Повечето анализатори са на мнение, че Европа, с нейните фрагментирани пазари, действа в сянката на САЩ и Китай, когато става въпрос за изкуствен интелект.

Но именно факторите, които са предизвикателство за нейното развитие като основен играч, могат да й дадат предимство за осигуряване на бъдещето на критичните мощности, които захранват бума на технологията.

Светът се състезава да удвои, дори да утрои, целия капацитет на центровете за данни, изградени през последните 40 години, обяснява пред CNBC Панкаж Сачдева, старши партньор в McKinsey в областта на технологиите. Според глобалната компания, изграждането на нова инфраструктура ще струва до 7 трилиона долара до 2030 г.

Анализаторът очаква САЩ да имат най-голям дял в тази дейност, но Европа ще „продължи да строи с доста значителен темп“, за да удвои капацитета си. „Европа всъщност участва в изграждането на тази инфраструктура и поддържа темпото, или поне смятаме, че ще продължи да го прави“, допълва той.

За да постигне това, ЕС трябва да преодолее сериозни пречки в достъпа до енергия и регулирането, заявяват експерти пред CNBC.

ЕС ще мобилизира 200 милиарда евро за инвестиции в изкуствен интелект

Победители и губещи

Основният проблем за Европа е достъпът до електроенергия, като разходите за енергия и нейната наличност определят потока на инвестиции в региона.

В скандинавските страни и Испания се наблюдава повишен интерес към изграждането на центрове за данни, благодарение на излишъка от енергия от водноелектрически централи и възобновяеми източници, докато Германия и Обединеното кралство са по-малко привлекателни поради ограничения в енергоснабдяването.

По отношение на претоварването на електропреносната мрежа, Италия е сред печелившите страни. Според енергийния мозъчен тръст Ember, времето за свързване в страната е до три години, в сравнение с европейската средна стойност от четири години.

На губещите отново са Германия, Обединеното кралство, Ирландия и Нидерландия, „където, всъщност, или просто нямаме капацитет на електропреносната мрежа в момента, или имаме такъв недостиг в системата, че на практика има мораториум за предвидимото бъдеще“, казва пред CNBC Джагс Уалиа, ръководител на глобалната инфраструктура на Van Lanschot Kempen.

Европейските енергийни гиганти отвръщат на удара: „Електрификацията е абсолютно неудържима“

Въпреки че разликите между европейските страни са значителни, в крайна сметка „ще бъде трудно“ да се навакса САЩ в краткосрочен план, където дерегулацията и огромните инвестиции позволяват много по-бързо разширяване, според него. Повечето европейски страни имат около 200 до 300 центъра за данни, добави той, но „САЩ имат около 5400“.

Ограниченията водят до диверсификация извън традиционните FLAP-D пазари във Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин и стимулират инвестициите в центрове за данни, където ресурсите са изобилни и стабилни.

Направени са и някои усилия за по-бързо разработване на проекти. Например, във Великобритания има случаи, в които централното правителство е отменило решението на местната власт и е одобрило центрове за данни, които преди това са били отхвърлени. Миналата година страната ги определи като критична национална инфраструктура, подчертавайки значението им в икономическата програма.

Рунд пореден: Сблъсъкът на Европа и САЩ продължава на полето на зелената енергия

Затруднения

Според Международната енергийна агенция, енергопотреблението на центровете за данни може да се удвои до 1000 тераватчаса (TWh) през 2026 г., в сравнение с 460 TWh през 2022 г., като това се дължи главно на AI.

Според Уалиа най-голямата част от разходите на един център за данни е електроенергията, въпреки че по-новите, модерни съоръжения биха могли да имат по-малко натоварване.

Това е особено труден проблем за Европа, където сметките за енергия скочиха драстично след войната в Украйна. Обединеното кралство има най-високите разходи за енергия в Европа, които са с около 75% по-високи отколкото преди войната.

Макар това да е възпиращ фактор за установяване на бизнес, операторите се стремят да го балансират с периодите на претоварване на електропреносната мрежа. Това също предизвика дискусии за начините на доставка на електроенергия в Европа, според Кевин Рестиво, ръководител на проучването на CBRE за европейските центрове за данни. „Има много спекуланти в опашката и те затрудняват нещата, защото нямат намерение да строят центрове за данни. Просто искат електроенергията, може би, за да я препродадат на някой друг“, допълва той пред CNBC.

Старите европейски електроцентрали – ново гориво за центрове за данни

Обединеното кралство, например, работи на принципа „пръв пристигнал, пръв обслужен“, което означава, че значението на проекта не се взема предвид при вземането на решение кои проекти да получат електроенергия първи.

В момента обаче системата преминава към процес „пръв готов, пръв свързан“, при който завършените проекти ще могат да прескачат на предни позиции в опашката. Реформите показват как енергетиката и инфраструктурата принуждават старите системи да се развиват и подготвят почвата за по-нататъшни иновации, отбелязва CNBC.

В същото време стабилното темпо на промяна позволява на разработчиците да бъдат по-концентрирани относно това какво, къде и как да строят, което означава, че Европа може да постави по-голям акцент върху най-модерните съоръжения.

Най-бързият начин да се справи с тези предизвикателства е не да чака ново свързване към електропреносната мрежа, а да си зададе въпроса „къде имам добро свързване към електропреносната мрежа с индустрия в упадък?“, съветва Уалиа, тъй като такива обекти могат да бъдат преустроени от индустриални в технологични центрове.

