с месеци, това би нанесло сериозен удар върху глобалната икономика и би предизвикало нов скок на инфлацията.

„Всичко над 100 долара би било особено проблематично“, добавя Разакзада.

Призивът на американския президент Доналд Тръмп за „безусловна капитулация“ на Иран допълнително намалява шансовете за бързо разрешаване на конфликта, отбелязва анализаторът. Това се отрази в новия скок на цените на петрола в петък, както и в по-нататъшния спад на фондовите пазари.