Заявката на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп за отнемане на контрола над Гренландия от Дания може да се превърне в голям бизнес за компаниите за изкопаеми горива и да вкара планетата в спирала на климатичните промени, от която няма да има надежда да се възстанови.

Републиканецът, който ще встъпи в длъжност за втория си мандат на 20 януари, пое ангажимент да анексира ледената островна територия, която от три века е част от Кралство Дания. Той заплаши, че ще наложи тежки мита, за да принуди Копенхаген да се съгласи.

Има и друга причина, поради която островът може да бъде примамлива перспектива за Вашингтон, освен твърдението на Тръмп, че се нуждае от „икономическа сигурност“. Според оценка на Геоложката служба на САЩ освен редкоземните минерали Гренландия „съдържа приблизително 31 400 милиона барела нефтен еквивалент“ и други горивни продукти, включително около 148 трилиона кубически фута природен газ.

„Това са запаси, които, ако бяха открити в Саудитска Арабия или Катар, бизнесът щеше да скача от радост“, казва пред POLITICO Аджай Пармар, старши анализатор на пазарите на суров петрол в компанията за проучване на суровини ICIS. „Разбира се, тъй като находището се намира в Гренландия, ще има технически предизвикателства, свързани с изграждането на тръбопроводите за добив и транспортиране по света. Но все още има голяма търговска възможност, дори и да са необходими много време и усилия, за да се осъществи“.

Въпреки това през 2021 г. Гренландия въведе мораториум върху експлоатацията на нефт и газ, след като социалистическата, подкрепяща независимостта партия „Инуит Атакатигит“ взе властта, обещавайки да „приеме сериозно климатичната криза“.

Сондирай, бейби, сондирай

За разлика от тях Тръмп обеща да „разгърне американската енергетика“, след като встъпи в длъжност, и обобщи подкрепата си за изпомпване на повече нефт и газ като цяло с един прост лозунг: „сондирай, бейби, сондирай“. Той също така обеща да отмени замразяването на нови проекти за добив на природен газ, наложено от администрацията на Байдън, и последователно се отказа от ангажиментите на САЩ по отношение на изменението на климата.

Природозащитниците се притесняват, че перспективата Гренландия да попадне в ръцете на Тръмп може да означава отпадане на забраната за сондиране за нефт и газ, което ще доведе до повече емисии, които според тях са равносилни на „въглеродна бомба“.

„Лесно можем да кажем, че няма път за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса, който да не включва мораториуми или забрани, или да не се отварят нови петролни находища никъде“, казва Киртана Чандрасекаран, активист от кампанията „Приятели на Земята“.

Според нея разширяването на добива в Гренландия би било много лош пример за световно лидерство в областта на климата и би се използвало като оправдание от скептиците по отношение на изменението на климата в Европа и извън нея.

В интервю за Fox News конгресменът Майк Уолц - бъдещият съветник на Тръмп по националната сигурност - заяви, че планът „не се отнася само за Гренландия“.

„Става дума за Арктика“, каза той. „Имате Русия, която се опитва да стане крал на Арктика с над 60 ледоразбивача, някои от които с ядрена мощност. Ние имаме два и единият току-що се запали.“

„Става въпрос за това, че с отдръпването на полярните ледове китайците вече произвеждат ледоразбивачи и също се движат нагоре. Става въпрос за нефт и газ. Това е нашата национална сигурност“, добави той.

Според Анне Толванен, професор и директор на изследователската програма във Финландския институт за природни ресурси, която е съавтор на преглед на минното дело в арктическата среда, въздействието на добива може да има катастрофален ефект върху местната фауна и флора в размразяващия се регион.

„Северните вегетационни сезони са кратки и студени, така че всички видове са повече или по-малко на ръба на оцеляването“, казва тя, добавяйки, че на природата може да ѝ отнеме „десетилетия или дори векове“, за да се възстанови от нарушенията, причинени от тежката промишленост и други човешки дейности.