Какво означава разривът с Европа за американската икономика?

Стремежът на американския президент Доналд Тръмп да анексира Гренландия и да наложи мита на няколко европейски държави хвърли трансатлантическия съюз в криза.

Търговска война би била разрушителна за Европа, която и без това страда от слаб икономически растеж, но ако избухне такава, американската икономика също ще усети последиците – от Южна Каролина до Силициевата долина.

Европейските лидери, много от които тази седмица се събират в Давос, Швейцария, за годишната среща на Световния икономически форум, обсъждат възможностите на ЕС за ответни мерки. Сред тях са налагане на мита върху американски стоки на стойност над 100 млрд. долара и затягане на условията за участие на американски мултинационални компании в европейски обществени поръчки.

Икономисти посочват пред The Wall Street Journal, че взаимните мита вероятно няма да доведат до рецесия в САЩ, но могат да забавят растежа, да нанесат удар върху вече вялото вътрешно производство и да повишат цените за потребителите и бизнеса – в момент, когато страната и без това трудно връща инфлацията към комфортни нива.

В дългосрочен план влошаването на отношенията може да накара Европа да намали зависимостта си от САЩ и да задълбочи търговските си връзки с други региони, което би отслабило партньорство, допринесло за просперитета от двете страни на Атлантика.

За САЩ крайният резултат може да бъде по-слаб износ към Европа, спад в печалбите на американските компании и отваряне на пространство за конкуренти от страни като Китай, казва пред WSJ Мери Лавли, старши изследовател в Института „Питърсън“ за международна икономика. „След като се изградят нови търговски отношения, е много трудно те да бъдат променени“, отбелязва тя.

Още датски войски пристигат в Гренландия на фона на нарастващо напрежение

ИКОНОМИКИТЕ НА САЩ И ЕВРОПА СА ДЪЛБОКО ПРЕПЛЕТЕНИ

Европейският съюз е най-големият търговски партньор на САЩ, а Европа е и най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции в страната – към 2024 г. те възлизат на 3,6 трилиона долара. В обратната посока американските компании реализират значителни приходи от продажби на софтуер, финансови продукти и енергийни ресурси в Европа.

„На практика няма по-дълбоки търговски взаимоотношения“, казва Филип А. Лък, директор на програмата по икономика в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Ако погледнете сегашното изграждане на капацитет за изкуствен интелект и центрове за данни, то се финансира именно от приходи, генерирани в Европа и други региони.“

Кои играчи в европейския бизнес ще бъдат най-засегнати от „гренландските“ мита

ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ РИСК

Някои анализатори предупреждават, че заплахите на Тръмп към Европа могат да накарат европейските инвеститори да ограничат вложенията си в американски акции и облигации. Това би довело до отслабване на долара, спад на американските борси и по-високи разходи по заемите в САЩ. По-скъпото финансиране обикновено потиска инвестициите на бизнеса и разходите на домакинствата, което забавя икономическия растеж.

От Boeing до бърбън: Какво „налива“ ЕС в ответните мита за 93 млрд. евро срещу САЩ?

Тръмп използва безпрецедентната мощ на американската икономика като инструмент за натиск върху съюзници и съперници – и досега в голяма степен успява. Европа, която разчита на американска военна подкрепа срещу враждебна Русия, има повече какво да губи от разрив, което дава стимул на лидерите ѝ да търсят умиротворяване, вместо ответен удар. Миналата година така се стигна и до неравностойно търговско споразумение, за да не се рискува загуба на американска подкрепа за Украйна. Някои анализатори обаче смятат, че не е сигурно, че Европа ще отстъпи отново.

ЕС отново се готви да извади „търговската базука“ срещу САЩ

В събота Тръмп заяви, че от 1 февруари ще наложи 10% мита на Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия. Ако до 1 юни не бъде постигнато споразумение за продажбата на Гренландия на САЩ, митата ще се повишат до 25%, написа той в социалните мрежи. Сред засегнатите европейски продукти ще бъдат редица луксозни и висок клас стоки – от френски парфюми, сирена и вина до германски автомобили.

