Търсенето на нещо за гледане късно вечер е добре познато на всички – дълго прехвърляне на платформите, докато не бъде избран сериал, който колега е споменал на работа. А минути по-късно на екрана не се вижда нищо, защото сцената се развива през нощта.

Дискусиите относно липсата на цветове във филмите и сериалите не са нови. Те набират сила след няколко скандално зле осветени битки във финалния сезон на Game of Thrones. Сцените са толкова тъмни и неясни, че редица постове и статии искат обяснение на случилото се. Един потребител на Reddit пише: „Ако ти трябва статия, за да обясни, че невидимото е художествена концепция, може би концепцията трябва да се преразгледа.“

„Ако излезете навън в топъл ден, ще откриете неизмеримо повече цвят, отколкото във всеки съвременен блокбастър“, отбелязва пред Guardian кинокритикът Бари Левит. 

Маникюрът най-накрая получава своя близък кадър в кино индустрията – благодарение на дизайнер, който вярва, че красотата започва от върха на пръстите

Когато маникюрът разказва история: Как Шей Оууси превърна ноктите на Синтия Ериво в част от магията на Wicked

Първата част на Wicked също получи сериозни критики за визуалния си стил, като някои дори я сравниха с телевизионна реклама. Това предизвика още по-остри реакции, тъй като  „Магьосникът от Оз“ – първият филм в тази вселена – е считан за едно от произведенията, променили завинаги цветното кино.

Дългоочакваното продължение Wicked: For Good получи подобни отзиви. В New Yorker критикът Джъстин Чанг пита: „Защо всичко в този филм, въпреки пищния декор, обсипан със злато и смарагди, е или прекалено тъмно, или прекалено ярко? Толкова заслепяващо осветено, сякаш Оз е под непрекъсната термоядрена атака, или пък толкова мътно, че трудно различаваш един образ от друг?“

Техниколорът, използван в  „Магьосникът от Оз“, позволява създаването на много ярки и наситени цветове. Това се постига чрез специална камера, която разделя светлината на три основни цвята – син, зелен и червен – и ги записва върху отделни филмови ленти. Въпреки впечатляващия резултат, процесът е изключително скъп и сложен, поради което постепенно изчезва с навлизането на по-лесни и достъпни технологии.

„Разпространението на плоски, монотонни изображения днес се дължи отчасти на промени в камерите и липсата на внимателна цветова обработка“, казва Лора Хилард, преподавател по кинооператорство в Университета на Салфорд.

Съвременните цифрови камери улавят картината по-реалистично, но без характерната наситеност и текстура, които филмовата лента неизбежно носи. Някои отдават промяната на Властелинът на пръстените, където цветови корекции и ефекти са използвани, за да направят света възможно най-естествен. А от ерата преди дигитализацията мнозина помнят как филми като Семейство Адамс (1991) успяват да предадат мрачно и готическо настроение, без зрителят да се изгубва в тъмнината.

„Днес наблюдаваме тенденция към по-нисък контраст, по-меки акценти, по-приглушени палитри и по-малко видимо осветление“, посочва дигиталният колорист Хутан Хагшенас,  работил по филми като The Salesman (2016). „И макар този естествен вид да изглежда лесен за постигане, зад него обикновено стои огромно количество работа – не по-малко, отколкото при по-традиционното, стилизирано осветление.“

„Съществува погрешно схващане, че мрачните изображения са резултат от икономия от осветление или дизайн. Това понякога е фактор, но не е основното“, добавя той. Според него живеем във време, в което режисьорите имат повече контрол върху финалния кадър от всякога.

Актрисата Мариса Боуд, която играе ролята на Несароуз Троп в хитовия филмов мюзикъл, призовава за по-добро представяне на хората с физически затруднения в развлекателната индустрия

Важно е да разказваме собствените си истории: Как Wicked променя представянето на хората с увреждания на екрана

Не става дума само за технологиите. Продуцентът Джон Константину пояснява, че визуалният стил често е битка между „абстракция и потапяне“. Абстракцията напомня, че гледаш образ, който трябва да свържеш с въображението си; потапянето – особено характерно за дигиталната ера – използва широки обективи и камери, поставени много близо до действието, за да създаде усещане за присъствие.

