Европа купува руски газ с безпрецедентни темпове през 2025 г., харчейки милиарди долари, които Кремъл може да използва за финансиране на войната си в Украйна. Тази статистика се появява само няколко седмици след като краят на голямо транзитно споразумение породи надежди, че континентът може да прекъсне напълно зависимостта си от Москва.

Данните, събрани от компанията за анализ на стоки Kpler и анализирани от POLITICO, разкриват, че през първите 15 дни на тази година 27-те държави от Европейския съюз са внесли 837 300 метрични тона втечнен природен газ от Русия. Това е сериозен ръст, в сравнение със 760 100 тона, внесени през същия период на миналата година, което подхранва опасенията, че западните държави не правят достатъчно, за да намалят руските доставки.

Какво се случва?

Цифрите идват, след като на 1 януари приключи действието на знаково споразумение, позволяващо на Русия да изпомпва газ за ЕС по тръбопроводите, минаващи през Украйна. Киев заяви, че няма да преговаря за удължаването му. Това оказва по-голям натиск върху европейските страни да купуват втечнен природен газ, доставян с танкери от руски пристанища.

Няколко държави, сред които Словакия и Унгария, са зависими от доставките на енергия по маршрута през Украйна и настояваха за подновяване на споразумението. Те бяха първите, които предупредиха, че ако то бъде прекратено, ще трябва да плащат за по-скъп втечнен природен газ. Приятелски настроеният към Кремъл словашки министър-председател Роберт Фицо дори обеща да спре доставките на електроенергия за Украйна и да намали помощта за бежанците, ако Киев не отстъпи и не позволи възобновяването на транзита.

Но по всичко личи, че прекъсването на доставките не е ограничило по-широкия апетит на Европа към руския газ. Според Чарлз Костерос, старши анализатор по втечнен природен газ в Kpler, това се дължи на перфектна буря от фактори.

„От втората половина на декември насам има студен период, а производството на вятърна енергия не е на най-високото си ниво“, казва той. „Така че има апетит тези обеми да продължат да се внасят.“

По думите му 95-96% от руския втечнен природен газ, който пристига в Европа, идва от завода в Ямал - огромно съоръжение в мразовития Северен Сибир.

„По-голямата част от тези обеми са с дългосрочни договори“, обяснява той. „Така че ЕС не купува допълнителни спот товари. Обемите, които пристигат, са договорени“.

Анна-Кайса Итконен, говорител на Европейската комисия, коментира, че усилията за ограничаване на дела на Москва във вноса на въглища, нефт и газ вече са „прекъснали хватката на Русия върху енергийната система на Европа“.

„Въпреки тези значителни резултати обаче руската енергия - особено газ - все още присъства в ЕС, а вносът от Русия се е увеличил през 2024 г., включително този на втечнен природен газ. Това поражда сериозна загриженост“, признава тя, като посочва плановете на Комисията да изготви „пътна карта“ за прекратяване на вноса на руска енергия, която се очаква в края на февруари.

Отделно от това 10 държави от ЕС искат блокът да наложи санкции на руския втечнен природен газ, който се купува в огромни количества, след като Москва започна да спира доставките по тръбопроводите.

„Способността на Русия да поддържа военните си усилия е дълбоко преплетена с енергийните ѝ приходи“, заявяват участниците в предложението. „Трябва да направим още един скок и да се заемем с нарастващия руски внос на втечнен природен газ. Като крайна цел е необходимо да се забрани вносът на руски газ и втечнен природен газ във възможно най-кратък срок“.

ЕС също така е подложен на натиск от страна на Доналд Тръмп да купува повече гориво от САЩ. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече подкрепи идеята за закупуване на повече американско гориво, за да се елиминира руската му алтернатива.

„Защо да не заменим руския с американски втечнен природен газ, който е по-евтин за нас и сваля цените на енергията ни“, посочи тя през ноември. „Това е нещо, което можем да обсъдим. Също така това ще изиграе роля и по отношение на търговския ни дефицит“.