Макар търговията със стоки между САЩ и Европа да расте по-бавно след кризата от 2007–2009 г., износът на американски услуги продължава да се разширява бързо. Това включва финансови, правни и застрахователни услуги, но все повече и дигитални услуги и облачни технологии, предоставяни от водещи американски компании като Microsoft, Amazon, Google и IBM.

ЕС е най-големият пазар за износа на услуги от САЩ, който през 2024 г. е достигнал 294,7 млрд. долара.

FT: ЕС подготвя мита за 93 млрд. евро в отговор на заплахата на Тръмп за Гренландия

Главният изпълнителен директор на американската софтуерна компания Snowflake, Шридхар Рамасуами, посочва, че всяка успешна технологична фирма реализира значителни приходи в Западна Европа. „Независимо дали става дума за регулации или за реални мита и данъци, това има много сериозни последици“, каза той от Давос.

Някои лидери в ЕС заявиха, че могат да отложат ратифицирането на миналогодишното търговско споразумение със САЩ, което намалява митата върху редица американски стоки. Обмислят се и ответни налози. Според икономисти реакцията на Европа вероятно ще бъде внимателно калибрирана, така че да окаже максимален политически натиск върху САЩ, чрез удари по американски износ, който е едновременно видим и „символично значим за републиканските щати“, казва пред WSJ Брад У. Сетсър от Съвета по външни отношения. В минали търговски спорове ЕС е облагал с мита продукти като бърбън, мотоциклети Harley-Davidson и селскостопански стоки.

„Помислете за висок клас потребителски стоки, които Европа харесва, но може и да мине без тях“, обобщава Сетсър.

Pimco предупреждава за дългосрочен отлив от американски активи заради непредсказуемите политики на Тръмп

УЯЗВИМИТЕ МЕСТА НА АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА

Ново изследване на германския мозъчен тръст Kiel Institute for the World Economy показва, че през 2024 и 2025 г. американските компании и потребители са поели 96% от разходите по митата, докато чуждестранните износители са поели едва 4%. Досега митата не доведоха до очаквания от икономистите скок на инфлацията, а икономиката на САЩ нарасна с най-бързия си темп от две години насам – значително изпреварвайки Европа.

Въпреки това американската икономика има уязвими места. Производственият сектор, вече под натиск от търговските напрежения и високите лихвени проценти и по някои показатели в свиване, е особено изложен на риск, тъй като веригите му за доставки са тясно преплетени с Европа, отбелязва Лавли.

Много американски заводи получават машини, турбини и компоненти от Европа, а митата повишават разходите им. Ако Европа отвърне с налози върху американски стоки, производителите, които изнасят отвъд Атлантика, могат да понесат сериозен удар. „Това е просто още един удар“, казва Лавли.

Гренландия и САЩ по тихоокеанския модел? Опитът на три острова

Сред най-рисковите места е районът около Спартанбърг, Южна Каролина. Там се намира завод на BMW, който дава работа на около 12 000 души и косвено поддържа десетки хиляди работни места в целия щат. Фабриката получава част от двигателите и компонентите си от Европа и изнася повече от половината произведени автомобили, много от тях за ЕС. Ответни мита биха могли да накарат BMW да съкрати производството си в САЩ.

В същото време американските автомобилни производители са много по-малко зависими от европейския пазар и биха могли да спечелят, ако по-високите мита направят европейските автомобили по-малко конкурентоспособни, казва Стюарт Пиърсън, ръководител на изследванията за автомобилния сектор и мобилността в Oxcap Analytics.

Митата могат също да стимулират повече чуждестранни компании да откриват заводи в САЩ, което в дългосрочен план би подкрепило производствения сектор.

