В световен мащаб корейското съдържание преживява истински бум. Износът на корейски филми и телевизионни продукции се е удвоил между 2019 и 2024 г., а само през миналата година аудиовизуалният сектор на страната е донесъл 16,4 милиарда долара за икономиката и е осигурил работа на 291 100 души.

Под повърхността обаче филмовата индустрия на Южна Корея е изправена пред сериозни финансови затруднения. Приходите от местния боксофис са с 45% по-ниски спрямо периода преди пандемията, отчасти заради възхода на стрийминг платформите.

В резултат продуцентските компании ограничават инвестициите си. Според Корейския филмов съвет през миналата година са заснети едва 20 филма с бюджет над 2,15 милиона долара, при 40–50 подобни продукции годишно преди пандемията.

„Разходите за продукция в Корея нараснаха значително през последните години“, казва пред CNN Хюн-джонг Бек, ръководител „Иновации в съдържанието“ в CJ ENM  – най-голямата компания за развлекателно съдържание в Южна Корея.

„Така че, макар K-съдържанието да се разраства глобално, печалбите от него не са особено големи.“

Много продуцентски компании, включително и CJ ENM, се обръщат към изкуствения интелект, за да намалят разходите и да ускорят производствения процес. Поддръжниците на технологията смятат, че тя може да възроди конкурентоспособността на Южна Корея, докато критиците се опасяват, че ще унищожи работни места и ще разруши уникалния характер на корейското кино.

„Има изключително широк спектър от мнения по темата“, отбелязва базираният в Сеул филмов критик Дарси Паке.

Според него технологията може да направи човешкия труд „по-ефективен“, но също така може да се използва за „прескачане на важни стъпки, намаляване на разходите и ускоряване на процеса за сметка на качеството“.

Футуристични продукции

Макар Южна Корея да експериментира с генерирано от AI съдържание от години – включително изцяло създадени с изкуствен интелект късометражни филми като „Това съм аз, Мун-хи“ и webtoon сериала „Котаракът Биги“ на CJ ENM – технологията вече навлиза сериозно и в пълнометражното кино.

Филмът „Бягство на Запад“, рекламиран като „първия AI пълнометражен филм“ в Южна Корея при премиерата си през октомври, използва технологията за създаването на митични същества, фантастични декори, експлозии и специални ефекти.

Според AI режисьора на филма Хансл Куон – основател и главен изпълнителен директор на базираното в Сеул студио Freewillusion – AI инструментите са били 10 пъти по-бързи от традиционните технологии за компютърно генерирани изображения и са намалили разходите наполовина.

Студиото наскоро е наело 60 нови AI художници, с което е увеличило четирикратно екипа си и е създало нови възможности за кариерно развитие на предната линия на съвременното кино. 

Миналия месец CJ ENM пусна собствен AI-хибриден филм – 60-минутния хорър трилър „Къщата“, създаден в партньорство с Google Cloud Korea срещу 336 000 долара.

Филмът е заснет само за четири дни в едно закрито студио, а за създаването на фоновете и визуалните ефекти са използвани AI инструментите Imagen, Nano Banana 2 и Veo.

„Макар генеративният AI да се развива изключително бързо, повечето обучени модели са базирани на западна визуална естетика“, посочва Бек.

Тя обяснява, че за да създава реалистични изображения, CJ ENM изгражда собствена база данни с корейско съдържание.

Използването на AI за фон вместо сложни декори може да спести време и средства, като ограничи нуждата от смяна на локации за актьорите и екипа. Освен това технологията позволява създаването на по-реалистични декори за исторически продукции.

По оценка на Бек AI може да „съкрати времето за продукция с 50%“.

На 21 май в южнокорейските киносалони излизат още два AI пълнометражни филма – научнофантастичната съдебна драма за киборги „Аз съм Попо“ и историческата драма „Мъжът в ханбок“, като вторият вече привлича внимание на фестивали, посветени на AI киното.

Държавна подкрепа

Вълната от AI продукции идва на фона на мащабни държавни инвестиции и бързо разширяване на образователни и производствени програми, свързани с изкуствения интелект.

