Възходът на изкуствения интелект увеличава търсенето на центрове за данни и това принуждава Европа да проучи всички възможности за съхранение в Космоса, за да намали нуждата от енергийни съоръжения на континента.

"Advanced Space Cloud for European Net zero emission and Data sovereignty" е 16-месечно проучване за реализацията на проекта за извеждане на центрове за данни в орбита, което стига до "много окуражаващо" заключение.

Проучването е на стойност 2 млн. евро, координирано е от Thales Alenia Space от името на Европейската комисия и твърди, че базираните в орбита центрове за данни са технически, икономически и екологично осъществими.

"Идеята е да се премахне част от търсенето на енергия за центровете за данни и те да се изпратят в Космоса, за да се възползват от безкрайната енергия, каквато е слънчевата", обяснява пред CNBC ръководителят на проекта Деймиън Дюместие.

AI стартъпът CoreWeave набра $7,5 млрд. дълг за инвестиции в центрове за данни

Цунами от данни

Центровете за данни са от съществено значение за поддържане на темпото на цифровизацията, но също така изискват значителни количества електроенергия и вода за захранване и охлаждане на сървърите.

По данни на Международната агенция по енергетика през 2026 г. общото световно потребление на електроенергия от центровете за данни може да достигне повече от 1000 тераватчаса - това е приблизително колкото потреблението на електроенергия в Япония.

Индустрията е на път да бъде ударена от "вълна цунами от данни", казва Мерима Дзанич, ръководител на отдела за стратегия и операции в Датската асоциация на индустрията за центрове за данни.

"Центровете за данни с изкуствен интелект се нуждаят от три пъти повече енергия от традиционните и това е проблем не само от гледна точка на енергията, но и на потреблението", коментира тя пред CNBC.

Необходим е "съвсем различен подход към начина, по който изграждаме, проектираме и експлоатираме центрове за данни", допълва Дзанич.

Съоръженията, чието изстрелване в орбита се разглежда в проучването, ще се движат на височина около 1400 км или три пъти повече от височината на Международната космическа станция.

Има ранен победител в надпреварата за AI инфраструктура: Частният капитал

Дюместиер обяснява, че ASCEND ще има за цел през 2036 г. да разгърне 13 модула за изграждане на космически центрове за данни с общ капацитет от 10 мегавата, за да се постигне начална точка за комерсиализация на облачни услуги.

Всеки сграден блок - с площ от 6300 квадратни метра, ще включва капацитет за собствена услуга на център за данни и ще се изстрелва в един космически кораб, допълва той.

За да се окаже значително въздействие върху потреблението на енергия, целта е до 2050 г. да се разгърнат 1300 градивни блока, за да се постигне 1 гигават, според Дюместиер.

Газова или възобновяема енергия? Къде е ключът към бъдещето на AI и центровете за данни

Екологични ракети

Целта на ASCEND е да проучи потенциала и сравнителното въздействие върху околната среда на базираните в Космоса центрове за данни, за да помогне на Европа да стане въглеродно неутрална до 2050 г.

Проучването установява, че за да се намалят значително емисиите на CO2, е необходимо да се разработи нов тип ракета-носител, която да е 10 пъти по-малко емисивна. ArianeGroup, една от 12-те компании, участващи в проучването, работи за ускоряване на разработването на такива екологични ракети-носители за многократна употреба.

Целта е първата екологична ракета-носител да бъде готова до 2035 г., а след това да се предвиди 15-годишен период на разгръщане, за да се постигне огромният капацитет, необходим за осъществяването на проекта.

И все пак, Дзанич предупрежава, че "маргиналната" идея за космически центрове за данни не решава напълно въпроса за устойчивото използване на енергия. "Това е само една част от пъзела", допълва тя.

ЕП даде зелена светлина за достъп на компании до промишлени данни

Майкъл Уинтърсън, управляващ директор на Европейската асоциация на центровете за данни, признава, че космическият център за данни би се възползвал от повишената ефективност на слънчевата енергия без прекъсване на метеорологичните условия, но ще изисква значителни количества ракетно гориво, за да се поддържа в орбита.

Уинтърсън изчислява, че дори малък център с мощност един мегават в ниска околоземна орбита ще се нуждае от около 280 000 кг ракетно гориво годишно на стойност 140 милиона долара през 2030 г. - изчисление, основано на значително намаляване на разходите за изстрелване, което все още не е настъпило.

"Ще има специализирани услуги, подходящи за тази идея, но тя в никакъв случай няма да бъде заместител на пазара", категоричен е Уинтърсън.

"Приложенията, които биха могли да бъдат добре обслужвани, ще бъдат много специфични, като например военни/наблюдателни услуги, радиоразпръскване, телекомуникации и финансови търговски услуги. Всички останали услуги не биха могли да се извършват конкурентно от Космоса", допълва той.

Дзанич сигнализира за известен скептицизъм по отношение на рисковете за сигурността, като отбеляза: "Космосът все повече се политизира и въоръжава между различните държави. Така че очевидно има последствия за сигурността относно това какъв тип данни изпращат там."

Секретни проекти на САЩ и Китай превръщат Космоса в състезателна писта

Световно лидерство

ASCEND не е единственото проучване, което разглежда потенциала на орбиталните центрове за данни.

Microsoft, която преди това изпробва подводен център за данни, разположен на 117 фута дълбочина на морското дъно, си сътрудничи с компании като Loft Orbital, за да проучи предизвикателствата при изпълнението на AI и изчисления в Космоса.

Работата е от решаващо значение за иновациите и за "поставяне на основите на бъдещи решения за управление на данни ", заяви говорител на Microsoft пред CNBC.

Microsoft вижда бъдещето на центровете за данни под водата

ASCEND е един от начините, чрез които ЕС се стреми да получи конкурентно предимство в екосистемата на AI, където блокът изостава от САЩ и Китай, казва Дзанич. ЕС едва сега "започва да се събужда, да усеща мириса на кафето и да финансира тези проекти", допълва тя.

Изследователите от ASCEND водят преговори с Международната космическа агенция за следващия етап, който включва консолидиране на всички събрани данни и работа по разработването на ракета носител.

"Искаме да осигурим суверенитет на данните за Европа, но този вид проекти могат да бъдат от полза и за други държави. Можем да кажем, че това е обещаващ проект, който би могъл да бъде водещ за космическото развитие на Европа.", допълват от ASCEND.