Европейският съюз подготвя ответни мита на стойност 93 млрд. евро срещу САЩ, ако президентът Доналд Тръмп изпълни заплахата си да наложи нови налози на шест държави членки на ЕС, както и на Обединеното кралство и Норвегия, от 1 февруари, като част от усилията си да придобие Гренландия.

Списъкът с мерките е изготвен още миналата година, но беше замразен до 7 февруари, след като двете страни подписаха примирие в търговската си война. Митата ще влязат автоматично в сила от тази дата, освен ако мнозинство от държавите членки не гласува за ново отлагане.

Ето какво включват те, според обобщение на Financial Times:

Съгласно споразумението, подписано миналата година в Шотландия между Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ЕС прие 15% мита върху по-голямата част от износа си за САЩ и отложи прилагането на собствените си ответни мита на стойност 93 млрд. евро.

Износителите на стомана и алуминий от ЕС обаче продължават да плащат 50% мита, а Съюзът се съгласи да премахне налозите върху индустриални стоки и някои селскостопански продукти.

Замразените мита отново са на дневен ред след заплахите на президента да наложи наказателни тарифи върху Обединеното кралство, Франция, Германия и други държави, изпратили войски за планирано военно учение в Гренландия.

Европейският парламент заяви, че няма да одобри удължаване на замразяването на митата, докато въпросът не бъде решен.

Производителят на самолети Boeing би бил най-голямата жертва на нова търговска война. Пакетът на ЕС включва 25% мита върху американските самолети, като през 2024 г. компанията е формирала по-голямата част от 11-те млрд. евро внос на самолети от САЩ.

Автомобилите, бърбънът и соята са други ключови позиции в списъка за ответни мерки, който не е официално публикуван, но е видян от FT.

Списъкът включва и емблематични американски продукти като мотоциклетите Harley-Davidson, дънките Levi’s и цигарите Lucky Strike.

Ще бъдат засегнати още машини, медицински изделия, химикали и пластмаси, както и електрическо оборудване.

Защо точно тези продукти?

Търговски представители на ЕС посочват пред FT, че целите са подбрани внимателно. Това трябва да са стоки, които лесно могат да бъдат заменени с алтернативи от други пазари, за да се избегне недоволство сред потребителите.

Например любителите на уиски могат да преминат към шотландски или ирландски марки.

Същевременно се цели и политически ефект в САЩ. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън и лидерът на републиканското мнозинство Стив Скализ представляват щата Луизиана – ключов производител на соя.

„Основният критерий при изготвянето на списък за ответни мерки е да се подберат продукти, от които ЕС не зависи, за да се минимизира икономическата вреда за Съюза“, казва Игнасио Гарсия Берсеро, бивш високопоставен търговски служител на ЕС.

„Вторичен критерий е да се изберат продукти, които могат да имат незабавен политически ефект в САЩ. Тъй като списъкът за 93 млрд. евро е много широк, смятам, че основният водещ принцип е бил ограничаването на негативните последици за ЕС.“

Европейската комисия трябва да си осигури подкрепата на държавите членки за въвеждането на митата, като някои столици настояват определени продукти да бъдат изключени от списъка поради опасения от ответни мерки срещу собствения им износ – например спиртни напитки и вино. Повече от 20 млрд. евро стойност на продукти вече са били премахнати от първоначалния списък.

Брюксел също така договори контрол върху износа на алуминиев скрап, който САЩ внасят, за да го използват като суровина за ново производство.

А какво става с „търговската базука“?

Приет през 2023 г., но все още неизползван, инструментът срещу икономическа принуда (Anti-Coercion Instrument – ACI) може да ограничи достъпа на американските технологични компании и други фирми до вътрешния пазар на ЕС. Той често е наричан „търговската базука“ на Съюза и се смята за най-мощния инструмент в неговия арсенал.

Този механизъм би позволил отнемане на права върху интелектуална собственост, налагане на такси върху Netflix или холивудски филми, спиране на достъпа на американски компании до обществени поръчки и дори ограничаване на достъпа на американски банки до финансовите пазари на ЕС.

Франция настоява за активиране на ACI, но други правителства са предпазливи, тъй като подобни мерки биха могли да навредят на икономиката на ЕС и на потребителите. Освен това в редица области – като рисковия капитал или облачните услуги – алтернативите на американските компании са ограничени.

Процедурата е и бавна: Европейската комисия трябва да разследва предполагаемата икономическа принуда, да преговаря със САЩ и след това да получи одобрение от квалифицирано мнозинство от държавите членки – процес, който отнема поне няколко седмици.

Междувременно eскалацията около Гренландия разтърси пазарите и задълбочи напрежението между САЩ и Европа. След като Доналд Тръмп заплаши да наложи мита на осем европейски държави, ако не подкрепят американските му амбиции за острова, инвеститорите потърсиха убежище: златото и среброто достигнаха рекордни нива, а европейските акции и американските борсови фючърси се понижиха.

На пазарите спадът беше най-силен при автомобилните и луксозните компании, докато акциите на отбранителния сектор поскъпнаха на фона на очаквания за по-високи военни разходи в Европа. Анализатори отбелязват, че макар директният икономически ефект от митата да може да е ограничен, геополитическият риск и несигурността нарастват.

Гренландското правителство заяви, че няма да се поддаде на натиск и подчерта подкрепата си за международното право и диалога, докато в Европа и САЩ се множат политическите реакции и предупреждения, че кризата около острова се превръща в най-сериозното изпитание за трансатлантическите отношения от години.