Китай обвинява САЩ за търговските дисбаланси, след като излишъкът достигна рекордните 1,2 трилиона долара през 2025 г.
Износът нараства рязко, докато втората по големина икономика в света устоява на заплахите за мита от страна на Тръмп
,fit(1001:538)&format=webp)
Китай обвини Съединените щати за задълбочаващите се глобални търговски дисбаланси, след като отчете рекорден годишен търговски излишък от 1,2 трилиона долара за 2025 г., въпреки заплахата от търговска война, подета от президента Доналд Тръмп.
Износът на стоки е нараснал с 6,6% на годишна база в доларово изражение през декември, показват официални данни на китайската митническа администрация, публикувани в сряда. Това е повече от двойно над средната прогноза от 3,1% в анкета на Bloomberg сред анализатори и над ръста от 5,9% през ноември.
Вносът се увеличава с 5,7% на годишна база през миналия месец, също значително над очакванията на анализаторите за ръст от 0,9% и над резултата от 1,9% през предходния месец.
За първи път годишният търговски излишък на Китай надхвърля 1 трилион долара, надминавайки резултата от 993 млрд. долара през миналата година, след като китайските производители пренасочиха доставките си от американския пазар към други дестинации. Износът за САЩ се е свил с 20% през годината, докато доставките за Европейския съюз са нараснали с 8,4%, а за Югоизточна Азия – с 13,4%.
Огромният излишък засилва притесненията сред търговските партньори на Китай, особено в ЕС, който се оплаква, че пазарите му са залети с евтини китайски стоки. Блокът призовава Пекин да стимулира вътрешното търсене и да намали собствените си бариери пред вноса на промишлени продукти.
Общият износ на Китай за 2025 г. е нараснал с 5,5% на годишна база, докато вносът е останал без промяна.
Заместник-министърът на Главната митническа администрация на Китай Ван Дзюн заяви в сряда, цитиран от Financial Times, че експортните ограничения на търговските партньори върху високотехнологични продукти възпрепятстват Китай да увеличи вноса си – завоалиран коментар, насочен към САЩ. Последователни американски администрации наложиха строги ограничения върху достъпа на Китай до висок клас полупроводници.
„Трябва да се отбележи, че някои държави политизират икономическите и търговските въпроси, използвайки различни претексти, за да ограничават износа на високотехнологични продукти за Китай; в противен случай ние бихме внасяли повече“, заяви Ван: „Съществува огромен потенциал за ръст на вноса“, добави той.
По-рано Тръмп заплаши с мита до 145% върху китайски стоки. Пекин отвърна със собствени тарифи и наложи ограничения върху износа на редкоземни елементи – ключови минерали за глобалното производство – което доведе двете страни до едногодишно примирие в търговската война, договорено на среща на върха в Южна Корея през октомври.
Износът на редкоземни елементи от Китай през миналата година също достигна най-високото си ниво поне от 2014 г. насам, показват изчисления на Reuters. През 2025 г. страната е изнесла общо 62 585 тона от 17-те редкоземни елемента – годишен ръст от 12,9%.
Търговските партньори поставят под въпрос ангажимента на Пекин да намали търговските си излишъци, които френският президент Еманюел Макрон миналата година определи като „непоносими“.
Икономисти също предупреждават, че китайската икономика е прекалено зависима от производството и износа за растеж, на фона на вяло вътрешно потребление и продължителен спад в имотния сектор.
„Огромният търговски излишък на Китай е едновременно символ на износната му мощ и на слабостите в модела му на растеж“, коментира пред FT Есвар Прасад, професор по икономика в университета Корнел.
„Зависимостта на икономиката от износа, вместо от вътрешното търсене, като двигател на растежа е лош знак както за Китай, така и за световната икономика.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)