Когато става дума за твърдението, че венецуелският петрол вече е под негов контрол, американският президент Доналд Тръмп не подбира думите си. Значителна част от този петрол обаче принадлежи на Китай по договори, сключени с Каракас преди години, което подготвя почвата за деликатен дипломатически танц през следващите седмици.

Някои експерти очакват Тръмп да потърси сътрудничество с Пекин с цел стабилизиране на търговските отношения. В крайна сметка се очаква той да посети китайската столица през април, като част от усилията да запази крехкото търговско примирие, договорено с китайския президент Си Дзинпин в края на миналата година.

„Администрацията изглежда фокусирана върху избягването на ненужна ескалация или нови дразнители в отношенията с Пекин, като същевременно държи лостовете на влияние твърдо в ръцете на Вашингтон“, казва Крейг Сингълтън, старши директор на програмата за Китай в мозъчния тръст Foundation for Defense of Democracies.

Той допълва пред Associated Press, че се съмнява Тръмп да рискува да превърне Венецуела в „гореща точка, която да усложни търговската динамика или личния ангажимент на Тръмп със Си“.

По различни оценки Венецуела дължи на Китай най-малко 10 млрд. долара – дълг, който Николас Мадуро изплащаше чрез доставки на петрол. Възможно е временното венецуелско правителство, ако се съобрази с исканията на Вашингтон, да постави под въпрос законността на тези схеми „заеми срещу петрол“ и да спре плащанията.

Две големи китайски държавни компании – China National Petroleum Corp. и Sinopec – имат право върху 4,4 млрд. барела петролни резерви във Венецуела – най-големият дял за която и да е чужда държава, сочи анализ на инвестиционната банка Morgan Stanley.

Американски компании също имат вземания за десетки милиарди долари, произтичащи от национализацията на петролната индустрия от Каракас, като остава неясно как и в какъв ред тези задължения ще бъдат уредени.

Тази седмица САЩ конфискуваха два санкционирани танкера като част от план за налагане на контрол върху венецуелските доставки на суров петрол. Министърът на енергетиката Крис Райт заяви, че САЩ ще управляват продажбите на венецуелския петрол „за неопределено време“, като приходите ще бъдат депозирани в контролирани и в крайна сметка „ще се върнат във Венецуела в полза на венецуелския народ“.

Администрацията обяви още, че ще започне тези продажби с между 30 и 50 млн. барела, изтеглени от складовите съоръжения за суров петрол в южноамериканската страна. Попитан за повече детайли, представител на администрацията на Тръмп, който не е упълномощен да коментира публично и пожела анонимност, коментира, че политиката на САЩ цели да ограничи „враждебното външно влияние“ в Западното полукълбо.

Използването на подобен лост върху ключов природен ресурс идва след като Пекин демонстрира твърд подход миналата година, ограничавайки доставките на ключови редкоземни магнити и използвайки покупките на американска соя като инструмент в търговската война с Вашингтон. Когато Тръмп се срещна със Си в Южна Корея през октомври, двамата се договориха за едногодишно примирие, отстъпвайки от рекордно високите мита и експортни ограничения.

Китайските интереси във Венецуела

В периода 2000–2023 г. Венецуела е четвъртият по големина получател на официални китайски кредити, ставайки въпрос за заеми на стойност 106 млрд. долара от институции, свързани с китайската държава, сочат данни на изследователската лаборатория AidData към College of William & Mary във Вирджиния.

Колко от този дълг е изплатен и каква част остава неиздължена обаче е неясно, казва пред AP изпълнителният директор на AidData Брад Паркс, тъй като Каракас е спрял да публикува подробна информация за задълженията си преди години.

Макар някои оценки да поставят остатъчния дълг на около 10 млрд. долара, Паркс смята, че сумата може да е значително по-висока, тъй като американските санкции върху венецуелския петрол вероятно са забавили плащанията. Китайските заеми са били структурирани по необичайна схема, при която се погасяват с приходи от износ на петрол.

В Китай залавянето на Мадуро събуди спомени за друг лидер, сключвал сделки с китайски компании и внезапно загубил властта си – либийския лидер Муамар Кадафи.

След падането му през 2011 г. китайски компании бяха принудени да изоставят инвестиции за милиарди долари. Цуей Шоудзюн, професор по международни отношения в Пекинския университет „Жънмин“, коментира пред китайския новинарски сайт guancha.cn, че преходното правителство в Каракас може да обяви договорите, сключени при управлението на Мадуро, за незаконни, а дълга към Китай – за невалиден.

Както и в Либия, интересите на Пекин във Венецуела надхвърлят петрола. Китайски компании са инвестирали в телекомуникации, железопътна инфраструктура и пристанища – всички те сега са изложени на риск, според доклад на глобалната финансова компания Jefferies.

Въпреки това Jefferies отбелязва, че Пекин вероятно ще успее да управлява евентуалните сътресения, тъй като венецуелският петрол представлява малък дял от общия внос на Китай, а страната вече е диверсифицирала енергийните си доставки и е насочила усилията си към електрификация.

Часове преди да бъде заловен от американските сили, Мадуро прие високопоставен китайски дипломат в президентския дворец и похвали отношенията между двете страни, които, по думите му, са се развивали още от времето на неговия предшественик Уго Чавес и са осигурили на Пекин стабилна опора в „задния двор“ на САЩ.

Венецуела е единствената латиноамериканска държава с високостепенно стратегическо партньорство с Китай – на равнище с близки съюзници като Пакистан. Очаква се отстраняването на Мадуро да ограничи китайското влияние в Западното полукълбо – в съответствие с една от целите, заложени в Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп.

Реакцията на Пекин на залавянето на Мадуро

Скоро след залавянето на Мадуро Пекин заяви, че е „дълбоко шокиран“ от откритото използване на сила от страна на САЩ срещу суверенна държава и действията срещу нейния президент, като „остро“ осъди американските действия. Китай призова за незабавното освобождаване на Мадуро и съпругата му.

Говорителят на китайското Министерство на търговията Хъ Ядун заяви в четвъртък, че никоя държава няма право да се намесва в икономическото и търговското сътрудничество между Китай и Венецуела, което, по думите му, е между две суверенни държави и е защитено от международното и националното право.

„Независимо как се развива политическата ситуация във Венецуела, желанието на Китай да задълбочи двустранното икономическо и търговско сътрудничество няма да се промени“, каза Хъ.