Докато отношенията между САЩ и европейските им съюзници показват признаци на напрежение, AI лабораториите в Европа търсят все по-изобретателни начини да наваксат изоставането си спрямо американските конкуренти, които до момента доминират сектора.

С малки изключения компаниите, базирани в САЩ, превъзхождат европейските си съперници по цялата AI верига – от дизайна и производството на процесори, през капацитета на центровете за данни, до разработката на модели и приложения. САЩ привличат и голяма част от капитала, който се излива в AI индустрията – тенденция, отразена както в представянето на технологичните акции през последната година, така и в по-широкия икономически растеж на страната, пише WIRED.

Поради тази причина в някои кръгове се налага убеждението, че американските лидери – Nvidia, Google, Meta, OpenAI, Anthropic и други – са толкова добре окопани, че за Европа е практически невъзможно да прекъсне зависимостта си от американски AI, по аналогия с вече утвърдения модел при облачните услуги.

В началото на януари ръководителят на белгийската национална организация за киберсигурност заяви пред Financial Times, че Европа е „загубила интернет“ и трябва да се примири с определена степен на зависимост от американска инфраструктура.

„Инвестираме в Германия, в Европейския съюз, с нашия собствен капитал и поемаме риск“, коментира главният изпълнителен директор на Microsoft

Сатя Надела за AI надпреварата: „Европа може да бъде големият победител“

Но Европа не иска да се откаже

Въпреки това правителствата на Великобритания и ЕС не изглеждат готови да се предадат. Те вече са ангажирали стотици милиони долари за ограничаване на зависимостта от чуждестранни доставчици на изкуствен интелект.

Допълнителен импулс идва от успеха на китайската AI лаборатория DeepSeek, която миналата година разклати вярването, че победителят в AI надпреварата задължително ще бъде този с най-скъпите процесори. Това окуражава европейски изследователи да търсят алтернативни подходи, които залагат на по-иновативен дизайн на моделите.

„Бяхме прекалено лековерни към сценария, че иновациите се случват само в САЩ – че сме изпуснали AI влака и не трябва дори да си помисляме за това“, казва Розария Тадео, професор по дигитална етика и отбранителни технологии в Оксфордския университет, пред WIRED. „Това е опасен наратив.“

Отвореният код може да се окаже предимство за ЕС

Едно от потенциалните предимства на европейските AI лаборатории спрямо големите играчи на американския пазар – често затворени системи, които разкриват малко за данните, върху които обучават моделите си, или за техните архитектури – е готовността да работят „на открито“. Чрез публикуване на модели, които всеки може да използва или модифицира, пробивите биха могли да се мултиплицират, докато се надграждат от общността.

„Така само увеличавате силата на тези модели“, коментира Волфганг Найдл, професор по компютърни науки в Leibniz Universität Hannover и директор на изследователския център L3S – част от консорциум, който разработва голям езиков модел за Европа.

На фона на хладното отношение на Белия дом към европейското лидерство в технологичния сектор – и откровено враждебната реторика от някои съюзници на президента Доналд Тръмп – усилията за иновации и самостоятелност придобиват нова спешност.

„Геополитическата ситуация промени начина, по който трябва да разбираме суверенитета. Тази технология е инфраструктура, която ние не произвеждаме“, казва Тадео. „Трябва да започнем да се движим в тази посока. Вече не можем да си позволим да я игнорираме.“

Недостигът обикновено създава търсене, а по-дългите срокове за доставка дават възможност да се изградят съоръжения за бъдещето. Именно в това европейският пазар е по-сигурна инвестиция, смятат анализатори в сферата на изкуствения интелект

Европа се смята за губеща в AI състезанието – но континентът има предимства да спечели в дългосрочен план

През последните месеци европейските лидери все по-често влизат в конфликт с администрацията на Тръмп по въпроси като суверенитета над Гренландия, политиките му по митата и имиграцията – казуси, които подновяват спекулациите за стабилността на НАТО, гръбнак на глобалния ред повече от 75 години. Особено остри са сблъсъците около регулацията на американските технологични компании, най-вече X, която е собственост на Илон Мъск.

След като Европейската комисия наложи глоба на X в размер на около 140 млн. долара за предполагаеми регулаторни нарушения, американският държавен секретар Марко Рубио определи санкцията като „атака срещу всички американски технологични платформи и американския народ“.

По-късно, след като британски регулатор започна разследване срещу X заради вълна от AI-генерирани сексуализирани изображения на жени, американски представители заплашиха с ответни мерки.

На този фон зависимостта на Европа от американски AI изглежда все повече като стратегически риск. В най-лошия – макар и малко вероятен – сценарий САЩ биха могли да ограничат достъпа до ключови AI услуги и дигитална инфраструктура. По-реалистично е администрацията на Тръмп да използва тази зависимост като лост в търговските преговори.

„Тази зависимост е слабост във всяко договаряне – а ние ще договаряме все повече със САЩ“, подчертава Тадео.

Докато Европа мечтае за първата си AI компания с оценка от един трилион долара, американските гиганти вече наливат стотици милиарди и диктуват темпото на индустрията

Европейският технологичен сектор се разраства бързо. Но достатъчно ли е, за да настигне САЩ?

Суверенитет или избор

За да намалят риска, страните в ЕС се опитват да върнат AI производството „у дома“ чрез финансиране, целенасочена дерегулация и партньорства с академични институции. Част от инициативите са насочени към създаване на конкурентни езикови модели за европейски езици, като Apertus и GPT-NL.

Все пак, докато ChatGPT или Claude превъзхождат европейските алтернативи, американската преднина ще се задълбочава.

„В тези домейни често важи логиката „победителят взема всичко“. Когато има много добра платформа, всички отиват там“, казва Найдл.

Не е ясно докъде ЕС и Великобритания са готови да стигнат в стремежа си към „дигитален суверенитет“. Дали това означава пълна самодостатъчност по цялата AI верига, или само силни позиции в няколко ключови направления? И дали предполага изключване на американските доставчици, или просто наличието на европейска алтернатива?

„На този етап това е по-скоро сценарий“, казва Бонифас дьо Шампри от Computer and Communications Industry Association.

Част от доставчиците настояват европейските компании да бъдат стимулирани – или дори задължени – да купуват местни AI решения, по модела на Китай. Други предупреждават, че подобен протекционизъм може да навреди на конкурентоспособността.

Паниката около DeepSeek миналия януари разтърси AI акциите и промени възприятията за разходите и конкурентоспособността на Китай, но последвалите модели вече не предизвикват същия пазарен шок

Преди година DeepSeek разтърси пазарите. Защо оттогава това не се повтори?

„Ще бъдем европейският DeepSeek“

Въпреки споровете около политиките, сред изследователите доминира убеждението, че наваксването с американските лидери е напълно възможно – дори за лаборатории с ограничени бюджети. Проектът SOOFI, в който участва Найдл, планира да представи езиков модел с общо предназначение с около 100 млрд. параметъра в рамките на година.

„Напредъкът в тази сфера вече няма да зависи основно от най-големите GPU клъстери“, казва той. „Ние ще бъдем европейският DeepSeek.“