Картина на прочутия испански художник Пабло Пикасо, оценявана на над 1 милион долара, беше продадена на цената на вечеря в Париж.

Ари Ходара е победителят в томболата „1 Пикасо за 100 евро“ и вече е собственик на гваша от 1941 г. „Tête de Femme“. Цената на участието беше символична спрямо стойността на произведението – точно 100 евро, както предполага и името на кампанията.

Общо 120 000 билета са били пуснати в продажба, а средствата ще бъдат дарени на фондация за изследване на болестта на Алцхаймер, която подкрепя клинични проучвания в Европа.

Ходара, който е закупил печелившия билет с номер 94715 миналия уикенд, е любител на изкуството от Париж и работи в сферата на софтуерните продажби. Новината, че вече притежава творба на Пикасо, го изненадала. „Как мога да проверя, че това не е измама?“, попитал той по телефона, когато Пери Кошен – една от организаторките на томболата – му съобщила резултата по време на излъчване на живо. Тя преминала към видеоразговор и му показала публиката, пише CNN.

„Може ли човек да е нещастен, че печели Пикасо? Не, не мисля“, казва Ходара с усмивка.

Това е третото издание на инициативата. Първата томбола „1 Пикасо за 100 евро“ се проведе през 2013 г., като средствата бяха насочени към опазването на древния град Тир в южен Ливан. Второто издание през 2020 г. подкрепи програми за чиста вода и хигиена по време на пандемията от Covid-19.

Картина, за която се смята, че е дело на ученик на художника, е създадена от нидерландския майстор, твърди експерт по художествени произведения

„Копието е оригинал“: Четири века по-късно Рембранд изненадва света на изкуството

Оливие Видмайер Пикасо, внук на легендарния художник, заяви пред CNN, че неговият дядо е създал „Tête de Femme“ в същото ателие, където е нарисувал и прочутата си картина „Герника“.

По думите му творбата е подценена. „Тя струва много повече от 1 милион долара, така че това е наистина голяма награда“, коментира той.

В миналото картини на Пикасо са достигали впечатляващи суми на търгове. „Les Femmes d’Alger (Version ‘O’)“ беше продадена за над 179 милиона долара през 2015 г.

Галерия Opera Gallery, която дарява произведението, посочва, че Пикасо е бил в Париж, когато рисува „Tête de Femme“. По това време Втората световна война бушува в Европа, а голяма част от Франция е под германска окупация.

Картината е с размери около 38 на 25 сантиметра. Изразът на жената, изобразен в различни нюанси на сивото, е умишлено деформиран в характерния за Пикасо кубистичен стил. Според галерията творбата отразява момент на вътрешно вглъбяване и концентрирана работа в ателието.

Идеята за инициативата „1 Пикасо за 100 евро“ идва от приятел на Видмайер Пикасо.

„Тя смяташе, че това е модерна форма на благотворителност – да дадеш възможност на хората да притежават истинско произведение на моя дядо и същевременно да участват в хуманитарни каузи“, обяснява той.

Видмайер Пикасо вярва, че неговият дядо би подкрепил инициативата.

„Дядо ми беше новатор в много отношения. Мисля, че винаги се интересуваше от нови неща. Днес вероятно би се интересувал от видео или дори от изкуствен интелект“, отбелязва той.

Творбата изобразява художничката, заспала в легло, което сякаш се носи сред облаци в небето. Над нея е разположен скелет, чиито крака са увити с пръчки динамит

Автопортрет на Фрида Кало се продава за 54,7 млн. долара и поставя рекорд за картина, създадена от жена

Той подчертава, че победителят е свободен да прави каквото пожелае с картината. Победителят в първото издание например е избрал да изложи творбата в музей.

„Всеки може да реши сам – да я държи в хола си, да я изложи или да я продаде“, добавя той. Според него това е в духа на самия Пикасо.

Той разказва, че неговата баба Мари-Терез Валтер, която е била едва на 17 години, когато започва връзка с художника, е получила множество негови произведения. По това време Пикасо е бил в средата на четиридесетте си години, женен и с малък син.

Черти от лицето на Мари-Терез Валтер се появяват в творбите му през следващото десетилетие. Видмайер Пикасо смята, че така дядо му ѝ се е отблагодарил за вдъхновението.

„Когато дядо ми подаряваше произведения, това беше завинаги“, посочва той. „Това беше решение – и съответно получателят им можеше да прави каквото реши с тях. Пабло даде много творби на своята любима, а тя ги запази до края на живота си. Затова и аз оставям всички възможности отворени.“