През една хладна лятна вечер на 1816 г. група приятели се събират във вила на брега на Женевското езеро. Те не са случайни.

Сред тях е поетът лорд Джордж Байрон, останал в историята както с произведенията си, така и с авантюристичния си начин на живот. С него са още лекарят му Джон Полидори, поетът Пърси Шели, както и Мери Годуин, която по-късно ще стане Шели.

Всичко започва сякаш на шега. „Всеки от нас ще напише разказ за духове и призраци“, казва Байрон.

Най-добре се получава историята на Мери. Всъщност толкова добре, че 200 години по-късно по нея все още се правят новифилми, а милиони хора треперят от страх, докато я четат.

Защото в онази лятна вечер на младата писателка хрумва идеята за „Франкенщайн“.

Две години по-късно излиза книгата, разказваща за Виктор Франкенщайн, млад учен, който, заслепен от егото си, успява да съживи създадено от него същество. Но творението му е толкова ужасно, че той мигом се отвращава от него.

Филмът има звезден каст – в главните роли са Джеси Бъкли и Крисчън Бейл, но ще видим също Джейк Джиленхоул в епизодична роля с Пенелопе Крус

Франкенщайн манията на Холивуд продължава с The Bride! през 2026

„Франкенщайн“ е едновременно научна фантастика, ужаси и трагедия. Голямата тема, разбира се, е колко лошо може да стане, когато един човек реши да си играе на Господ.

Мери Шели е едва на 19 години, когато ѝ хрумва идеята. Но дори на тази крехка възраст успява да създаде два вечни образа – този на „лудия учен“ и онзи на „Съществото“, т.е. на съживената материя. Те са не само сред най-популярните литературни герои, а и може би най-често експлоатираните филмови образи.

Франкенщайн и творението му излизат изпод перото на Шели, за да напуснат страниците на книгата ѝ и да се превърнат в поп културен феномен.

Първият филм е направен още през 1910 г. Тази лента е продуцирана от изобретателя и бизнесмен Томас Едисон.

В следващите десетилетия продуценти на по-късните версии ще бъдат компании като холивудската Universal Pictures, ще се появяват японски и италиански версии. Като режисьори по темата ще се изявят Кенет Брана, Мел Брукс и Тим Бъртън, a в ролята ще са Кристофър Лий и Робърт де Ниро. Ще има комикси, видеоигри, сериали и песни.

Сега е ред за нова филмова версия на „Франкенщайн“. Този път режисьор е Гийермо дел Торо, който казва, че подобен проект е сбъдване на една детска мечта, очаквано 30 години.

Може и да звучи странно, но въпросите, които Шели поставя с написването на книгата си преди два века, са актуални и днес.

Дори може би страховете от една човешка „игра на Господ“ са по-силни. Особено като се има предвид, че имаме технологии като атомна бомба, генно-модифицирани култури и изкуствен интелект. 200 години не са малко време, но някои неща не се променят.

Но защо още през 1818 г. романът е толкова актуален? Деветнадесетият век е граничен за науката. Тогава съвременното понятие за учен все още не е оформено, а хората, които работят в различни области, са под влиянието на остарели постановки. Но постиженията и откритията се трупат.

И както винаги в човешката история, всяка голяма промяна носи страх.

Артист и бизнесмен, светец и грешник, гений и шегаджия – новата документална поредица за живота на Мартин Скорсезе показва всички лица на легендарния режисьор

Mr. Scorsese: Многото лица на един режисьор, който умее да се забавлява

„С настъпването на по-модерните времена идва и безпокойството от онова, което могат да направят хората с помощта на науката и технологиите“, казва пред BBC Фиона Сампсън, автор на книгата In Search of Mary Shelley.

Според нея романът на Шели за първи път дава разбираем образ на страховете на голяма част от хората. Резултатът е огромна популярност. А всъщност това не е чак толкова скадална фантастика. Може би просто задава въпроса до къде може да се стигне, ако човекът не си сложи сам ограничения.

Мери Шели не е чужда на етични спорове от областта на медицината. Самата тя разказва, че в онази лятна вечер в Женева с приятелите ѝ обсъждали дали някой ден ще бъде възможно възкресяването на мъртви хора. Нейният баща, известният британски журналист и философ Уилям Годуин, също е предупреждавал в статиите си „да не се прекалява“ в използването на тогавашните нови технологии.

Въпреки че онези спорове се основават на научните открития на времето, във „Франкенщайн“ всъщност има малко наука. Романът залага предимно на емоцията на героя, видял „творението“ си живо.

Шели решава и да не изпада в подробни описания на самото чудовище, което също се оказва правилен ход. Тя просто оставя фантазията на читателя да дорисува образа му.

Разказва само за момента на съживяването му – окото му се отваря, той започва да диша тежко и раздвижва крайниците си. Кожата му е жълта, очите – воднисти, лицето сбръчкано. Изобщо, далеч от идеалния образ, който си е представял създателят му.

Това оскъдно описание е истинска радост и за театрални, и за кино режисьори. Те не са задължени да се придържат към определен образ, а могат сами да се развихрят. Важно е само да има чудовищен вид.

И както киното си избира онова, което му харесва от романа на Шели, така и тя „краде“ идеи при създаването на историята.

Още в подзаглавието „Съвременният Прометей“ авторката прави препратка към гръцката митология. Шели си помага и с цитати от Библията – например как Бог създава Адам от глина, а Франкенщайн – своето творение. После дава на съществото глас и интелект, за да може и то да се превърне в разказвач.

Мрачната атмосфера на романа донякъде съвпада с личния живот на Шели. Докато пише книгата, тя губи детето си. Освен това се ѝ се налага да се грижи за бременната си доведена сестра. Но все пак успява да опише и благородни човешки чувства като състрадание

Октомври идва с нови сериали, драми и малко ужаси

Октомври в Netflix, HBO и компания: Какво си струва всеки цент от абонамента ви

В новата филмова адаптация Дел Торо се опитва да акцентира и върху тези детайли. Ролята на учения Франкенщайн е поверена на Оскар Айзък, а тази на чудовището – Джейкъб Елорди. В интервю пред Variety Дел Торо подчертава, че разказва за „болката, която създателят е причинил на творението си, като се е отрекъл от него“.

Режисьорът подчертава, че за него чудовището е „аутсайдер, какъвто бях и аз като дете“. И допълва, че в тази история има много елементи от неговия живот. През 2018 г., когато получи наградата БАФТА за The Shape of Water, друга история за чудовище, той благодари за вдъхновението на Мери Шели.

Едва ли преди два века авторката си е представяла, че книгата ѝ ще има толкова силно влияние. Очаква се филмът на Дел Торо да излезе в началото на ноември.