След като е прободена от стъкло, осеяна с отломки и почти заличена от експлозията в Бейрут през 2020 г., една отдавна забравена барокова картина възкръсна от пепелта – и не само физически.

Платното „Херкулес и Омфала“, приписано вече категорично на Артемизия Джентилески, за пръв път в своята почти 400-годишна история е изложено пред публиката по време на изложбата Artemisia’s Strong Women: Rescuing a Masterpiece в Getty Center, Лос Анджелис.

Сцената, създадена около 1630 г., представя гръцкия герой Херкулес в подчинение на царицата на Лидия – Омфала. В композицията на Джентилески той е с вретено в ръка, а позициите на героите разменят половите роли със завидна артистична провокация – нещо нетипично за художничката, чиито женски персонажи винаги носят тежест, сила и намерение.

„Белезите завинаги ще се виждат“, казва Улрих Биркмаер, главен реставратор на картини в Getty Museum. „Но все пак това е част от историята на това произведение.“

В продължение на векове картината виси в частния дворец на фамилията Сурсок – османска архитектурна перла от XIX век в центъра на Бейрут. Платното преминава само през три частни колекции в рамките на четири века, последно придобито от галерия в Неапол, където именно Джентилески прекарва последните години от живота си.

На 4 август 2020 г. експлозията в пристанището на Бейрут убива над 200 души, разрушава част от града и пробива платното с парчета стъкло. Получава се L-образно разкъсване през коляното на Херкулес, рамката е разбита, а самото изображение е осеяно с дупки, пукнатини, отлепена боя и остатъци от неуспешна стара реставрация.

Картина на Банкси беше продадена за 4,3 милиона британски лири

Биркмаер пристига в Бейрут година по-късно и събира прашинки боя, заседнали зад платното, за да ги върне в Лос Анджелис и да опита да възстанови картината. „Беше изключително зле. Най-тежките повреди, които някога съм виждал“, признава той пред CNN.

Реставрацията включва рентгенови лъчи, картографиране с рентгенофлуоресценция (XRF) и намесата на художника и колекционер Федерико Кастелучо – познат на широката аудитория от ролята си на Фурио в The Sopranos. Именно той помага да бъде възстановено изражението на Херкулес.

От „анонимен барок“ до Артемизия

Иронията е, че ако не беше катастрофата, светът може би никога нямаше да узнае, че Джентилески стои зад това платно. В началото на 90-те години ливанският историк на изкуството Грегъри Бучакджиян, тогава докторант в Сорбоната, забелязва прилика между „Херкулес и Омфала“, както и други творби – и пише за тях в списание Apollo. След публикацията експертната общност се обединява около авторството ѝ.

През живота си Артемизия Джентилески работи за Медичите, Филип IV от Испания и Чарлз I от Англия, но дълго време остава в сянката на баща си – художника Орацио Джентилески. Днес са известни около 60 нейни произведения, въпреки че част от тях са спорни – като копия или колаборации.

„Тя е била много, много известна за своето време, но напълно забравена през следващите векове – нещо типично за много барокови художници, но още по-силно изразено при жените“, казва Биркмаер.

Шепот от миналото, възстановен с изкуствен интелект: AI реставрира забравени произведения на изкуството

Според Давид Гаспарото, главен куратор на отдела за живопис в Getty Museum, делото на Джентилески е недоизследвано в техническо отношение. „Започваме да изграждаме по-добро разбиране за нейната техника, но имаме нужда от още“, казва той.

Особено интересни са промените, които прави по композицията с времето – като преместването на погледа на Херкулес, за да засили емоционалния заряд. „Много типично за Артемизия“, допълва кураторът.

Джентилески също така бива разпознавана не само по изразителните жестове, но и по текстурата на тъканите и детайлите по бижутата – все фини маркери, с които възпява силата на жените. Наклонът на главата на Омфала в тази картина например напомня на същото движение при „Сузана и старците“ (1638–40), друга нейна творба, открита едва през 2023 г. след столетие в забрава в колекцията на кралското семейство на Обединеното кралство.

Според Гаспарото Джентилески успява да изгради един от най-добрите мъжки образи в кариерата си именно с „Херкулес“ – забележително постижение, предвид факта, че като жена тя не е имала достъп до живи мъжки модели, с които да тренира анатомия.

Технологично-магична мода или как fashion engineering вдъхновява младите да се занимават със STEM дисциплините

Възстановяване със следи от време

Възстановяването обаче не означава „ново“ платно, а балансирано завръщане към оригиналното намерение на авторката, като същевременно се запазва благородното стареене на произведението.

„Когато започнеш, виждаш само повредите, дупките, пожълтелия лак. Но малко по малко образът започва да се появява отново“, споделя Биркмаер. „Това е процес на откритие. Исках да ѝ отдам заслуженото.“

Сега картината отново блести – и този път пред очите на всички. Един бароков шедьовър, спасен от праха на историята, експлозията в Бейрут и вековете мълчание.