Европа навлезе в нова епоха на енергийна несигурност. Войната на Русия срещу Украйна, кризата около Иран и нарастващото геополитическо напрежение промениха изцяло начина, по който Европейският съюз трябва да мисли за своята енергийна система. Ако доскоро основната цел беше максимална ефективност и ниска цена, днес водещата дума е устойчивост.

Върху това акцентира в презентацията си по време на The Sound of Money д-р Филип Щайнберг, бивш генерален директор по енергийната сигурност в германското федерално министерство на икономиката, който в момента е част от икономическия екип на Boston Consulting Group.

„Ерата, в която оптимизирахме всичко само за ефективност, приключи. Сега трябва да мислим за устойчивост и издръжливост“, акцентира той.

По думите му енергийната криза от 2022 г. е показала колко уязвима може да бъде Европа. След спирането на руския газ през „Северен поток“ Германия, която към онзи момент получаваше 55% от природния си газ от Русия, беше изправена пред реална опасност от недостиг. Това би означавало ограничаване на индустриалното производство и тежки последствия за потребителите. В отговор германското правителство предприема извънредни действия – наема LNG танкери, изгражда четири плаващи терминала за втечнен газ за по-малко от година и връща в експлоатация газови, петролни и ядрени мощности.

„Това беше кризата от 2022 г. И ние все още се възстановяваме от нея – без да сме се възстановили напълно“, припомни д-р Щайнберг.

А оттогава досега предизвикателствата само са се увеличили.

Филип Щайнберг преди The Sound of Money 2026: „Европа вече не е изправена пред временен шок, а пред структурен проблем“

Предизвикателствата пред европейската енергетика

„Основното предизвикателство пред Европа е, че старият модел на енергийна сигурност вече не работи. Континентът навлезе в период, в който геополитическият риск ще бъде постоянна част от цената на енергията“, обяснява експертът.

След кризата с руския газ Европа се изправи и пред напрежението около Иран и Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминават около 20% от световните доставки на LNG и суров петрол. Това доведе до сериозни сътресения на енергийните пазари и до рязка нестабилност на цените.

„Тези три кризи се сливат. Те идват едновременно и променят енергийните цели – може би не завинаги, но за много дълго време“, предупреди д-р Щайнберг.

Според него няма да има лесно връщане към предкризисното равновесие. Правителствата търсят алтернативи – доставки от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други източници – но възможностите са ограничени, тъй като пазарите вече ще калкулират геополитическия риск, а цените ще останат силно променливи. Същевременно Европа трябва да се справя и с друго фундаментално предизвикателство – как да извърши енергийния преход, без да загуби своята индустриална и икономическа сила.

„Макар политическият фокус да е насочен към електрификацията и възобновяемата енергия, реалността е, че над 70% от световното първично енергийно потребление все още се базира на „молекули“ – природен газ, горива и други енергийни суровини. Електричеството представлява едва около 20% от крайното енергийно потребление“, обясни д-р Щайнберг.

Според него Европа не може просто да изостави съществуващата си газова инфраструктура, защото именно тя е едно от стратегическите предимства на континента.

Друг сериозен проблем е цената на новите технологии. Зеленият водород, който се разглежда като ключов елемент от бъдещата енергийна система, в момента струва многократно повече от природния газ – зеленият водород днес струва до 8 евро на килограм, а природният газ – под 1 евро на килограм.

Предизвикателствата са и инфраструктурни. Европа трябва да преосмисли картата на доставките си. Въпреки че САЩ вече осигуряват между 35% и 45% от LNG за Европа, основната сила на континента остават тръбопроводните доставки от Норвегия, Алжир и Азербайджан.

За България това също е стратегически момент. Страната вече постигна по-голяма независимост и инвестира в Александруполис, но пред нея остават важни въпроси около „Турски поток“, „Балкански поток“ и развитието на вертикалния газов коридор.

„До няколко години ще имате бог в джоба си“: Магнус Линдквист за AI и българското предимство в ерата на турбулентността

Решенията: Как Европа може да си върне силата

Според бившия генерален директор по енергийната сигурност в германското федерално министерство на икономиката Европа трябва да премине от модел, основан единствено на ефективността, към модел, основан на устойчивостта и сигурността.

Първата стъпка е изграждането на нова архитектура за енергийна сигурност – повече инфраструктура, резервна инфраструктура, терминали, стратегически резерви за петрол и газ, както и общоевропейски механизми за покупки и координация.

„Нуждаем се от стабилна архитектура за сигурност на доставките“, заяви той.

Друга ключова посока е диверсификацията. Европа трябва да използва различни източници на доставки – Норвегия, Катар, Алжир, Азербайджан, Северна Африка и потенциално нови коридори през България. Според неговия анализ Европа трябва да развива едновременно електрификацията и т.нар. „молекулен преход“.

„Да, нуждаем се от повече електрификация. Но за известен период от време ще има и повече изкопаеми горива. Затова този процес трябва да се превърне в заместване, а не просто в добавяне“, съветва д-р Щайнберг.

„Всичко, което може да бъде електрифицирано, трябва да бъде електрифицирано, защото възобновяемата енергия е по-ефективна и в дългосрочен план по-евтина. Но това няма да бъде достатъчно. Не всичко може да бъде превърнато в електричество. Затова трябва да трансформираме и света на молекулите.“

Една от най-важните идеи е, че съществуващите газопроводи могат да бъдат преобразувани във водородни тръбопроводи, което е значително по-евтино от изграждането на нови електропреносни мрежи.

„Газопроводите и водородните тръбопроводи са между 5 и 10 пъти по-евтини от високоволтовите електропроводи“, подчерта експертът.

Той отдели и особено внимание на синтетичния метан и водорода. Синтетичният метан може да се произвежда децентрализирано в Европа и така да намали зависимостта от външни доставчици. Водородът също остава стратегически важен, защото е необходим за декарбонизацията на секторите, които трудно могат да бъдат електрифицирани. За да стане това възможно обаче, ще бъдат необходими сериозни инвестиции, работеща система за търговия с емисии, ценообразуване на CO₂, стимули за зелени газове и интелигентни финансови механизми.

В крайна сметка основното послание е ясно – енергийната инфраструктура вече е и инфраструктура за сигурност.

„Ако успеем да изградим интегрирана енергийна система, която електрифицира всичко възможно, но същевременно отчита значението на молекулите, тогава Европа ще стане по-устойчива“, посочи в заключение експертът.