Германия все още купува значителни количества руски втечнен природен газ чрез други държави от ЕС, въпреки че Берлин се отказва от директни доставки на руска енергия.

Германската национална енергийна компания Sefe е купила 58 товара руски втечнен природен газ, през френското пристанище Дюнкерк през миналата година - повече от шест пъти повече, отколкото през 2023 г., според доклад на белгийски, германски и украински неправителствени организации, цитиран от Financial Times.

Предизвикателството за проследяване на руския газ през енергийната система на ЕС се превърна в критичен въпрос, тъй като блокът се опитва да се откъсне от руските изкопаеми горива. След нахлуването на Москва в Украйна преди близо три години, което доведе до рекордно високи цени на енергията в ЕС, Брюксел си постави номинална цел да изхвърли всички руски горива от блока до 2027 г.

Вносът на морски руски газ, който не е забранен, достига рекордно високи стойности през 2024 г. Според данни на Европейската комисия през миналата година само около 10% от газа, доставян по тръбопроводите на ЕС, е идвал от Русия, докато руските въглища и почти целият руски нефт са били санкционирани.

Министрите на енергетиката на Белгия, Франция и Испания, чиито пристанища получават доставки от руски танкери за втечнен природен газ, настояват, че много малка част от доставките се използва в страната и че по-голямата част се доставя по тръбите за други държави от ЕС. През ноември Германия нареди на своите държавни терминали за внос да отхвърлят всякакви руски товари с LNG.

„Крайният резултат е, че всички участващи страни могат да твърдят, че не са отговорни за все още нарастващото търсене на руски втечнен природен газ“, казва пред FT Ангелос Куцис, отговорник за енергийната политика в белгийския мозъчен тръст Bond Beter Leefmilieu, който е помогнал за изготвянето на доклада.

Анализът , който е разработен и от германските екологични групи Deutsche Umwelthilfe и Urgewald, както и от украинската неправителствена организация Razom We Stand, показва, че Германия все още получава между 3 и 9,2% от доставките си на газ от Русия чрез други страни от ЕС.

Липсата на прозрачност на вътрешния газов пазар е довела до „сочене с пръст на държавите членки, с което се стига до бездействие срещу руския втечнен природен газ, тъй като никоя държава членка не се чувства напълно отговорна“, пише в доклада.

Например, газът, транспортиран от белгийски пристанища, обикновено се обозначава като „белгийски“ в официалните германски бази данни, въпреки че Белгия няма собствен добив на газ.

Sefe, която е била собственост на руската държавна газова компания „Газпром“ до национализацията ѝ през 2022 г., не разкрива данни за продажбите и затова не може нито да потвърди, нито да отрече констатациите в доклада..

„Веднъж доставени в европейската газова мрежа, молекулите не могат да бъдат проследени. Следователно е невъзможно да се знае къде точно се озовава газът, който се доставя в Дюнкерк“, каза Sefe.

През октомври Франция и още девет държави от ЕС призоваха страните да публикуват информация за доставчиците, които внасят втечнен природен газ от Русия, и за количествата, които влизат в пристанищата на ЕС.

Проследяването на източника на газа, влизащ в ЕС, е постижимо чрез законово регламентирани данни за прозрачност, отбелязва Том Марцец-Мансер, независим газов анализатор.

Но „след като газът или регазифицираният втечнен природен газ започне да се движи в рамките на вътрешния пазар, става особено трудно да се установи къде е доставен газът с търговска цел.“

„Това би изисквало от всеки превозвач да декларира такава информация за всеки час от деня за всяка мрежа, което би било изключително тежко“, добавя Марцег-Мансер.