Карл Бушби върви към дома си от 1998 г. Скоро ще пристигне

Когато Карл Бушби е млад парашутист през 90-те години на миналия век, той търси приключение в период, който му се струва прекалено спокоен. След края на ранен брак и усещането, че е заседнал на едно място, му хрумва идея, която звучи почти абсурдно: да обиколи света пеша. Планът му предвижда маршрут от около 50 000 километра, започващ от най-южната част на Чили и завършващ пред дома на майка му в Хъл, Северна Англия. Бушби потегля от Пунта Аренас през ноември 1998 г., когато е на 29 години.

Близо три десетилетия по-късно, вече на 57, той е на прага на финалния етап от пътуването си – пресичането на Ламанша.

За да остане верен на първоначалния замисъл, британецът спазва две правила: да не използва транспорт, за да напредва по маршрута си, и да не се връща във Великобритания, преди да стигне дотам пеша, разказва Financial Times. След като не получава разрешение да премине пеша през тунела под Ламанша, Бушби опитва да организира плуване от Франция до Англия, но и този вариант се оказва труден заради френската забрана за подобни преплувания в тази посока.

До този момент той вече е преживял далеч по-опасни ситуации. По маршрута си преминава през Дариенската тапа между Колумбия и Панама, където рисковете включват партизани, наркотрафиканти и отровни змии, а по-късно преплува около 300 километра през Каспийско море.

През 2006 г. пресича по нестабилния лед на Беринговия проток от Аляска към Русия, но е арестуван, защото не влиза в страната през официален граничен пункт. За освобождаването му се намесва британският политик Джон Прескот, който разговаря с тогавашния губернатор на Чукотка Роман Абрамович.

Как хартиената карта оцеля в света на Google Maps (поне в Нидерландия)

Първоначално Бушби очаква мисията му да продължи около 12 години. Проблеми с визи, пандемията и административни пречки обаче повече от удвояват този срок.

В един момент той прекарва близо година в отклонение от маршрута си, за да оспори отказ за руска виза. Когато не може да продължи, използва Мексико като сравнително достъпна база.

Сега целта му е да достигне Хъл до началото на ноември. Историята на Бушби се развива паралелно с по-широка промяна в туристическата култура. Докато той върви пеша по света, се появява нов тип крайно и състезателно пътуване, при което целта вече не е просто да посетиш далечни места, а да изпълниш конкретна серия от географски задачи.

Електронните визи, дистанционната работа и социалните мрежи правят подобни проекти по-лесни за организиране, документиране и финансиране. Около тях постепенно се оформят и цели общности.

Една от тях е NomadMania, създадена през 2012 г. от британския пътешественик Хари Мицидис. Платформата класира членовете си според това каква част от света са посетили.

Когато Мицидис завършва посещението си на всички 193 държави, признати от ООН, през 2008 г., едва около шестима души годишно постигат същото. По думите му миналата година броят вече е 85, а той знае за над 500 души, посетили всички страни от списъка. Но и това не е достатъчно за най-амбициозните.

www.harrymitsidis.com - Хари Мицидис

NomadMania разделя света на 1381 региона. Великобритания например се състои от 21, а Африка, която има 54 държави, е разделена на 252 региона. Все още няма човек, посетил всички. Самият Мицидис е достигнал 1354 и е втори след германския пътуващ фотограф Михаел Рункел.

Конкурентната платформа Most Travelled People използва собствен списък от 1500 региона. Основателят ѝ Чарлз Вийли, бивш предприемач в софтуерния сектор, е посетил 1428 от тях.

Всички държави по света, без нито един полет

Датчанинът Тор Педерсен поема по различен път. През 2013 г. си поставя за цел да стане първият човек, посетил всяка държава по света в едно непрекъснато пътуване без самолет и като прекарва поне 24 часа във всяка страна. Очаква мисията да продължи около четири години, но реално му отнема десет.

„Това беше моят шанс да направя нещо, за което наистина вярвах, че е историческо“, казва Педерсен пред FT.

По пътя си се качва на 37 товарни кораба, преболедува церебрална малария в Гана и прекарва пандемията в Хонконг. Когато се завръща в Дания, отношението му към проекта вече е различно.

В началото възприема страните почти като точки в списък, които трябва да отметне. Постепенно започва да цени повече срещите с хората и времето, прекарано на едно място.

Днес историята му се превръща и в медиен продукт. Педерсен промотира документалния филм The Impossible Journey, режисиран от канадския режисьор Майк Дъглас.

Подобни проекти далеч не са евтини. Бушби и Педерсен разчитат на комбинация от индивидуални и корпоративни дарители, спонсори на екипировка и сделки за книги, филми и други медийни проекти. При Бушби връзката с развлекателната индустрия стига до Холивуд. Продуцентите Джордан Тапис и Бо Уилимън, работили по продукции като House of Cards и Severance, се свързват с него през 2013 г. и започват да му осигуряват финансова и логистична подкрепа.

Сега стотици часове заснет материал от пътуването трябва да бъдат превърнати във филм, режисиран от носителя на „Оскар“ Вернер Херцог. Бушби обявява проекта пред своите около половин милион последователи в TikTok.

Вернер Херцог: „Съхранявам нещата в душата си - и ги превръщам във филми“

Социалните мрежи играят все по-голяма роля и за новото поколение екстремни пътешественици. Те позволяват приключенията да бъдат документирани в реално време, но могат да помогнат и за намирането на спонсори и изграждането на аудитория.

Да превърнеш света в списък със задачи

Според Мицидис малко от хората, които по-късно се превръщат в състезателни пътешественици, започват именно с такава цел. За него пътуването се превръща в начин да структурира любопитството си към света. Списъците и класациите постепенно му дават система, вместо просто да преминава от едно случайно място към друго.

Бушби е разказвал за трудните си ученически години и за недиагностицираната си дислексия. Самият той обаче не приема лесно идеята, че пътуването му е бягство от миналото, а го свързва по-скоро с ограниченото време, което човек има.

За най-крайните представители на тази култура винаги има следващ списък.

През миналата година 72-годишният панамски адвокат и бивш дипломат Хайме Алеман стига дори до Космоса с Blue Origin, компанията за космически туризъм на Джеф Безос.

Така той добавя Космоса към списък, който вече включва всички държави, признати от ООН, и двата полюса, и става първият човек, завършил т.нар. „Grand Slam of Travel“. Рекордът не е съществувал предварително като установена категория, но вече е заглавие на мемоар, който трябва да излезе през март 2027 г.

Три години след завръщането си в Дания Педерсен продължава да промотира филма, книгата си и участията си в събития, но признава, че вече трябва да намери следваща работа.

При Бушби въпросът е още по-личен. Той не е стъпвал във Великобритания от 28 години. След десетилетия, в които маршрутът е определял ежедневието му, завръщането в дома на майка му в Хъл означава и край на мисията, около която е изградена голяма част от живота му.

„Тялото ми казва, че е време да го завърша“, посочва Бушби пред FT.

Той вече накуцва и е изгубил представа колко чифта обувки е износил. След почти 50 000 километра, десетки държави, визови кризи, пандемия, арест, море и лед последната голяма преграда остава Ламаншът. А отвъд него вече стои домът.