Социалните мрежи са категорични: Липсва „съгласувана композиция“, а цветовете представляват „некохерентна каша от зелени нюанси с неравномерна наситеност“.

Потребителите коментират с изключителна увереност, разнищвайки това, което според тях е фалшификат на Клод Моне, създаден от изкуствен интелект. Един човек дори пише подробен анализ за недостатъците му.

Има само един проблем: Обсъжданата картина е оригинал Моне.

Експериментът, който стана вайръл в X миналата седмица, е организиран от анонимен концептуален художник, известен под псевдонима @SHL0MS. Той публикува снимка на автентичния шедьовър на Моне „Водни лилии“ – създаден около 1915 г. и намиращ се в момента в музея Neue Pinakothek в Мюнхен, Германия, със следния надпис:

„Току-що създадох изображение в стила на Моне, използвайки изкуствен интелект. Моля, опишете възможно най-подробно какво прави тази картина по-лоша от оригинала“ и дори поставя официалния етикет на X „Създадено с изкуствен интелект“, за да засили заблудата, разказва Fortune.

Потребителите започват да критикуват остро избора на цветове, както и липсата на дълбочина и контраст.

Един дори обявява картината за „претрупана каша“, която „ни най-малко не прилича на Моне“ и достига „може би 20% от него“.

Не всички обаче се заблуждават.

Художникът Кендрик Тон отговаря: „Не съм съгласен с хората, които казват, че липсва дълбочина – има ясна равнина с листата на водна лилия и обърнато пространство с отражението на върбата. Текстурата на боята изглежда доста правдоподобна като физически обект, макар и по-тънка от повечето картини на Моне, които съм виждал… Това не е Моне от най-високо ниво, но е много достоверен Моне“.

Картина, за която се смята, че е дело на ученик на художника, е създадена от нидерландския майстор, твърди експерт по художествени произведения

„Копието е оригинал“: Четири века по-късно Рембранд изненадва света на изкуството

Резултатите, колкото и неудобни да са за потребителите, съвпадат с констатации на изследователите относно влиянието на контекста върху художественото възприятие.

Проучване от 2024 г., публикувано в Nature, установява, че макар участниците да предпочитат произведенията, създадени от AI, пред тези, създадени от хора, когато не знаят източника, те значително понижават оценката си за същите творби, след като им е съобщено, че са създадени от технологията.

„Участниците не са в състояние да правят последователно разграничение между изображения, създадени от хора, и такива, създадени от изкуствен интелект“, пишат изследователите Симоне Грасини и Мика Койвисто, като добавят, че хората „проявяват негативно предубеждение спрямо произведенията на изкуството, създадени от AI, когато се вземе предвид субективното възприятие за източника“.

Според експерти документите, доказващи произхода на невижданите досега произведения са непълни.

Три неизвестни картини на Малевич, открити под леглото на пенсионерка? Светът на изкуството е скептичен

Друго проучване от 2004 г. за „евристиката на усилието“ също установява, че хората ценят изкуството повече, когато вярват, че за създаването му е било необходимо значително човешко усилие.

Един от най-изтъкнатите световни културни критици, Сюзън Зонтаг, пише през 1964 г., че „кампът“ се определя от „любовта към неестественото: към изкуствеността и преувеличението“. Това е чувствителност, твърди тя, която цени съзнателния, самосъзнателен жест повече от истинския.

Това, което се случва с картината на Моне в интернет, е камп, обърнат наопаки: тълпа, толкова обучена да открива изкуствеността, че вече не може да разпознае истинското произведение.

Накратко: хората не виждат картината. Те виждат етикет.

Продаденият в понеделник езерен пейзаж, с височина около 1,5 м, е създаден с помощта на интензивно пурпурна синя палитра - нюанси, за които колекционерите са склонни да плащат повече

Творба на Клод Моне от серията с водните лилии бе продадена за $65,5 млн.

„Макар че твърде много хора смятат фалшивите изображения за истински, обратното също е вярно: твърде много хора смятат, че едно истинско изображение е фалшиво, създадено от изкуствен интелект, ако им се каже така“, пише в LinkedIn коментаторът Фабио Чиучи.

Преценката дали нещо е или не е създадено от AI е погрешна и повлияна от източника на информацията.

Това сякаш потвърждава извода на изследователката на изкуствения интелект Вивиен Мин пред списание Fortune: „Повечето от страховете ни относно изкуствения интелект са страхове, насадени от другите хора“.