Лукс без вина или просто ново прикритие? Модата уби кожата веднъж, но днес я носим отново
Кожата отново е на мода – в изкуствен, винтидж или растителен вариант, но този път индустрията и потребителите повдигат въпроси за етиката, устойчивостта и цената на стила
&format=webp)
Те са буквално навсякъде – от подиумите в Париж, Милано и Лондон до папарашките снимки на Хейли Бийбър, Тейлър Суифт и Риана – кожите отново обикалят из фийда ни и със сигурност ни карат да си задаваме… въпроси.
Тук не става въпрос за онези кожи, които пробуждаха гняв и протести преди години. В центъра на модния дебат днес стои изкуствената кожа – и нейната нова, може би по-устойчива и етична версия, пише BBC.
След като Gucci обяви, че премахва естествената кожа от колекциите си още през 2017 г., редица други големи брандове тръгнаха в същата посока.
И сякаш проблемът беше решен. Само че мястото на животинските кожи беше заето от синтетични заместители, произведени от… пластмаса и петролни деривати.
„Темата за изкуствената кожа е много по-сложна, отколкото изглежда“, казва Наташа Радклиф-Томас от университета Ravensbourne в Лондон пред BBC.
Според нея индустрията вече е изоставила шарената, евтина „fun fur“ визия и е преминала към висококачествени материи, които трудно се различават от истинските.
И именно това ги прави толкова популярни – особено на фона на завръщащия се „mob wife“ стил – лъскав, дързък и в пълен контраст с минимализма на „stealth wealth“.
Но с възхода на фалшивата кожа идва и едно ново предизвикателство – устойчивостта на изработката.
Повечето синтетични материали, включително и рециклираният полиестер, не могат да бъдат рециклирани отново и често животът им завършва на сметището.
Тоест, дори модата да не убива животни, тя продължава да вреди на планетата.
Решението не е толкова просто, но една от пътеките върви към удължаването на живота на дрехите.
Рентал платформата By Rotation отбелязва ръст в търсенето на палта от изкуствена кожа още преди последните седмици на модата. Марката Charlotte Simone, чиито палта са носени от Тейлър Суифт, Дуа Липа и Мадона, е третата най-наемана марка в категорията „палта и якета“.
„Когато една дреха е добре изработена, особено от дизайнерски бранд, тя се пази, предава, препродава или дори отдава под наем. Така животът ѝ е по-дълъг – и не свършва в кофата“, казва Ешита Кабра-Дейвис, създателка на By Rotation.
Пазарът за дрехи втора употреба със сигурност е един процъфтяващ бизнес – според последни прогнози, до 2029 г. той ще достигне 367 милиарда долара. През 2024 г. рекорден брой потребители са избрали да пазаруват "pre-loved" мода, включително и една добре позната класика – палтата от кожа.
Според Холи Уоткинс, собственичка на винтидж бутик в Северен Лондон, клиентите ѝ все по-често се обръщат към изкуствените алтернативи. Но в Уест Лондон – районът на емблематичния Portobello Market – търговията с истинска кожа, включително и нова изработка, никога не е спирала.
И то с подкрепата на млади потребители от Gen Z.
„Кожата се завръща, защото младите я искат“, обобщава Wall Street Journal. А от Madison Avenue Furs – най-големият търговец на винтидж кожи в САЩ – отчитат сериозен ръст в продажбите, включително на кожи от норка, лисица и бобър от брандове като Dior, Fendi, Oscar de la Renta, Prada и YSL.
Според собственика Лари Коуит, днешните студенти пазаруват кожени артикули, каквито не се е случвало да търсят от години, но само при условие, че са винтидж.
Етичната разлика между новата и старата кожа изглежда като едно от най-важните неща за по-младото поколение.
И все пак, не всички са съгласни с тази логика.
Ема Хокансон, основателка на Collective Fashion Justice, напомня: „Няма значение кога е извършено насилието – винтидж кожата пак е кожа от убито и затворено животно.“
Междувременно ново поколение иновации обещава пробив в индустрията.
Компанията BioFluff разработва Savian – 100% растителна алтернатива на кожата, направена от коприва, лен и коноп. Представена за първи път от Stella McCartney по време на COP28 и използвана от Ganni в Копенхаген, Savian се позиционира като „лукс, но без вина“.
Според съоснователя Рони Гамзон обаче предизвикателството все още е в цената: брандовете са свикнали с евтини синтетики, произведени масово в Далечния изток, и не са готови да платят повече, за да бъдат устойчиви.
И тук настъпва кулминацията на парадокса: LVMH, която подкрепя стартиращи устойчиви компании като BioFluff, едновременно финансира и Международната федерация за кожа, като плаща по 300 000 евро за участие в програмата Furmark – глобална система за сертифициране и проследимост на естествена кожа.
Добавете към уравнението това: според проучване от 2013 г., естествената норка има по-висок въглероден отпечатък от синтетичната кожа. Според други източници – над 100 милиона животни са убити всяка година заради кожата им, а 65% от произведените дрехи отиват на сметището до 12 месеца след покупката.
Така възниква въпросът: има ли въобще оправдание за производството на нови кожени артикули?
„При някои култури носенето на кожа е част от традицията, дори от идентичността“, казва Радклиф-Томас.
Тя признава, че в САЩ е срещала хора, за които ловът и обработката на този материал са част от културното наследство.
И все пак: „Още в студентските ми години, когато учех различни техники при кожар, осъзнах колко животни умират, за да бъде създадена една единствена дреха. Оттогава никога не съм обмисляла закупуването на истинска кожа.“
Модата може и да е цикъл, но въпросите, които тя повдига, са повече от вечни – без значение дали носим винтидж, фалшива или растителна кожа днес.