Изкуственият интелект, автономните системи и новите стратегически технологии вече променят не само икономиката, но и логиката на глобалната сигурност. Военните конфликти от последните години показаха, че бъдещето на отбраната все по-малко зависи от тежките и скъпи платформи и все повече от софтуера, данните, автономността и способността за бърза адаптация.

Върху тези теми се фокусира разговорът между експертите в рамките на панела „Геополитика и стратегически технологии: Преоформяне на глобалния инвестиционен пейзаж“ по време на 17-ото издание на форума The Sound of Money, който се проведе на 12 май в Sofia Event Center.

Доброслав Димитров, съосновател на Raisen Technology, Димитър Димитров, технически директор на Wiser Technology, и Мартин Дановски, член на Управителния съвет на София Тех Парк, очертаха как AI революцията променя света, какви са предизвикателствата пред Европа и къде се намира България в тази нова технологична надпревара.

Модератор на дискусията беше журналистът на БНТ Симеон Иванов.

Светът, AI революцията и новата военна надпревара

Светът навлиза в период, който все по-често се определя не просто като технологична трансформация, а като фундаментална промяна на икономическия, политическия и военния ред. Изкуственият интелект, стратегическите технологии и новите форми на свързаност променят не само начина, по който функционират компаниите и обществата, но и начина, по който се развиват действията по бойните полета. А отбранителната индустрия постепенно се превръща в едно от местата, където тези процеси се виждат най-ясно.

Според Доброслав Димитров мащабът на случващото се трудно може да бъде сравнен с предишни технологични цикли.

„Най-вероятно трябва да се върнем към откриването на огъня. Това може би е най-точното сравнение със сегашната индустриална революция“, коментира той. По думите му за първи път човечеството автоматизира самото знание, а скоростта на промените поставя огромно предизвикателство пред хората, бизнеса и институциите.

„Нямаме време да се адаптираме към новите реалности“, подчерта Димитров.

Димитров, Raisen Technology

Именно скоростта се очертава като основната разлика спрямо всички предишни индустриални революции. В контекста на войната в Украйна технологичните цикли вече се измерват в седмици, а не в години. Димитър Димитров от Wiser даде пример с развитието на софтуерните и хардуерните решения в отбраната.

„Софтуерните решения се обновяват на няколко седмици, а понякога и по 12 пъти на ден, докато хардуерните цикли вече са около 12 седмици“, посочи той.

Според него в момента наблюдаваме едновременното наслагване на няколко технологични революции – от изкуствения интелект до свързаността и мобилните технологии – което създава изцяло нова реалност.

Димитър Димитров, Wiser Technology

Тази реалност вече трудно може да бъде описана само като „революция“, защото промените текат паралелно, асиметрично и с различна скорост, добави Мартин Дановски от София Тех Парк. По думите му геополитиката и технологичното развитие днес са свързани много по-видимо от всякога.

„Технологията в огромна степен се демократизира“, отбеляза той. „Това води и до нов модел на взаимодействие между цивилния и военния сектор. Технологиите все по-често се създават първо в цивилния сектор, а отбранителният се превръща в адаптор – съвсем различна логика спрямо Студената война например“, каза той.

Мартин Дановски, Sofia Tech Park

Тази промяна вече пренарежда и инвестиционния пейзаж. Все повече държави и компании разглеждат стратегическите технологии не просто като икономически актив, а като въпрос на национална сигурност и геополитическо влияние. AI, киберсигурността, автономните системи и отбранителните иновации постепенно се превръщат в новото поле на глобалната надпревара.

Европа се въоръжава, но остава зависима. Главният редактор на Euractiv за новата икономика на сигурността

Европа: Предизвикателства и възможности

На този фон големият въпрос пред Европа вече не е дали отбранителните технологии ще бъдат двигател на икономиката, а дали континентът е способен да се адаптира достатъчно бързо към новата реалност. Според участниците в дискусията именно скоростта на развитие и способността за масово производство на нови автономни системи ще определят кои държави ще имат стратегическо предимство през следващите години.