Анатомия на обещанията: Създават ли нови работни места центровете за данни

Възможности

Малко вероятно е Европа да поеме водеща роля в изграждането на съоръжения за хипермащабни центрове за AI или за обучението му – тази надпревара се счита за почти спечелена, но общото мнение е, че тя би могла да се отличи в по-малки проекти, фокусирани върху облачните технологии и свързаните с интернет съоръжения, които изискват огромни количества оптични кабели.

Всъщност континентът има малко разработчици на фундаментални модели, като най-известният е френският Mistral, но McKinsey счита, че 70% от цялото търсене на изкуствен интелект идва от свързаността.

По този начин континентът не вижда „твърде много“ обявени масивни центрове за данни, свързани с AI, нито „леко надценената им природа“, според Себ Дули, старши фонд мениджър в Principal Asset Management. „Така че, всъщност, от наша гледна точка, тези области са защитени от потенциален балон в предлагането, което може да се появи“, допълва той.

Principal Asset Management очаква потенциалната възможност за свързаността на AI да се развие в същите съоръжения като за облачните услуги, което вече се случва в някои облачни сайтове в САЩ, което дава на инвеститорите „доста добри перспективи“ без спекулативния риск, съпътстващ другите инвестиции в изкуствен интелект.

Центровете за данни скоро ще изразходват толкова електроенергия, колкото и ЕС

Но това е и възможност за Европа. Свързаността тук обаче има различни технически изисквания; плътността е по-висока от 20 киловата на сървър за традиционния облак, което означава, че центровете за данни трябва да го вземат предвид. Изискват се и различни системи за охлаждане.

„Това просто означава, че трябва да проектирате тези съоръжения така, че да бъдат гъвкави и устойчиви, за да преминавате от една система към друга в зависимост от променящите се изисквания“, допълват експертите.

По-бавният и по-обмислен темп на Европа предоставя време именно за обмислянето на тези технически аспекти.

Старите европейски компании са скрити AI шампиони

Рискове

Темпото на развитие на изкуствения интелект доведе до широко разпространени спекулации за балон, който би довел до натрупване на блокирани активи, ако се спука. Ако изкуственият интелект запази темпото си, което според мнозина ще се случи, все още съществува риск, че изградените днес центрове за данни няма да бъдат подходящи в бъдеще, тъй като техническите нужди ще се променят.

Затова инвеститорите се фокусират върху осигуряването на клиенти преди изграждането. Спекулативно изградените центрове за данни са „в по-голямата си част реликви от миналото“, каза Рестиво. Разработчиците често обвързват клиентите с договори за 10 до 15 години, добави той, което също води до остаряване. Ситуацията обаче е различна, ако наемателят е стартъп или млада компания. Доставчиците на нео-облачни услуги, например, носят „значителен риск“ и имат по-кратки срокове от пет до седем години, допълва той.

„Това са компании, които не са върнали капитал на акционерите, имат недоказани бизнес модели и се нуждаят от голям капацитет в кратък период от време“, обяснява той и допълва, че „разработчиците-оператори“, които работят с нео-облаци „имат много да губят“. Въпреки това, някои „все повече се примиряват“ с тези условия, смята експертът.

Възможно е да възникнат проблеми и с преустройството на обекти, ако центровете за данни заменят действащ промишлен завод, което означава загуба на работни места. Европейската политика изисква разработчиците да докладват за потреблението на енергия и вода в центровете за данни, както и да обосноват избора на конкретното местоположение.

Европейските компании почти не използват изкуствен интелект. Брюксел иска да промени това

Някои държави членки отиват още по-далеч.

Уалиа посочва предложените изисквания за устойчивост в Испания, според които разработчиците на центрове за данни трябва да докладват за социално-икономическото въздействие. „Никой не пита за това в САЩ“, казва той.

Дули очаква, че строгите регулации ще работят в полза на Европа в дългосрочен план, тъй като центровете за данни ще бъдат интегрирани в местните общности, „а не просто пълна напаст за живота на всички“, смята той, като добавя, че устойчивостта е една от областите, в които ЕС е „много добър в иновациите“.

„От моя гледна точка, Европа се отличава като доста интересна, защото изглежда като много по-сигурна инвестиция от гледна точка на капиталовия пазар в сравнение със САЩ. До голяма степен това се дължи на факта, че е трудно да се строи. Имаме много ограничения, но всъщност колкото по-трудно е нещо да се възпроизведе, толкова по-голяма е дългосрочната стойност на това, което имате, и толкова по-вероятно е хората да го използват отново, да измислят творчески решения за преустройство на активите“, допълва експертът.

Свръхрастежът на AI продължава. Защо усещането за балон не изчезва?

В крайна сметка инвеститорите и разработчиците може да нямат друг избор, освен да подкрепят Европа благодарение на суверенния изкуствен интелект – „подценяван“ двигател при центровете за данни, казва пред CNBC Джим Райт, мениджър на Premier Miton Global Infrastructure Income Fund.

Европа има възможност за иновации и създаване на дългосрочна стойност както за инвеститорите, така и за гражданите. Недостигът увеличава рентабилността и устойчивостта за първите, докато регулацията насърчава устойчиво и конструктивно строителство за вторите.

Въпреки това, няма да има универсален подход към изграждането на центрове за данни в Европа. „В момента индустрията все още е във фаза на „разбиране какво точно е необходимо“, допълва в заключение Дули.