Центровете за данни скоро ще изразходват толкова електроенергия, колкото и ЕС. За това предупреждава ABI Research, която прогнозира, че до 2030 г. техният брой в глобален мащаб ще достигне 24 000 - 12% общ годишен темп на растеж.

Компанията за проучвания твърди, че този брой центрове за данни ще консумира 2 477 тераватчаса (TWh) електроенергия годишно. За сравнение, според друг доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), публикуван по-рано тази година, през 2022 г. секторът е консумирал около 460 TWh.

За да поставим тези цифри в контекст, МАЕ определя потреблението на електроенергия в ЕС - с неговите 448,4 млн. жители и 14,5 трилиона евро БВП - на 2 568 TWh за 2023 г. Притеснително е да се мисли, че само 24 000 центъра за данни ще консумират приблизително толкова.

От ABI Research са категорични, че бързото разрастване на пазара на центрове за данни представлява предизвикателство за мрежата, свързано с повишеното търсене на енергия.

„Изчислителната мощност на жадните за енергия графични процесори и охлаждането са най-енергоемките процеси в центъра за данни, възлизащи на 80% от търсенето на енергия“, казва Ритика Томас, старши анализатор по устойчиви технологии в ABI Research, цитиран от Telecoms.

Развитието на изкуствения интелект, без изненада, е един от най-големите виновници за това. Днес приложенията и моделите за обучение на AI се оценяват на 10-20% от потреблението на електроенергия в центровете за данни, посочва ABI Research, и то в момент, когато технологията все още е в начален етап на глобално внедряване.

Само центровете за данни с AI се очаква да увеличат търсенето на електроенергия в САЩ с около 323 тераватчаса до 2030 г.

Ще доведе ли AI до бум в изполването на природен газ?

„Интегрирането на нови технологии за модернизация в съществуващата инфраструктура на центровете за данни и отговорните изчисления са от решаващо значение за намаляване на търсенето на енергия в мрежата, ограничаване на рязкото нарастване на търсенето и ограничаване на емисиите от обхват 1-3“, категоричен е Томас. „Чрез въвеждане на стандарти за екологично строителство, стимулиране на използването на възобновяеми енергийни източници, регулиране на използването на охлаждащи хладилни агенти и подкрепа за ефективни практики за управление на електронните отпадъци правителствата могат да прокарат концепцията за устойчиви центрове за данни с цел оптимизиране на дейността, намаляване на разходите и смекчаване на климатичния риск“.

Разбира се, за хипермащабния пазар на облачни услуги, който представлява най-голямата част от капацитета на световните центрове за данни, това е златен век. Synergy Research Group изчислява, че през второто тримесечие глобалните разходи за облачни инфраструктурни услуги възлизат на 79 млрд. долара, което е с 22% повече на годишна база. На трите най-големи хиперскалатора - Amazon Web Services (AWS), Microsoft и Google - се падат 73% от приходите от публични облачни услуги.

„Това е третото поредно тримесечие, в което темпът на растеж на годишна база е 20% или повече, като генеративният изкуствен интелект е един от факторите за ускоряването на пазара“, посочват от Synergy. „Въпреки че остават някои икономически, валутни и политически насрещни ветрове, фундаменталната сила на пазара продължава да тласка разходите за облачни услуги към нови върхове.“

Всичко това е добре, но при нарастващата загриженост за количеството енергия, което тези съоръжения консумират, възниква въпросът доколко устойчив е този растеж?