Когато Кристина Ърнст за първи път си представя рокля, която сама се върти, тя решава просто да я създаде.

Ърнст програмира роботизирани „ръце“, които да повдигат подгъва на романтична розова рокля и да я въртят наляво-надясно. Дизайнът ѝ включва още корсет с фалшиви свещи и обемна рокля с панели, които наподобяват витражи от катедрала, светещи като прозорци през нощта.

Този стил се нарича fashion engineering – или, както самата Кристина нарича своите проекти – някъде между мода, код и роботика.

Ърнст, 28-годишна софтуерен инженер в офиса на Google в Уест Луп, Чикаго, привлича стотици хиляди последователи в социалните мрежи с нестандартния си подход към STEM технологиите.

Когато не е на работа, тя експериментира у дома и документира своите проекти в сайта си She Builds Robots, както и в социалните мрежи. Целта ѝ е да вдъхнови повече млади момичета да се насочат към науките, технологиите, инженерството и математиката.

„Като дете щях да бъда доста по-мотивирана, ако имах пример за подобно представяне на технологиите – чрез мода, изкуства или рисуване“, казва тя в интервю за CNN.

От телефони с капаче до колиета с Тамагочита – как ретро устройствата се превърнаха в модни аксесоари

Модата на бъдещето носи стила на технологията от миналото

Стилът ѝ стои някъде на ръба между приказното и инженерното. В първото си вайръл видео тя показва рокля „Медуза“, която си има собствени роботизирани змии, едната от които използва AI, за да разпознава лица и да установява контакт с очите на зрителя.

Но най-гледаното ѝ видео, с над 45 милиона гледания в TikTok и Instagram, показва нещо съвсем различно: малка 3D-принтирана фигурка на плъх, вдъхновен от анимационния филм „Рататуй“, монтиран за диадема, който движи кичури от косата ѝ, докато тя реже лук.

„Първо го тествах с прежда, за да не си отскубна косата“, шегува се тя.

Коментари под видеото я вдъхновяват да подобри конкретно този дизайн, като например използва акселерометър, за да синхронизира движенията на роботчето със собствените си. „Свързах го в рамките на уикенд. Това е сравнително стандартен хардуерен компонент“, казва Ърнст.

Според нея технологиите са много повече от код или логическо мислене – те са нещо, което тя описва с думата „магия“. Идеите ѝ често отнемат месеци, за да бъдат реализирани.

С дизайните си тя не цели да показва бъдещето на модата или роботиката, а да провокира въображението на младите хора, които не се припознават в класическите образи на инженерството.

„Когато казвам, че правя роботизирани рокли, не искам хората да си представят нещо механично и скучно. Чудото, магията – това е най-важната част за мен“, казва тя.

Кожата отново е на мода – в изкуствен, винтидж или растителен вариант, но този път индустрията и потребителите повдигат въпроси за етиката, устойчивостта и цената на стила

Лукс без вина или просто ново прикритие? Модата уби кожата веднъж, но днес я носим отново

Въпреки че не планира навлизане в модната индустрия, Ърнст не е изолирана от границите ѝ. Роботиката вече е била използвана в емблематични модни моменти – като по време на шоуто на Alexander McQueen от 1998 г., когато роботи рисуват с боя по роклята на Шалом Харлоу, или дефилето на Coperni с роботизирани кучета от Boston Dynamics.

За Ърнст всичко започва по време на хакатон в Университета на Илинойс, когато тя създава Bluetooth-управляема рокля с LED светлини. Реакцията на момичетата, които искат да я пресъздадат, е нейната „крушка“ на вдъхновение.

„Много хора вярват, че модата няма нищо общо с науката, но това изобщо не е вярно. Историята на компютъра започва именно от текстила“, обяснява тя.

Легендарният жакардов стан, създаден в началото на 19-ти век, използва перфорирани карти и се счита за един от технологичните предшественици на компютърното програмиране.

„Тази връзка винаги е съществувала. Аз просто я правя видима днес.“

Моделът, който милениалите обожават, а Gen Z отричат, отново са на мода. Ще приемем ли завръщането им или ни чака нов моден сблъсък

Тенденция или любима модна грешка: Голямото завръщане на тесните дънки

Още когато е в колеж, Ърнст активно търси начини да направи STEM дисциплините по-достъпни за ученици с интереси извън традиционните рамки.

През 2017 г. получава малък грант, с който разработва образователни проекти по електроника, насочени към деца и тийнейджъри с интерес към модата и изкуствата. Материалите са достъпни безплатно онлайн.

Между 2022 и 2023 г. тя предоставя комплекти с електронни компоненти на пет обществени училища в Чикаго, а през изминалата година е артист-резидент в библиотеката Harold Washington – най-голямата обществена библиотека в града – където води безплатни курсове по роботика и програмиране за начинаещи.

Сред участниците има ученици, родители, възрастни хора, дори лидери на бойскаутски организации. Една от тях – вдъхновена от занятията – създава изцяло нова значка за електроника, която нейните скаути могат да спечелят.

По време на престоя си в библиотеката Ърнст проектира и ефектна витрина: рокля във формата на феникс с пера, които се повдигат и спускат, когато минувач постави ръка на сензорен панел до стъклото.

Първоначалният замисъл включва движение, активирано от мобилни устройства или чрез сензори за движение. В крайна сметка, заради технически ограничения, тя използва светлочувствителни фоторезистори като алтернатива.

Историята на феникс роклята си има и културен замисъл – вдъхновена е от „Градината на Феникса“ в парка Джаксън, построена през 1893 г. като символ на приятелството между САЩ и Япония, разрушена по време на Втората световна война и възстановена години по-късно.

От подиума до улицата - класическият мъжки силует се завръща в дамската мода с нова доза дръзка елегантност

Власт, стил и увереност: Сакото и вратовръзката се превръщат в моден триумф за жените

„Повечето от проектите ми минават през 6, 7, понякога 8 прототипа, преди да стигна до нещо, което реално работи“, признава тя. Това обаче никога не я обезкуражава – даже напротив.

Ърнст вижда в този процес директна връзка със своята работа като софтуерен инженер и с уменията, натрупани в компютърното инженерство: устойчивост, отстраняване на грешки, методично тестване. Именно този опит пренася в света на експерименталната мода.

Именно неуспешните опити – които много създатели биха скрили – често се превръщат в най-гледаното съдържание сред последователите ѝ.

„Учуди ме колко хора коментират, че харесват провалите ми. Харесват прототипите, които не сработват“, споделя тя. „Всичко това им помага да осъзнаят, че е напълно нормално да се провалиш и да пробваш отново – никой не се ражда с тези умения.“