Плановете на ЕС за нови рестрикции срещу американските технологични гиганти поляризират Европа
Предстоящите решения за сателитните честоти и облачните технологии изправят Брюксел пред труден баланс между защитата на местните компании и реалните нужди на пазара
,fit(1001:538)&format=webp)
Европейските лидери са изправени пред дилема докъде да стигнат в ограничаването на големите технологични компании. В Брюксел се обсъждат решения, които могат да предоставят преференциален достъп на европейски компании до мобилни сателитни честоти и да ограничат участието на мултинационални гиганти в търгове за облачни услуги в ЕС.
По информация на Reuters Европа вероятно ще позволи на Starlink на Илон Мъск и Amazon (Project Kuiper) да получат достъп до европейските мобилни сателитни честоти през следващата година. Това ще бъде компромис, при който по-голямата част от спектъра ще остане запазена за европейски компании.
Очакваното на 3 юни решение за европейските търгове за облачни услуги цели да ограничи влиянието на американски компании като Amazon, Alphabet (Google) и Microsoft. В момента тези три компании държат общо 63% от световния пазар на облачни услуги. Тези ходове отразяват стремежа на Европа да укрепи своя технологичен суверенитет чрез стимулиране на местните компании. Мотивите за това са продиктувани от притесненията около технологичния възход на Китай и тоталната доминация на американските гиганти при нестабилни трансатлантически отношения.
Европейските столици обаче са разделени по отношение на темпото и строгостта на тези мерки. Някои официални лица настояват за по-агресивен подход за изграждане на европейски капацитет, докато други се притесняват от възможен отпор от Вашингтон и се съмняват в способността на Европа да запълни технологичните пропуски самостоятелно.
Сред поддръжниците на по-твърдата позиция "Купувай европейско" са комисарят по индустрията Стефан Сежурне и ръководителят на отбраната на ЕС Андриус Кубилюс. Те смятат, че военните и отбранителните нужди изискват ясни преференции за европейските компании.
От другата страна е финландският комисар по технологиите Хена Виркунен, която счита, че Европа трябва да прилага ясни правила за всички компании, вместо да изключва неевропейските. Очаква се нейният по-балансиран подход да бъде предпочетен, тъй като тя отговаря пряко за текущите въпроси.
Опасенията за уязвимостта на чувствителна европейска информация и изоставането спрямо САЩ и Китай в дигиталните услуги водят до създаването на новия европейски Закон за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект (Cloud and AI Development Act). Законът трябва да бъде представен на 3 юни след многократни забавяния поради вътрешни спорове, съобщава Reuters. Настоящата геополитическа ситуация подчертава структурната слабост на Европа, ако бъде „отрязана“ от ключова инфраструктура.
Експертите предупреждават, че Европа се нуждае от значителни средства, за да бъде конкурентоспособна, като инвестиционната разлика спрямо САЩ в облачната инфраструктура се оценява на 1 трилион евро.
Очаква се проектозаконът да ограничи, но не напълно да блокира достъпа на Amazon, Microsoft и Google до европейския пазар, особено при чувствителни обществени поръчки. В момента Amazon води с 28% пазарен дял, следван от Microsoft Azure с 21% и Google Cloud с 14%, докато останалите конкуренти имат едноцифрени дялове.
Тази седмица ЕС ще представи нов процес за разпределение на спектъра за мобилни сателитни услуги. Честотната лента от 2 GHz е ключова за военни и търговски цели и в момента се използва основно от американски компании. Ревизията цели да улесни достъпа на европейски компании като OVHCloud и Deutsche Telekom и да ограничи разширяването на Starlink в Европа.
Технологичното лоби CCIA, в което членуват Amazon, Google и Meta, предупреждава срещу „пълното изключване на фирми извън ЕС“, като посочва, че дигиталните политики на Съюза могат да доведат до протекционизъм и да ограничат избора на потребителите.
Предложението за мобилния сателитен спектър предстои да бъде обсъдено от страните членки, а Законът за облачните технологии и изкуствения интелект ще бъде предмет на интензивни дискусии с Европейския парламент през следващите месеци, което може да доведе до по-строги разпоредби.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)