По време на първата годишнина на шведския стартъп Lovable Антон Осика отправя послание, което звучи повече като бизнес стратегия, отколкото като вдигане на тост.

„Глобална компания за изкуствен интелект може да бъде изградена в Европа“

35-годишният предприемач, бивш инженер в института CERN, е натрупал значително стартъп портфолио за изключително кратко време – дори по стандартите на Силициевата долина. Lovable се позиционира като платформа за „демократизация“ на софтуера, която позволява на всеки потребител да създава собствени уебсайтове и приложения.

Компанията твърди, че всеки ден на платформата се появяват около 100 000 нови проекта. Амбицията на Осика е да превърне Lovable в първия европейски гигант с оценка от 1 трилион долара.

„Този възход не е изолиран случай, а част от по-широка тенденция“, пише колумнистът Джон Торнхил в анализ за Financial Times.

За десет години стойността на европейската технологична екосистема е скочила петкратно и е достигнала близо 4 трилиона долара, според новия доклад State of European Tech на Atomico. Континентът се гордее с 413 технологични компании „еднорози“ и официално има повече стартъп основатели от САЩ.

Бившият еврокомисар по вътрешния пазар и дигиталните политики предупреждава, че залогът за контрола над европейската дигитална инфраструктура е огромен и изисква ясно политическо действие

„Не можем да си позволим да бъдем полезни идиоти“: Тиери Бретон за дигиталния суверенитет на Европа

Въпреки това Щатите отново има преднина. Технологичните гиганти Microsoft, Alphabet, OpenAI и Meta наливат стотици милиарди в развитието на модели за изкуствен интелект, както и в изключително мащабни центрове за данни, които ще определят следващата ера. Инвеститорите също се движат в тази посока: за първите девет месеца на 2025 г. частните инвестиции в американски технологични компании са скочили с 95% до 177 млрд. долара. В Европа ръстът е едва 7% – до 33 млрд. долара.

Преднината на американската AI индустрия става още по-видима след по-силните от очакваното резултати на Nvidia – компанията, чиято пазарна капитализация достига 4.5 трилиона долара, надминавайки цялата европейска технологична индустрия, взета заедно.

Акциите отбелязаха най-големия вътрешнодневен спад от април, след като възстановяването, подхранено от Nvidia, се разпадна. Ето какво трябва да знаят инвеститорите

„Индексът на страха“ на Уолстрийт скочи рязко. S&P 500 е на път да отчете най-лошия си ноември от 2008 г.

В този контекст политиците в Европа все по-често говорят за „технологичен суверенитет“. Европейският съюз обяви пакет мерки – т.нар. digital omnibus – за облекчаване на регулациите в сектора на киберсигурността и данните, както и за отлагане на някои части от AI Act.

„Усилията на континента обаче тепърва започват. За да настигне САЩ, Европа трябва да задълбочи единния пазар, да увеличи достъпа до капитал, да привлече изключителни изследователи и – най-трудното – да възприеме по-висок толеранс към риск“, отбелязва Торнхил.

Национализирането на китайската компания за чипове парализира автомобилната индустрия. Нидерландският министър Винсент Кареманс, стоящ в центъра на конфликта, не съжалява за разкритието

Nexperia: Икономическият трилър, който осветли зависимостта на Европа от Китай

Според него, добър ориентир идва от документа The Constitution of Innovation, който напомня, че Европа вече е преживявала „икономически чудеса“ – в Западна Европа след 1950 г. и в Източна Европа след 1990 г.

Авторите на доклада Луйс Гарикано, Бенгт Холмстрьом и Никола Пети твърдят, че ЕС може отново да се превърне в „двигател на индустриална революция“, ако измести фокуса си към растежа.

Сред препоръките им са въвеждане на т.нар. 28-ми режим – общ корпоративен профил, който да замени 27-те различни национални системи – и единно прилагане на правилата, вместо над 270 отделни дигитални регулатори.

Франсеска Бриа, икономист и един от най-острите критици на зависимостта от американския технологичен сектор, предупреждава за това, което нарича Authoritarian Stack (дигитална зависимост, която дава на корпоративни играчи почти държавна власт). Според нея ключова европейска инфраструктура – данни, отбрана, сателити – се прехвърля към американски компании като Palantir, Anduril и SpaceX, ръководени от фигури като Питър Тийл и Илон Мъск – хора, които открито атакуват демократични институции.

„Европа е изправена пред екзистенциален избор: или изгражда собствена технологична независимост сега, или приема управление от платформи, чиито архитекти гледат на демокрацията като на остаряла операционна система“, пише Бриа.

Според главният изпълнителен директор на SAP Кристиан Клайн, въпросът не е дали Европа трябва да бъде суверенна, а как

Напредък не чрез бетон - а чрез код: Лидерът на SAP за дигиталния суверенитет на Европа

Европейските предприемачи обаче не смятат да се придържат към американския сценарий. Макар да е ясно, че континентът трудно ще навакса в инфраструктурата, основателите виждат мащабни възможности в изграждането на AI платформи за финанси, индустрия, здравеопазване, отбрана и услуги.

На конференцията Slush в Хелзинки Осика подчертава, че Lovable е отказала предложения да премести бизнеса си в САЩ. Той твърди, че Европа в новата технологична ера може да се окаже по-доброто място за растеж – благодарение на културата си на сътрудничество. Целта им е да създават „minimum loveable products“ – софтуер, който хората реално искат да използват.

На север все по-често говорят за „Силициева Валхала“. И ако съдим по посланието, което посреща посетителите пред входа на Slush – „Още се съмнявате в Европа? Вървете в Хел.“ – духът на съпротива и амбиция е налице.

На този фон според Торнхил Европа се нуждае от само още един ключов елемент:

„Повече подкрепа от собствените ѝ политици и инвеститори.“