Златото и среброто удрят рекордни нива, докато европейските акции падат

Европейските инвеститори държат около 8 трилиона долара в американски акции и облигации – „почти два пъти повече от останалия свят, взет заедно“, пише Джордж Саравелос, глобален ръководител на валутните изследвания в Deutsche Bank, в доклад, публикуван в неделя.

„В среда, в която геоикономическата стабилност на западния алианс е екзистенциално разклатена, не е ясно защо европейците биха били толкова склонни да продължат да играят тази роля“, добавя той.

Това не е първият път, когато Уолстрийт се пита дали други държави няма да се опитат да станат по-малко политически и финансово обвързани със САЩ. Опасения за евентуална стратегия „продай Америка“ се появиха още в началото на миналата година, след като администрацията на Тръмп даде сигнали, че е резервирана към военната подкрепа за Европа, а по-късно и когато заплаши с мита върху глобалния внос.

В крайна сметка тези страхове се оказаха преувеличени. Чуждестранните инвеститори запазиха силното си търсене на американски финансови активи и миналата година, като индексът S&P 500 отчете трета поредна година с двуцифрен ръст. Американските държавни облигации продължават да бъдат крайното убежище за централните банки и инвеститорите по света, което позволява на страната да поддържа огромни бюджетни дефицити без рязко покачване на лихвените проценти.

$120 хил. годишна заплата за механици, но кандидати няма. Кой ще ремонтира бъдещето?

Рич Нузъм, висш ръководител в управляващата активи компания Franklin Templeton, казва, че пазарите са се научили да подминават тарифните заплахи на Тръмп и предполага, че новите закани към Европа ще бъдат приети по същия начин. „Имаше време, когато пазарът наистина реагираше на обявяването на мита. Това вече не е така“, казва той. „Пазарът вярва, че това ще бъде изгладено. Може да е шумно, може да е разрушително, може да е плашещо, но в крайна сметка ще се намери решение.“

Германската икономика показва признаци на събуждане след дълъг застой

Най-тежката икономическа ескалация би настъпила, ако Европа задейства т.нар. инструмент срещу икономическа принуда, известен като „Базуката“, който би ѝ позволил да се насочи към американските услуги и инвестиции. При такъв сценарий ЕС би могъл да повиши данъци, да засили регулаторния контрол или по друг начин да ограничи дейността на американските компании, опериращи в Европа.

Това би ударило сектори като фармацевтиката. Американските компании често пренасочват научноизследователската и развойната си дейност през държави като Ирландия и произвеждат активни съставки там, което им позволява да отчитат печалбите си в юрисдикции с ниски данъци.

Технологичните компании биха били изложени на сходен риск. Apple, например, държи значителна част от интелектуалната си собственост и отчита голям дял от глобалните си печалби в Ирландия, въпреки че много от устройствата ѝ се произвеждат в Китай и по света.

„Бизнесът на най-печелившите компании в света има много силно европейско измерение“, казва Сетсър от Съвета по външни отношения. Ако Европа се насочи към това, допълва той, резултатът ще бъдат по-ниски глобални печалби за американските компании, по-слаби оценки на фондовите пазари – особено в технологичния сектор – и по-малък капацитет за инвестиции в области като изкуствения интелект.

Тръмп заяви, че ще се срещне с „различни страни“ за Гренландия в Давос след „много добър“ разговор с Рюте

Междувременно Тръмп отхвърли вероятността Европейският съюз да се противопостави „твърде много“ на стремежа му да анексира Гренландия, малко след като Дания изпрати допълнителни войски на арктическия остров.

Говорейки преди отпътуването си за Давос за годишната среща на Световния икономически форум, Тръмп повтори желанието си да придобие самоуправляващата се датска територия. „Не мисля, че ще окажат твърде голяма съпротива“, каза Тръмп пред репортери във Флорида в понеделник вечерта, визирайки позицията на ЕС по Гренландия. „Вижте, ние трябва да я имаме“, добави той.