Акяка е село в Анадола, югозападна Турция, скрито между борови гори и прохладните води на река Азмак, пълно въплъщение на представата за спокойствие.

Белите къщи с дървени стрехи изглеждат като част от приказен пейзаж, а през пролетта въздухът мирише на евкалипт и портокалови цветове.

Озовеш ли се там, някак си ти се иска никой друг да не разбира за това място, разказва историята CNN.

Но това не винаги е било така.

През 70-те години на миналия век то е малко рибарско селище с функционални тухлени къщи, заобиколено от блата, пълни с комари. Но с разрастването на туризма в Анадола, и за него настъпва трансформация.

За щастие, в селото пристига Наил Чакирхан, поет, интелектуалец и самоук архитект, който се заема със задачата да трансформира Акяка – но в положителен план, спасявайки я от съдбата да се превърне в бетонна джунгла.

Profit.bg

Възстановяването на Турция като решение на „парадокса на бетона“

Когато Чакирхан се премества през 1971 г. заедно със съпругата си, археоложката Халет Чамбел, той вече е пенсионер и може да прекара тихо остатъка от живота си. Вместо това, осъзнавайки стойността на природното богатство, той се заема да съхрани селото, което сега нарича свой дом. Осъзнава, че земята е специална, и не може да позволи да бъде унищожена.

Чакирхан няма образование като архитект, но и това не е пречка. Вдъхновен от традиционните сгради от Османската епоха, той построява своята къща на висока скала с изглед към морето. Дизайнът е модерна адаптация на местната архитектура, съчетаваща строителни методи с естествени материали. Къщата е проста, функционална и в хармония със земята.

Дизайнът позволява естествена вентилация срещу жестоките летни температури. Варосаните бели стени и дълбоките стрехи осигуряват щедра сянка. Традиционната дървена конструкция може да издържи на земетресенията, които от време на време опустошават региона.

Вътрешният дизайн е скромен, но функционален: врати, които се сгъват в ниши; вградени шкафове за дрехи и спално бельо; и централен хол, който плавно се слива с градинския балкон.

Съчетанието от традиция, практичност и елегантност му носи престижната награда „Ага Хан“ за архитектура през 1983 г. – решение, което предизвика спорове поради липсата на формално образование в тази сфера.

Къщата обаче е много повече от място за живеене, тя се превръща в модел за другите.

Влиятелните местни жители скоро започват да строят домовете си в същия стил. Търсенето съживи местните занаяти, особено дърводелството, като осигурява работа и обучение за ново поколение занаятчии. Архитектурната визия на Чакирхан става основа за бъдещето на Акяка.

Pexels

Тенденцията е толкова значима, че през 90-те години, когато Акяка влиза в геопланирането на региона като вилна зона, архитектурните стандарти, установени от Чакирхан, са приети за почти всички нови строежи. Неговата малка къща спасява населеното място от „страшното метастазно разрастване” на бетона, срещу което той се противопоставя толкова енергично.

Това влияние се усеща навсякъде.

Хамди Юсел Гюрсой, патриархът на хотел „Юселен“, обширна крайбрежна собственост, проектирана в стила „Чакирхан“, казва, че е един от многото местни жители, чийто живот е бил променен от самоукия архитект, като си спомня първите си срещи с него през 70-те години.

„Преди да срещна Наил, мечтите ми бяха съвсем различни“, разказва той пред CNN. „Бях търговец. За мен всичко се свеждаше до парите и мислех само за търговия. Наил ме промени. Научих се да се интересувам от други неща: хората, природата и културата. Понякога в живота ти се появява човек, който го променя напълно. Наил беше такъв за мен.“

Profit.bg

Архитекти разработват дървена сграда, подходяща за "всеки град в света"

Постепенно Гюрсой се превръща от доставчик на дървен материал за Чакирхан до негов ученик. Той си спомня добре подхода на поета към решаването на архитектурни проблеми, често пред чаша раки, огнената турска ракия. Когато планира да построи хотела си, Гюрсой се възползва от наученото от своя учител.

„Гледах нощното небе. Звездите, пеещите птици сутрин, шума на водата. Започнах да се наслаждавам на тези неща. Сега съм най-екологично съзнателният човек в Мугла. Дължа това на Наил Чакирхан и Халет Чамбел.“

Днес Акяка има статут на Cittaslow – глобално обозначение, което означава „бавен град“ и признава ангажимента на дадено място към качеството на живот и съхранението на традициите.

Unsplash

Статутът на Cittaslow дестинация често обаче води до увеличаване на туризма.

Езги Ясемин, редовен посетител от шест години, подчертава неоспоримата привлекателност на мястото: „Древни градове, планини, евкалиптови дървета, портокалови горички, сусамови полета, чистата река Азмак и интелектуалци сред местните жители.“

Местоположението на Акяка в горната част на тесния залив Гьокова е впечатляваща среща между сушата и морето. Стръмни, покрити с борове планини обграждат обширната равнина Гьокова, рай за биологичното разнообразие.

В сърцето й се намира ледената река Азмак, захранвана от извори. Лодките се плъзгат по водата, която толкова бистра, че гъстата флора и фауна отдолу са видими под повърхността.

Unsplash

Местният жител Али Шахин, собственик на ресторант в селото, казва, че това е което прави Акяка специално. „Пътувал съм по целия свят, но никога не съм виждал място, което да съчетава и четирите: морето, равнината, планината и реката.”

Отвъд реката посетителите могат да изследват културните традици. Историята на Акяка се простира повече от три хилядолетия назад до основаването на древния карийски град Идима. Има скални гробници и замък.

За любителите на приключенията заливът Гьокова е известен с постоянните си ветрове, което го прави едно от най-добрите места в света за кайтсърфинг.

Pexels

През последните пет години, особено след пандемията, Акяка се превръща в магнит за хора, които искат да избягат от големите градове на Турция, за да водят по-спокоен живот, подобно на това, което прави Чакирхан преди десетилетия.

Популярността му вероятно ще се увеличи още повече, след като наскоро беше добавено към списъка на най-добрите села за туризъм на ООН.

Макар че задължителният архитектурен стил не допуска бетонни замъци, бързият ритъм на живот и шума, особено през лятото, могат да влязат в противоречие с „бавния“ дух на града. „Понякога си пожелавам да не знаех как е изглеждал преди“, казва Серен Текшен, собственик на малка таверна и пицария в Акяка.

Все още е възможно да се насладите на чара на Акяка, но най-доброто време да го посетите е извън пиковия сезон, когато ясното нощно небе е осеяно със звезди и се чуват песните на птици, които някога вдъхновяват Чакирхан.