Възможността България да бъде поставена под процедура по прекомерен дефицит не би трябвало да изненадва никого. Проблемите в публичните финанси се натрупват от години, а вместо да предлага ясна стратегия за справяне с тях, правителството все по-често говори за наследени проблеми и търси виновни. Това заяви пред bTV членът на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов.

Коментарът му идва дни преди очаквания на 3 юни доклад на Европейската комисия, за който премиерът Румен Радев заяви, че може да постави началото на процедура по прекомерен дефицит срещу България.

„Ако някой е изненадан, това би било много странно“, каза Дацов.

Според него сегашната ситуация е логичен резултат от промяната в бюджетната политика през последните години.

„Още от 2022 г. много ясно се промени пътят на публичните финанси. Този път водеше точно към това, което се случва в момента. Имаше промяна на политиката, а след това всички останали, дори когато имаха възражения, продължиха в същата посока“, каза той.

По думите му по-тревожно от самата процедура е липсата на ясна визия как държавата смята да върне бюджета към устойчив курс.

„Аз лично очаквах, че ще има някакъв план и яснота с визия какво да се прави, а не да се говори за прехвърляне на вината“, заяви Дацов.

Според него подобен подход е лош сигнал.

„Говоренето за прехвърлянето на вината е същото нещо като предишните. Обикновено води до извинения защо нищо няма да бъде направено“, добави той.

Той определи състоянието на публичните финанси като „тежко наследство“, резултат от „безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“

Радев: ЕК започва процедура по прекомерен дефицит срещу България

Дацов постави под съмнение внушенията, че евентуалната процедура е следствие от некоректно отчитане на бюджетните показатели през миналата година.

„Не мисля, че в момента това се дължи на некоректно счетоводство“, каза той.

По думите му данните за изпълнението на бюджета вече са били проверени и потвърдени от Евростат, а много по-вероятно е Европейската комисия да е притеснена от бъдещата траектория на публичните финанси.

Според Дацов новите европейски правила позволяват процедура да бъде задействана не само заради конкретен дефицит, а и когато има риск страната да поддържа трайно дефицити над допустимите нива.

„Това, което предполагам, че Европейската комисия ще каже, е, че има изменение в траекторията на бюджета, което води до постоянни дефицити над 3%“, каза той.

По думите му България е можела сама да предприеме необходимите мерки много преди да се стигне до подобен сценарий.

„Не разбирам политиците, които вместо сами да направят такава програма, ще бъдат принудени да търпят срама от шамара България да влезе в процедура по прекомерен дефицит.“

Според Дацов няма достатъчно яснота как кабинетът възнамерява да стабилизира публичните финанси.

„Към момента има толкова разнопосочни изказвания, че аз не бих казал, че правителството има ясна идея какво точно трябва да се случи.“

Той припомни, че дори ако Европейската комисия предложи започване на процедура, България ще разполага с възможност да представи аргументи и план за действие, преди да бъде взето окончателно решение.

Ако все пак страната попадне под процедура, ще трябва в рамките на шест месеца да изготви съвместно с Европейската комисия програма за връщане на бюджета към устойчив път.

„Комисията вече ще задава основните параметри на посоката и ще казва какъв трябва да бъде ръстът на разходите, за да се върнем в нормалните рамки“, обясни той.

Фундаменталната роля на ЕС не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните. Тя е да гарантира мира, сигурността и благоденствието на Европа

По-голям бюджет на ЕС крие рискове за България

Вместо механични съкращения са нужни реални реформи

Според Дацов бюджетният проблем не може да бъде решен чрез механично орязване на разходите или еднакви съкращения навсякъде в администрацията.

„Има места, където не само че 10% намаление е малко, а 30% е минимално необходимото.“

По думите му държавата трябва да направи системен анализ на ефективността на публичните услуги и да започне реформи там, където разходите са най-високи, а резултатите - най-слаби.

Той посочи четири области, които според него изискват спешни промени - администрацията, здравеопазването, образованието и пенсионната система.

„Има абсолютно архаични административни структури, за които необходимостта от съществуването им отдавна е отпаднала“, каза Дацов.

Според него един от инструментите за подобна промяна е връщането към реално програмно бюджетиране, при което държавните институции се оценяват според услугите и резултатите, които предоставят, а не според броя служители или размера на исторически определени бюджети.

Разходите не трябва да растат с повече от 5-6%

Според Дацов най-бързият начин за ограничаване на дефицита е овладяване на ръста на държавните разходи.

По думите му, ако икономиката запази очаквания номинален растеж, бюджетните разходи не бива да нарастват с повече от 5-6%.

„Това трябва да бъде максималното номинално увеличение на бюджетните разходи.“

Той смята, че в бюджета съществуват достатъчно резерви, които могат да бъдат използвани за подобна корекция.

„Само миналата година имаше около 2 млрд. лв. резерви и разходи, които можеха да бъдат оптимизирани“, каза Дацов.

Според него дори без тежки мерки България има възможност сравнително бързо да върне дефицита под контрол, ако се концентрира върху ефективността на разходите.

Икономисти предупреждават, че механичното орязване на разходи няма да реши проблемите в публичния сектор

Растяща икономика, растящ дефицит: Защо Бюджет 2026 се очертава толкова труден

Бюджетът остава основният двигател на инфлацията

Дацов беше критичен и към политиките, насочени към административно овладяване на цените.

Според него има съществена разлика между мерки срещу инфлацията и опити за пряка намеса в ценообразуването.

„Едно е да се бориш с инфлацията и да забавяш ръста на цените. Съвсем друго е да се опитваш да сваляш самите цени. Това са две тотално различни неща.“

Той предупреди, че подобни политики често водят до допълнителни разходи за бизнеса и вредят най-силно на по-малките компании.

„Това е грешна философия“, каза Дацов.

По думите му една от основните причини за продължаващия инфлационен натиск остава бюджетната политика.

Той даде за пример ръста на възнагражденията в публичния сектор.

„Не може да имате нарастване на заплатите от 20-25% в бюджетната сфера и около 14-15% за икономиката като цяло и да очаквате това да няма последствия.“

Въпреки това според финансиста икономическите показатели не показват страна в криза.

„Имаме най-ниската безработица от години. Няма нито един показател, който да показва масово обедняване. Не бива да използваме подобни аргументи като оправдание да не се правят необходимите реформи“, заключи той.