Спорно споразумение за определяне на морските граници между Либия и Турция предизвика недоволството на Гърция и Европейския съюз и може да се превърне в една от темите на срещата на европейските лидери в петък.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис възнамерява да повдигне въпроса по време на неформалната среща на върха на ЕС в Дъблин, съобщава високопоставен представител на властите в Атина, цитиран от POLITICO. Първоначално се предвижда разговорите да бъдат съсредоточени върху изкуствения интелект и Украйна.

В основата на спора е споразумение между Турция и Либия, с което двете държави претендират за морски коридор в източната част на Средиземно море между Гърция и Кипър. Атина твърди, че тези води попадат в нейната изключителна икономическа зона, а Европейският съюз подкрепя енергийни и инфраструктурни проекти в района.

„Гърция ясно е заявила, че в случай на каквато и да е ескалация ще поиска санкции и подкрепа от Европейския съюз“, посочи гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис в интервю за местна телевизия миналата седмица.

Въпреки че са съюзници в НАТО, Гърция и Турция от години спорят за морските си граници и припокриващите се претенции към континенталния шелф.

Проблемът е, че „не знаем дали този газ, доставян в България, е същият“ като този, който пристига в турските терминали, обяснява експерт пред POLITICO

Турция спъва ЕС да скъса газовата си зависимост от Москва. И България е в центъра на темата

Атина се опасява, че Анкара може да използва споразумението с Либия, за да оспори проучванията за енергийни ресурси в морските райони южно от Крит, както и изграждането на финансиран от ЕС подводен електропровод между Гърция и Кипър. Това би могло да превърне и двата проекта в източник на ново напрежение.

Турция подписа споразумението през 2019 г. с подкрепяното от ООН либийско правителство в Триполи. На 20 октомври документът беше единодушно ратифициран и от съперничещите власти в Източна Либия.

Европейският съюз реагира незабавно.

„Това споразумение нарушава суверенните права на трети държави и не съответства на морското право“, се посочва в съвместно изявление на председателите на Европейската комисия и Европейския съвет от 20 октомври.

Споразумението беше отхвърлено и от Египет, Бахрейн, Кипър, Израел и Обединените арабски емирства.

Кипър има и собствени териториални спорове с Турция, свързани с турското военно присъствие в северната част на острова от 70-те години на миналия век.

От своя страна турското външно министерство обвини Брюксел, че възприема „максималистичните и незаконни“ позиции на Гърция и Кипър, които според турските власти са „откъснати от реалността“.

„Очакваме да уважават общата воля на нашата страна и Либия“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на неотдавнашно заседание на кабинета.

Мицотакис повдигна въпроса и на Общото събрание на ООН миналия месец, а сега Атина настоява останалите държави от ЕС да предприемат по-решителни действия.

Гръцките демонстранти правят пряка връзка с Франция, където протестите прераснаха в най-тежките безредици от години

Протестната вълна в Гърция се разраства заради скъпия живот и жилищната криза

„Няма прецедент за подобно диагонално разграничаване“, подчерта гръцкият премиер в Ню Йорк, като показа карта, за да илюстрира позицията на страната си.

„Географията не може да бъде пренаписана, а суверенните права не могат да бъдат заличени чрез прокарване на произволни линии върху картата“, допълни той.

Споразумението за определяне на морските граници е част от по-широката политика на Турция за утвърждаване на претенциите ѝ за суверенитет върху морските пространства край нейните брегове. Анкара се стреми до края на годината да закрепи в законодателството си своята доктрина, известна като „Синя родина“.

Гърция и Кипър предупреждават, че турските териториални претенции могат да бъдат използвани за блокиране на стратегически проекти в източната част на Средиземно море.

В последния си доклад за напредъка на Турция по замразения процес на присъединяване към ЕС Европейската комисия изрично посочва, че Анкара продължава да възпрепятства изграждането на електроенергийна връзка между Гърция и Кипър на стойност 1,9 млрд. евро.

Проектът беше прекъснат през 2024 г. на фона на противопоставяне между Атина и Анкара. Преди три месеца френската компания Meridiam придоби мажоритарен дял в него.

Във вторник френски плавателен съд отплава от гръцкия град Ираклион, за да започне работа по проекта. Миналата седмица Герапетритис предупреди пред парламентарна комисия, че Атина се подготвя за евентуална реакция от страна на Турция.

Напрежението около морските граници и енергийния проект възниква в момент, когато и без това сложните отношения между Турция и ЕС са подложени на допълнителен натиск по редица въпроси – от защитата на автомобилната индустрия до ролята на Анкара в сигурността на Черно море. Това отбелязва анализаторът на Carnegie Europe по въпросите на Турция Марк Пиерини.

„В източната част на Средиземно море редица разногласия относно морските граници задълбочиха разделението между Турция и правителствата на държавите от ЕС“, пише Пиерини.