Анатомия на обещанията: Създават ли нови работни места центровете за данни
Привличащите вниманието реклами за заетостта в резултат от нови проекти с изкуствен интелект не винаги издържат на проверка
През следващото десетилетие Великобритания ще преживее бурно развитие на центровете си за данни - поне такава е надеждата на новото лейбъристко правителство.
Премиерът сър Киър Стармър е решен да „направи Обединеното кралство неустоимо за AI компании, които искат да започнат, разширят или развият бизнеса си“, а това означава да се премахнат пречките пред планирането на инвестициите на частния сектор във физическата инфраструктура, от която зависи изкуственият интелект.
Но има нещо смущаващо във вълната от съобщения за проекти за центрове за данни: огромният брой нови работни места, свързани с тях, пише в коментар по темата Financial Times.
Правителството обяви, че „над 4000 работни места ще бъдат създадени“ благодарение на инвестицията на Blackstone от 10 млрд. паунда в кампус за центрове за данни в Нортъмбърланд.
Отделна инвестиция за 14 млрд. паунда в инфраструктура за изкуствен интелект от три технологични компании ще „осигури 13 250 работни места в Обединеното кралство“, заяви Стармър.
Но, чакайте малко. Центровете за данни са пълни с машини, а не с хора, отбелязва изданието.
Microsoft например твърди, че в центровете ѝ за данни работят по около 50 души. Така че откъде идват всички тези големи прогнози за работните места?
Да вземем за пример проекта в Нортъмбърланд, който предвижда изграждането на 10 центъра за данни на терен, който бил предвиден за (проваления) завод за акумулатори на Britishvolt.
Според документите, за развитието на проекта „се очаква да са необходими до 40 души за всеки център за данни“. След построяването на всички 10 центъра (очаквано до 2035 г.) това означава 400 работни места, което е една десета от посочения от правителството брой.
В документите за планиране се казва още, че „пиковата месечна заетост в строителството може да бъде около 1 200 работни места“ - това не са постоянни работни места, но на обекта вероятно ще се извършват строителни работи в продължение на десетилетие, така че не са и мимолетни.
Въпреки това работните места в експлоатацията и строителството заедно са само 1 600 работни места.
Къде са останалите?
Сега навлизаме в по-мрачната сфера на моделите на икономистите.
Често срещана практика е да се оценява броят на „косвените“ и „индуцираните“ работни места, създадени от голяма инвестиция.
Това са работните места, които ще бъдат създадени по веригата на доставки и в резултат на това, че новите служители ще харчат парите си в местните заведения, магазини и т.н.
В документите за планиране на проекта в Нортъмбърленд се посочва, че едно пряко работно място в център за данни може да подкрепи между 5 и 7 допълнителни работни места в местната икономика и свързаните с нея отрасли, което „може да се равнява на допълнителни 2 000 до 2 800 работни места, след като всички 10 сгради на центъра за данни започнат да функционират“.
Ако приемем 2400 за средна стойност, ще достигнем до правителственото число от 4000. Разумно е да се предположи, че ще има и някакви допълнителни работни места, но прилаганите „мултипликатори“ често се извеждат от модели и варират в зависимост от сектора и страната.
От Blackstone заявиха, че мултипликаторът, цитиран в документите за планиране, е извлечен от изследване на PwC за въздействието на центровете за данни в САЩ, поръчано от Data Center Coalition, членската асоциация на индустрията.
Хенри Оверман, професор по икономическа география в Лондонското училище по икономика, обяснява, че учените обикновено откриват по-малки мултипликатори, когато правят емпирични изследвания на това какво се е случило, когато в даден район са се появили нови работни места.
Неговото проучване на въздействието на решението на BBC да премести 1700 работни места със средна и висока квалификация в Салфорд в Голям Манчестър между 2011 и 2012 г. например установява, че всяко работно място е създало средно 0,33 допълнителни в творческите индустрии, като до 2017 г. те са нараснали до 0,55. Не е бил установен значителен ефект върху общата заетост.
Това не означава, че проектът не е положителен за Нортъмбърланд.
Но защо правителството да предизвиква разочарованието или цинизма на обществеността, като обединява всички тези оценки в едно голямо число?
Алтернативата би могла да звучи така: „Този проект ще създаде умерен брой квалифицирани работни места и строителни дейности за десетилетие. Вероятно ще има и по-широки местни ползи, но е трудно да се посочи точен брой.“
Има много добри аргументи за икономическото значение на центровете за данни (както и някои опасения относно потреблението на енергия и вода), но че „създават тонове работни места“ не е един от тях.
Ако Стармър иска да съживи производителността, колкото и да твърди, че го прави, ще трябва да заговори за разширяване на индустриите, които произвеждат голяма стойност, без да се нуждаят от много служители. За тези нови сектори, които са капиталоемки, но не и трудоемки, правителството на лейбъристите трябва да актуализира своя сценарий, завършва анализът на Financial Times.