Южнокорейското правителство утроява бюджета си за AI през 2026 г., а миналия месец 5,37 милиона долара извънредно финансиране за филмовата индустрия са били насочени към продукции, използващи модерни технологии, включително AI.

Държавно подкрепените агенции също застават зад инициативата. Корейският филмов съвет организира AI филмова витрина по време на Международния филмов фестивал в Пусан през септември, а Корейската агенция за креативно съдържание инвестира 13,3 милиона долара в AI продукции.

През февруари CJ ENM стартира инициативата „AI Content Alliance“, която обединява академичните среди и частния сектор, включително малки и средни студиа, с цел разширяване на екосистемата за AI съдържание в Южна Корея.

Подходът на Южна Корея рязко контрастира с този на Холивуд, където регулациите и защитата срещу изкуствения интелект бяха сред основните спорни точки по време на стачките на Гилдията на сценаристите и Гилдията на актьорите през 2023 г. Технологията е използвана в десетки големи холивудски филми през последните пет години, въпреки че много от тях – като „Бруталистът“ – се сблъскаха с вълна от недоволство и критика заради това. 

„В момента Холивуд е много предпазлив – там съществува силна съпротива срещу замяната на човешкия труд“, обяснява филмовият режисьор и специалист по визуални ефекти Сон-хо Джанг.

По думите му филмовите гилдии в Южна Корея са по-слабо организирани от тези в САЩ и имат ограничено влияние и права за стачки, затова „индивидуалните гласове често остават нечути“.

Неговата компания MOFAC Studios стои зад анимационния хит „Кралят на кралете“ – най-успешният корейски филм в американския боксофис досега – създаден за малка част от бюджета на холивудска продукция. За по-малки студиа като неговото изкуственият интелект не е само инструмент за намаляване на разходите, а и начин за подобряване на качеството.

„В миналото един ръководител на екип имаше по 20 или 30 души във всеки отдел. Сега с най-много трима-четирима души може да се постигне същата ефективност – по-бързо и с по-високо качество. Това е огромно предимство“, подчертава Джанг.

Етика, пристрастия и авторски права

Макар южнокорейското правителство да подкрепя активно AI, не всички са съгласни.

Пак Чан-ук – един от най-известните режисьори в страната – открито изразява тревогата си от навлизането на технологията във филмовата индустрия. Той се опасява, че тя ще унищожи огромен брой работни места и че режисьорите ще бъдат принудени да я използват.

В кулминацията на последния му филм „Без друг избор“, с участието на И Бьон-хун, режисьорът засяга темата за замяната на човешкия труд с AI.

„Исках да предам посланието, че уволнението е изключително насилствен акт, който разрушава човешкото достойнство – а AI прави точно това с човечеството в момента“, коментира Пак пред The Hollywood Reporter през октомври.

Подобни опасения изразява и режисьорът на „Паразит“ Бонг Джун-хо, макар да признава, че AI е бил използван за част от визуалните ефекти във филма му „Мики 17“ от 2025 г.

Междувременно законодателството около авторските права все още се развива. Корейската комисия по авторско право вече е публикувала няколко насоки относно генеративния AI, включително какви произведения могат да бъдат защитени с авторски права и как се прилага принципът на „честната употреба“ при обучението на AI модели.

Въпреки това остават много нерешени въпроси относно авторството и собствеността върху произведения, създадени с технологията.

„Възможно е понятието за авторство вече да се измести от отделния артист към компаниите“, предполага Бек.

Според критиците изкуствения интелект в киното повдига и етични въпроси, свързани с пристрастия, стереотипи и културна хомогенизация. Някои се опасяват, че естетиката, диктувана от алгоритми, може да унищожи човешкия елемент, който превърна корейското кино в световен феномен.

„Има реален риск, че от една страна можеш да създадеш образи, които трудно биха били възможни в реалния свят, но в същото време губиш нещо“, признава Паке.

„AI ще даде нови възможности на режисьорите, но не съм сигурен, че непременно ще направи нещата по-лесни. Ако една продукция жертва качеството, публиката вероятно няма да го приеме.“