AI манията на пазарите, огромният обем кеш в банковата система, новият мултифондов модел и въпросът защо българският капитал все още не достига достатъчно активно до инвестиции очертаха основните теми в панела „The New Investor: Navigating Markets, Assets and Opportunities“ по време на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center.

В разговора участваха Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса, Спасимир Маджаров, мениджър на Amundi за България, Мирослав Маринов, главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, и Евгени Ангелов, председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и управляващ съдружник в Silverline Capital.

В рамките на дискусията темите преминаха от глобалните пазари и ролята на AI в инвестирането до бъдещето на пенсионните фондове, българската борса и стартъп екосистемата.

„Индивидуалните инвеститори са армията, която задава тона на пазарите“, цитира в началото модераторът Димитър Илчев думите на ветерана инвеститор Ручир Шарма.

Спасимир Маджаров обясни това с думите, че достъпът до инвестиции днес е много по-лесен спрямо преди десетилетие заради технологичните платформи, ETF-ите и огромния обем достъпна информация.

„Все повече частни инвеститори се превръщат във фактор за представянето на капиталовите пазари“, каза той.

Спасимир Маджаров, мениджър на Amundi за България

Според Маджаров обаче много инвеститори са свикнали с необичайно силна пазарна среда и тепърва ще стане ясно как ще реагират при по-сериозна корекция.

Той предупреди и че класическата диверсификация става все по-трудна в среда на по-висока инфлация и силна концентрация около технологичните компании.

„Диверсификацията е възможна. Просто трябва да се мисли по-широко и да има ясна централна стратегия“, каза той.

Докато глобалните пазари търсят баланс между AI ентусиазма, инфлацията и геополитиката, българският капиталов пазар продължава да се сблъсква със свой стар проблем - големият обем спестявания, които така и не стигат до инвестиции.

Маню Моравенов очерта именно това като едно от най-големите предизвикателства пред Българската фондова борса.

„В континентална Европа имаме един и същи проблем - как да активизираме спестяванията на гражданите към капиталовия пазар.“

Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса

Според него ETF-ите и новите технологични инструменти постепенно променят този процес.

„Все повече индивидуални инвеститори ще започнат да действат като професионалисти, просто защото ще използват AI. Те ще избират дали да се доверят на изкуствен интелект или на професионален мениджър на активи.“

По думите му България все още има огромен неизползван потенциал - както при големите, така и при малките инвеститори.

„Но за да инвестират хората, трябва да има в какво.“

Именно затова според Моравенов следващата голяма стъпка за пазара трябва да бъде създаването на повече качествени публични компании.

„Трябва да има държавна стратегия за листване на големи и интересни компании, включително държавни компании.“

Според него подобен ход би подобрил прозрачността и управлението на тези дружества, но и би дал възможност на българските граждани да участват в растежа им.

Моравенов даде за пример и други европейски държави, които вече активно използват данъчни стимули за дългосрочно инвестиране.

„Нужни са специални инвестиционни сметки с данъчни стимули за дългосрочно инвестиране“, каза той.

Според ръководителя на БФБ подобен ход би повишил прозрачността на тези дружества и би привлякъл по-големи международни инвеститори.

„Малките пазари трябва да намерят начин да се свържат с големите.“

Темата за дългосрочните спестявания и инвестирането постепенно премина и към една от най-големите предстоящи промени във финансовата система - мултифондовия модел.

Мирослав Маринов определи реформата като една от най-съществените след влизането на България в Европейския съюз.

„От 1 януари всеки осигурен в универсален пенсионен фонд ще може сам да избира какъв инвестиционен профил да има“, обясни главният изпълнителен директор на ПОК „Доверие“.

Мирослав Маринов, главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие“

По думите му логиката е ясна - по-младите хора ще могат да поемат повече риск чрез динамични портфейли, докато с наближаването на пенсия средствата постепенно ще преминават към по-консервативни стратегии.

„Когато си млад, можеш да поемаш повече риск, защото имаш време да възстановиш евентуални загуби.“

Маринов определи реформата като опит инвестирането на пенсионните средства най-после да започне да следва естествения жизнен цикъл на хората.

Той направи и по-широк коментар за средата, в която тази промяна се случва.

„Светът ще става все по-променлив и непредвидим. Не мисля, че волатилността ще изчезне - по-скоро ще остане структурна.“

Според него същото важи и за инфлацията, което постепенно променя начина, по който хората трябва да мислят за спестяванията си.

„Спестяването е отказ от потребление днес, за да можеш да разполагаш с тези средства в бъдеще“, каза Маринов.

Маринов защити и ролята на пенсионното спестяване, след като по-рано във форума Магнус Линдквист постави под въпрос класическия модел на пенсиониране.

„Каквото и да се случи с технологиите, най-вероятно ще имаме 15-20 години, в които няма да работим активно и ще ни трябват средства.“

Той отново се върна и към проблема със свръхликвидността в банковата система.

„Имаме огромен ресурс, който стои в депозити при почти нулева доходност, докато около нас има множество възможности за инвестиции.“

По думите му именно капиталовият пазар може да се превърне в един от каналите, през които този ресурс да започне да работи по-ефективно за икономиката.

Подобна теза защити и Евгени Ангелов, но през призмата на рисковия капитал и стартъп екосистемата.

„Средата в България всъщност е доста добре развита“, каза той.

Евгени Ангелов, председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране

Според Ангелов през последните години България е изградила сравнително завършена екосистема - от фондова борса и пенсионни фондове до рисков капитал.

Това обаче не означава, че страната е изолирана от глобалните рискове.

„Войната в Украйна, напрежението в Близкия изток и цялата геополитическа несигурност правят инвестициите по-трудни.“

По думите му регионът вече се възприема като по-рисков, а това неизбежно влияе върху капитала.

Въпреки това той подчерта, че българските фондове остават активни.

„Инвестиционната активност не е спряла.“

Ангелов отбеляза и друго - качеството на българските компании постепенно се променя.

„Компаниите стават все по-качествени и създават все по-сложни и конкурентни продукти. Имаме огромен обем средства, които стоят при почти нулева доходност, а в същото време около нас има множество интересни инвестиционни възможности.“

Именно този дисбаланс според него спира част от потенциала за растеж на българската икономика.

В заключителната част на разговора участниците очертаха и по-дълбокия проблем зад българския капиталов пазар - не липсата на капитал, а липсата на движение на капитала.

Според Маню Моравенов България вече има нужда не просто от повече инвеститори, а от по-силен пазар и по-качествени компании, които да дадат причина на хората реално да инвестират.

Спасимир Маджаров пък насочи вниманието към психологическата страна на проблема и начина, по който несигурността и животът „от заплата до заплата“ често изместват дългосрочното мислене.

„За да излезеш от бедността, трябва да инвестираш“, каза той.

Мирослав Маринов предупреди, че светът вероятно ще остане трайно по-волатилен и непредвидим, което според него прави дългосрочното инвестиране и капиталовите пазари още по-важни.

А Евгени Ангелов се върна към огромния обем пасивен кеш в банковата система, който продължава да стои извън реалната икономика.

„Има някаква фрикция, която в момента създава огромен дисбаланс и губи възможности за растеж“, каза той.

„Това за мен е най-голямото предизвикателство в следващите една-две години.“