Според Силициевата долина 2025 г. е годината, в която изкуственият интелект ще порасне и ще си намери работа. Технологичните лидери предвиждат армии от AI агенти - автономни цифрови служители, които наистина могат да вършат работа, а не само да чатят. Но след години на смели обещания и смесени резултати, анализаторите от Уолстрийт се питат дали този залог за трилиони долари най-накрая ще се изплати.

От едната страна стоят технологични лидери като Марк Бениоф, главен изпълнителен директор на Salesforce и един от най-яростните оптимисти по отношение на AI, който застана на корицата на Time (чийто собственик е той), за да каже, че навлизаме в „Ерата на агентите“ - в която автономните дигитални служители ще отключат „огромен капацитет“ и ще предефинират из основи работата, каквато я познаваме.

От друга страна, Goldman Sachs предупреждава, че около 1 трилион долара, които се влагат в инфраструктурата на изкуствения интелект, може да донесат изненадващо скромна възвръщаемост, като скептиците твърдят, че технологията все още не е способна да реши сложните проблеми, необходими за оправдаване на огромните инвестиции.

Пропастта между тези гледни точки не може да бъде по-голяма.

Ще е необходимо време за друг технологичен пробив, за да се шокира отново AI индустрията с хиперскоростно развитие, смята Сундар Пичай от Google

Достигна ли развитието на GenAI „стъкления таван”?

Бениоф предвижда агенти с изкуствен интелект, които ще работят самостоятелно заедно с хората и ще се справят с всичко - от обслужването на клиенти до управлението на запасите - без човешка намеса. Според него тези дигитални работници ще доведат до безпрецедентно повишаване на производителността и ръста на БВП, като създадат много повече работни места, отколкото изместят.

Той посочва първите успешни примери като College Possible, организация с нестопанска цел, която само за една седмица е внедрила AI съветник, за да подпомогне хиляди студенти, които преди това са имали ограничен достъп до насоки.

Анализаторите на Goldman обаче рисуват по-трезва картина. Джим Ковело, ръководител на отдела за глобални капиталови проучвания на компанията, твърди, че за разлика от трансформиращите технологии от миналото - като електронната търговия, която скоростно предложи по-евтини решения на съществуващи проблеми - AI остава прекалено скъп, като същевременно се бори да се справи ефективно дори с основни задачи.

Банковият гигант изчислява, че през следващото десетилетие АI може да увеличи производителността в САЩ само с 0,5%, а БВП - с по-малко от 1%, което е далеч от революционното въздействие, което обещават неговите поддръжници.

Все повече организации пренасочват вниманието си от дигитална към AI трансформация, но това не е лесна задача

Пет основни изисквания за успешна AI трансформация на бизнеса

Реалността вероятно се намира някъде между тези крайности, според анализатори от индустрията, които изучават развитието на технологията. Том Кошоу, старши директор-анализатор в Gartner, вижда 2025 г. като ключова, но и предизвикателна година за AI агентите. Според него стремежът се дължи на нарастващото разочарование от ограниченото досегашно въздействие на генеративния изкуствен интелект.

„Част от привлекателността на AI агентите е, че хората търсят това повишаване на производителността, което наистина не са получили досега“, казва Кошоу пред Quartz.

За разлика от чатботовете или асистентите с изкуствен интелект, които просто отговарят на запитвания, агентите обещават активно да изпълняват задачи и да вземат решения. Това разграничение привлече вниманието на индустрии, които преди не проявяваха голям интерес към технологията.

Според проучванията на Gartner около една трета от корпоративните софтуерни приложения ще включват някаква форма на AI агенти до 2028 г., в сравнение с по-малко от 1% днес. Компанията също така прогнозира, че до 2028 г. поне 15% от ежедневните работни решения ще се вземат автономно чрез АI, в сравнение с нула днес.

Според Gartner това са тенденциите и областите на иновации, които всяка компания трябва да започне да осъзнава

От AI агенти до полифункционални роботи: Технологичните тенденции на 2025

Но остават значителни предизвикателства пред широкото разпространение. Ранните внедрявания вероятно ще се съсредоточат върху тесни, добре дефинирани задачи като разработване на софтуер, автоматизация на обслужването на клиенти и оптимизация на веригата за доставки. И дори в тези контролирани среди надеждната работа на агентите остава значителна пречка.

Компаниите откриват, че се нуждаят от няколко нива на сигурност, включително „агенти-пазители“, които наблюдават дейностите на други AI инструменти за грешки или неразрешени действия. Когато организациите разгърнат хиляди агенти, сложността на управлението на тяхната сигурност и наблюдението на дейностите им се превръща в голямо предизвикателство, което може да изисква изцяло нови платформи само за надзор, посочва Quartz.

Тези предизвикателства се усложняват от основните ограничения на самата технология. Същите проблеми, които тормозят големите езикови модели, като халюцинации и непоследователни резултати, стават още по-проблематични, когато системите на AI са овластени да предприемат самостоятелни действия.

„Не е лесно да накараш агентите да работят, когато използват голям езиков модел като начин за създаване на план как да предприемат действия“, казва Кошоу.

Според Сампса Самила, академичен директор на инициативата „AI и бъдещето на управлението“ на IESE Business School в Барселона, която от 2019 г. насам обучава ръководители по прилагането на технологията, пътят напред може да е по-дълъг и по-нюансиран, отколкото предполагат двете крайни прогнози.

„Аз лично смятам, че това е трансформация, това ще промени начина, по който работим“, казва той. „Но колко бързо ще се случи това? Вероятно в порядъка на 10 години.“

Капиталовите разходи на компанията скачат с 81% през третото тримесечие

Изпълнителният директор на Amazon обещава, че инвестициите в AI ще се изплатят

Самила посочва исторически примери като електрификацията на фабриките, на която са били необходими 30 години, за да се трансформира напълно производството. Макар да признава рекордно високия процент на приемане на ChatGPT, той отбелязва, че две години след стартирането му фундаменталните промени в начина на работа остават ограничени.

„Това ускори производителността ми, но все още правя същите неща“, посочва Самила. „Просто ги правя по-бързо. Правя повече от тях, но не е променило дейността ми в значителен смисъл.“

Той предполага, че тази по-бавна времева линия може да се повтори при агентите с изкуствен интелект. Докато компаниите бързат да популяризират автономните асистенти като следващия пробив, Самила остава предпазлив по отношение на незабавната трансформация.

По-вероятният сценарий за 2025 г. може да бъде постепенно подобряване на производителността и ефективността, а не цялостно преоткриване на работните процеси.

„Всеки път, когато видим тези агенти с изкуствен интелект, те изглеждат като голям скок, фантастични“, каза той. „Но след това, в краткосрочен план, промяната никога не е толкова драстична.“