Проблемът, според Доброслав Димитров, е, че традиционните индустрии и институции продължават да работят с темпове, които вече не отговарят на реалността. Той даде пример със САЩ, където допреди няколко години процесът от заявяването на дадена технология до приемането ѝ на въоръжение е отнемал средно 16 години.

„До момента, в който придобиеш технологията, тя вече е морално остаряла“, коментира Димитров. „А войната в Украйна показва, че военните доктрини вече се променят ежегодно и успехът идва от децентрализирано производство, индустрия 4.0 и способността за бърза адаптация.“

Технологичната трансформация в отбраната вече се движи от мрежи от автономни системи, сензори и изкуствен интелект. Димитър Димитров описа тази нова среда като „kill web“ – свързана екосистема от космически, морски, наземни и киберсистеми, които обменят данни и действат координирано.

„Днес говорим за над 600 дрона дневно на площ от 10 квадратни километра в Украйна – увеличение от десет пъти спрямо началото на войната“, посочи той.

В този момент Европейският съюз отключва значителни финансови ресурси за отбрана и стратегически технологии, но според участниците в панела все още липсва достатъчно координирана индустриална стратегия. Мартин Дановски отбеляза, че Европа все още не е направила ключовата връзка между стратегията за сигурност и реалните нужди на отбранителните индустрии.

„Липсва достатъчно зряла обща европейска стратегия, която ясно да зададе задачите към индустрията“, каза той.

Още по-критичен беше Доброслав Димитров, според когото огромна част от европейските средства продължават да се насочват към традиционни индустрии, които не могат да произведат нужните способности за бъдещите конфликти.

„Бойното поле вече е доминирано от огромни количества малки дронове, които трябва да бъдат координирани“, подчерта той. „А Европа изостава на това поле.“

Къде е България?

На фона на ускоряващата се технологична надпревара България постепенно започва да търси своето място в новата отбранителна и иновационна екосистема. Според тримата експерти страната ни разполага с важни предпоставки – силен софтуерен сектор, инженерна експертиза и развиваща се стартъп среда – но ще трябва много по-ясно да определи в кои стратегически технологии може да бъде конкурентна.

Мартин Дановски смята, че България вече има основните елементи за изграждане на работеща екосистема за технологии с двойна употреба.

„Имаме наличен капитал, стартъп среда, scale-up компании и държавна подкрепа“, посочи той. По думите му обаче отбранителният сектор има своя специфика – необходимост от тестови полигони, защитени лаборатории и по-тясна координация с държавните институции.

През последната година у нас вече са били отключени и нови финансови инструменти за модернизация на индустрията. Над 80 милиона лева са насочени към технологично обновление на компании в отбранителния сектор – процес, който според Дановски е напълно нов за българската среда.

Димитър Димитров също смята, че България има потенциал да се превърне в естествена връзка между високите технологии и традиционната отбранителна индустрия. Той посочи, че страната ни трябва да засили ролята си и в космическия сектор, включително чрез пълноправно членство в Европейската космическа агенция.

„Днес който владее космоса, владее и планетата“, категоричен беше Димитров.

В същото време експертите предупреждават, че България не може да бъде конкурентна във всичко. Според Мартин Дановски страната трябва да избере няколко критични области, в които да изгради реален технологичен суверенитет – например микроелектроника, роботика или автономни системи.

Ако трябва да обобщим, новата технологична и отбранителна реалност вече не е тема на далечното бъдеще. Войната в Украйна, развитието на AI и масовото навлизане на автономни системи показват, че скоростта на адаптация се превръща в ключов фактор за икономическа и национална сигурност. За Европа предизвикателството е да изгради обща стратегия и индустриален капацитет, а за България – да намери своето място в тази трансформация, преди следващата технологична вълна да е пренаредила света окончателно.