Турция няма да подкрепи плана на ЕС да се откаже от вноса на руски газ. Това заплашва усилията на Брюксел да премахне оставащата зависимост на блока от енергията на Москва.

Намираща се на границата на ЕС, Турция отдавна служи като канал за руските енергийни източници, насочени към Европа. Но този канал в момента се гледа под лупа, след като съюзът неотдавна реши да спре целия внос на руски газ до края на 2027 г. За да изпълни плана си, Брюксел иска да наложи повече изисквания за мониторинг, за да може по-добре да прецени как и къде газът от Москва продължава да влиза в блока. Това предполага той да получава информация от ключови транзитни страни като Турция. А Анкара не проявява интерес, пише POLITICO.

„Въпреки че ЕС може да реши да забрани напълно вноса на руски газ, Турция е на мнение, че едностранните санкции рискуват да нарушат икономиките и да засилят опасенията за енергийната сигурност на всички“, посочват от външното министерство на страната в изявление пред изданието. „Турция прилага само санкциите, приети от Съвета за сигурност на ООН“.

Експертите предупреждават, че това нежелание може да отвори вратичка, която да позволи на руския газ да продължи да постъпва в блока незабелязано, дълго след изтичането на законния срок. И това се случва в момент, когато отношенията между Брюксел и Анкара достигнаха ново дъно на фона на мащабните репресии на правителството срещу опозицията в страната.

„Нежеланието на Турция да се съобрази с разпоредбите на ЕС за мониторинг може да създаде предизвикателства за ефективното прилагане на предложеното регулиране, особено предвид нарастващата ѝ роля като транзитен център за руския газ“, казва Виле Ниинисте, член на Европейския парламент от партията на Зелените и бивш финландски министър на околната среда, който ръководи работата на Европейския парламент по законопроекта.

ЕК предлага забрана на нови договори за руски газ от 1 януари 2026 г.

Влизане през задната врата

Повече от три години след като Русия започна война срещу Украйна, ЕС все още се опитва да се откаже напълно от енергията на Москва и да прекъсне ключов източник на приходи за Кремъл. От 2022 г. блокът постепенно преустанови всички морски доставки на руски петрол и въглища, като същевременно намали вноса на газ с около две трети. Но той продължава да купува значителни количества втечнен природен газ от Москва, наред с ограничените доставки по газопроводи.

През юни Брюксел представи законодателно предложение за справяне с този продължаващ внос чрез постепенно налагане на пълна забрана, като се започне с краткосрочните договори през тази година и се стигне до дългосрочните през 2027 г. За да постигне това, Европейската комисия иска да проследява по-добре вноса на енергия, като изисква от компаниите, внасящи руски газ, да предоставят „цялата необходима информация“ за оценка на произхода на горивото, включително договорите за доставка. Столиците от ЕС и Европейският парламент в момента преговарят по законодателството.

Проследяването на произхода на газовите потоци обаче е изключително трудно за ЕС, тъй като няма начин да се провери откъде идват количествата. В същото време договорите за доставка са поверителни, а горивото често преминава през няколко посредници, преди да достигне местоназначението си.

Предложените правила не биха наложили никакви правни задължения на Турция - страната не е членка на ЕС. Но тъй като договорите невинаги посочват ясно произхода на горивото, компаниите от блока може да се наложи да поискат допълнителна информация от турските си партньори, ако искат да продължат да внасят газ, обяснява пред POLITICO Аура Сабадуш, старши енергиен анализатор и експерт по пазара на газ в консултантската компания ICIS. Според нея това е особено важно за трансграничния търговски пункт Странджа-Малкочлар, свързващ Турция с България.

Експертът акцентира, че „съгласно сложно споразумение, подписано през 2023 г., българската енергийна компания „Булгаргаз“ може да поръчва доставки на втечнен природен газ до турски терминали, които се предават на турската държавна компания „Боташ“, преди да бъдат доставени на границата на ЕС”.

Проблемът е, че „не знаем дали този газ, доставян в България, е същият“ като този, който пристига в турските терминали, добавя Сабадуш, което означава, че ЕС не може да бъде сигурен, че той не е „смесен“ с други доставки по пътя. И като се има предвид сравнително ниската цена на газа от Москва, съществува „висок риск“ голяма част от този газ да е именно руски, твърди тя, добавяйки, че същият риск важи и за по-малката междусистемна връзка между Гърция и Турция.

През последната година ЕС е внесъл 1,9 милиарда кубически метра газ през двете връзки, показват данни от платформата ENTSO-G. Тази цифра може да се повиши до 5,4 милиарда кубически метра, твърди Сабадуш.

Газов лабиринт: ЕС търси виновници за продължаващите доставки на руски газ

Макар тази цифра да е незначителна в сравнение с 150-те милиарда кубически метра, които Русия някога изнасяше за ЕС, тя все пак представлява една пета от общия внос на блока от Москва през миналата година.

Тази „вратичка“ означава, че двете междусистемни връзки „определено трябва да бъдат включени“ в законодателното предложение като „високорискови“ входни точки към ЕС, категорична е Сабадуш.

„Ако Турция откаже да сътрудничи напълно на изискванията за мониторинг или прозрачност, властите в държавите членки на ЕС няма да разполагат с необходимите данни, за да определят произхода на газа, влизащ в блока от страната“, добавя Ниинисте.

Игра на котка и мишка

Ключовите участници в транспортирането на газ през турската граница твърдят, че потоците вече се контролират строго, въпреки че експертите остават скептични.

Представител на „Булгаргаз“ коментира пред POLITICO, че съгласно споразумението от 2023 г. държавната компания предоставя само услуги за транспортиране на газ, а не извършва продажби, като настоява, че следи отблизо произхода на потоците.

„Българгаз” разполага с всички документи за доставките на втечнен природен газ до терминалите на Боташ“, казват той, добавяйки, че „в това отношение произходът на природния газ може лесно да бъде доказан“.

Защо на Европа ще ѝ е трудно да купува повече американски газ

Анкара също е категорична, че поддържа „твърда и последователна позиция срещу всякакви опити да се използва Турция за заобикаляне“ на правилата на ЕС и че „данните за вноса на газ от доставчиците се публикуват периодично“.

Проблемът е, че „Турция няма голям стимул да се съобрази“ със законопроекта, като се има предвид, че отношенията ѝ с ЕС в момента са „на най-ниското ниво“, според Мехмет Огютчу, главен изпълнителен директор на енергийната консултантска компания Global Resources Partnership и бивш турски дипломат.

Затова, по думите му, Брюксел ще трябва да обмисли „подсладители“, като например подновяване на замразените преговори по енергийни въпроси, свързани със забавеното кандидатстване на Турция за членство в ЕС. Друга възможност е отблокирането на средства от Европейската инвестиционна банка за зелени проекти.

Турското външно министерство потвърждава пред POLITICO, че е „готово да сътрудничи с ЕС по енергийни въпроси“ в зависимост от готовността на блока да се ангажира с Анкара, което според него може да включва възобновяване на преговорите на високо равнище с Брюксел по енергийни въпроси.

Според Сабадуш обаче има „голяма вероятност“ Анкара да манипулира съдържанието на митническите документи – както вече се подозира, че е направила с руските доставки на петрол за блока.

„Каква юрисдикция има ЕС над Турция?“, пита тя. „Те не могат да отидат и да проверят в турските митници, не могат да проверят в турското правителство – те нямат никаква юрисдикция“.