Константину смята, че именно този подход е водил Wicked, за да може зрителят да преживее същото като Глинда и Елфаба. Режисьорът Джон М. Чу потвърждава това: „Искахме да потопим хората в Оз, да го направим истинско място.“

„Много режисьори имат силно творческо предпочитание към визуален свят, който е реалистичен и емоционално честен. Тъмните кадри могат да добавят напрежение, интимност и реализъм“, допълва Хагшенас.

Разбира се, не само Wicked се сблъсква с критика относно визуалните си аспекти. Осветлението в новата адаптация на Frankenstein изглежда непоследователно с търсените готически тонове, като много зрители твърдят, че филмът прилича повече на видео игра – за разлика от Носферату, друг готически хорър, който впечатлява с майсторското си използване на светлина и мрак. В ревюто си за Frankenstein, Decider обръща внимание „онези характерни за  Netflix плоски изображения, при които липсва контраст. Това кара повърхностите да се сливат на всеки фокусен план. Малко елементи на екрана изглеждат реални и осезаеми, а за филм за плът и кръв това е проблем.“

Този характерен за стрийминг платформата визуален стил се превърна във все по-често обсъждано явление, тъй като Netflix увеличава влиянието си в Холивуд. Още преди три години Vice разглежда темата и установява, че Netflix използва ограничен брой камери и предпочита цялото съдържание да бъде заснемано в 4K UHD. Платформата сякаш се подготвя за моментът, когато 4K телевизорите станат стандарт. Но подобно на прехода от филмова лента към дигитално, компресирането на 4K картина до формат, подходящ за стандартния домашен телевизор, често води до неестествен, „странен“ визуален резултат. 

Романът на Мери Шели оживява в нов филм, този път под режисурата на Гийермо дел Торо. На зрителя отново ще се напомни колко страшно може да бъде, когато човекът реши да си играе на Господ

„Франкенщайн“: Чудовището, от което не можеш да откъснеш поглед

Междувременно редица сериали и филми срещат трудности при пресъздаването на мрак – сред тях Game of Thrones, The Walking Dead, The Handmaid’s Tale и The Batman.

Домашната телевизионна технология напредва бързо (макар не винаги с темпото, което Netflix би желал) и това променя начина, по който зрителите възприемат образа. Хагшенас коментира, че днес е възможно „да се видят и оценят фините текстури, които преди десетилетие щяха да бъдат загубени. Това дава на режисьорите реален стимул да създават детайлни изображения, знаейки че дисплейната технология може да ги поддържа.“ Но дори когато целта е по-дълбоко потапяне, ефектът се губи, ако зрителите са принудени да нагласят осветлението и настройките на устройствата си.

„Предизвикателствата пред осветлението винаги са съществували, независимо от визуалните тенденции“, посочва Хагшенас, цитиран от Guardian. Трудно е да се прогнозира накъде ще се развият визуалните тенденции. 3D ефектите вече преминаха своя връх и отстъпиха, докато стремежът към потапящи изживявания достигна ново ниво с появата на Sphere в Лас Вегас – пространство, което представя AI версия на  „Магьосникът от Оз“ и твърди, че „пренася зрителите вътре във филма“.

Реакциите към използването на цвят в Wicked: For Good са смесени. Левит признава, че макар филмът „да има повече цвят от повечето“, той остава „странно приглушен“, докато Дейвид Кроу от Den of Geek смята, че проблемите с осветлението и цветовете са „още по-очевидни“ в продължението. Може би е въпрос на „лош късмет“ – цветна филмова вселена, която се развива именно в период, белязан от необичайно безцветна естетика в киното.