Инфлацията в еврозоната се е повишила до приблизително 3,2% през май, движена основно от рязкото поскъпване на енергията. Данните съвпадат с прогнозите в анкета на Reuters сред икономисти.

На този фон България остава страната с най-висока инфлация в еврозоната за втори пореден месец. Потребителските цени у нас са нараснали с 6,3% на годишна база през май според хармонизирания индекс, използван за сравнение в ЕС. Това е най-силният темп на поскъпване в България от септември 2023 г. насам, сочи справка на БТА в данните на Евростат.

След България се нареждат Литва с 5,1% и Гърция с 5%. На месечна база хармонизираната инфлация у нас е 0,3%. Ден по-рано Националният статистически институт съобщи, че според националния индекс на потребителските цени инфлацията в България е 7% на годишна база и 0,2% спрямо април.

Според предварителните данни енергийните разходи в еврозоната са отчели най-високия годишен темп на поскъпване през май - 10,9%. Това е леко ускорение спрямо ръста от 10,8%, отчетен през предходния месец.

Инфлацията при услугите също се е повишила - до 3,5% спрямо 3% през април. В същото време поскъпването на храните, алкохола и тютюневите изделия се е забавило до 2% от 2,4% месец по-рано.

Експертът призова правителството да представи ясен план за реформи и ограничаване на разходите

Любомир Дацов за процедурата по свръхдефицит: „Очаквах план за бюджета, а не прехвърляне на вината“

Темповете на инфлация се различават значително между отделните страни. В Германия, най-голямата икономика в Европа, годишната инфлация се е понижила до 2,7% през май спрямо 2,9% през април. Във Франция обаче тя се е ускорила от 2,5% до 2,8%.

Данните показват, че инфлацията в еврозоната продължава да се движи над целта на Европейската централна банка от 2%, докато цените на петрола и газа остават високи след войната между САЩ и Иран.

През април инфлацията във валутния съюз скочи до 3% спрямо 2,6% през март. Преди избухването на конфликта в Иран тя беше паднала под прага от 2%.

Европа е особено уязвима към енергийни шокове, тъй като е голям нетен вносител на енергия. Това поставя ЕЦБ в по-трудна позиция, след като новото ускоряване на цените отново засилва въпроса дали централната банка ще трябва да реагира с по-затегната парична политика.

Пазарите в момента оценяват на 94% вероятността ЕЦБ да повиши основната си лихва с 25 базисни пункта на заседанието си по-късно този месец, според данни на LSEG.

След публикуването на данните еврото остана почти без промяна спрямо долара, около 1,164 долара. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации, широко приемана като бенчмарк за еврозоната, се понижи с 6 базисни пункта.