Малко известен набор от правила на Европейския съюз, предназначени за борба с изменението на климата, заплашва да спъне всяко усилие за закупуване на повече американски газ, предупреждават експерти от индустрията и политици пред POLITICO.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ако ЕС не иска да се сблъска с осакатяващи мита върху търговията, „единственото нещо, което може да направи бързо, е да купува нашия петрол и газ“. Но макар че представителите на ЕС потвърдиха, че са отворени за преговори с Белия дом, експертите посочват, че предстоящите правила за емисиите могат да попречат.

През 2027 г. страните от ЕС ще започнат да санкционират компаниите, когато внасят гориво, което не отговаря на новите правила за емисиите на метан. Тези мерки бяха разработени в партньорство с администрацията на Байдън. Но Тръмп изглежда има желание да отмени изискванията от своя страна. Ако американските компании използват това като възможност да ограничат усилията си за намаляване на емисиите на метан. Това може да доведе до допълнителни такси при продажбата на техния газ на пазара на ЕС.

Ситуацията създава „потенциално напрежение“, казва Матео Мацони, директор на отдел „Енергийни анализи“ в компанията за анализ на стоки ICIS - особено за човек като Тръмп, който гледа на нещата през призмата на тарифите. Според него мерките „на практика действат като гранична тарифа за износа от САЩ и увеличават административната тежест и оперативните разходи на износителите и вносителите“.

Горещ въздух

Метанът, който често изтича при производството и доставката на изкопаеми горива, е особено вреден за околната среда. В продължение на 20 години газът нагрява атмосферата 84 пъти по-силно от въглеродния двуокис. В отговор на това длъжностните лица започнаха да създават по-строги насоки както за проследяване, така и за ограничаване на емисиите на метан.

От тази година вносът на горива в ЕС ще трябва да бъде придружен от изчерпателни данни за количеството метан, отделено при производството им. След две години, ако не бъдат изпълнени критериите на блока, ще се задейства „система от санкции“, която може да включва „наказателни плащания или глоби“ за износителите.

Тръмп се е насочил в точно обратната посока, като обещава да увеличи производството на изкопаеми горива от вече рекордно високите нива и да изкорени всичко, което му пречи. В понеделник той отмени множество заповеди за опазване на околната среда и издаде директива за отмяна на всички мерки, които „обременяват развитието на вътрешните енергийни ресурси“. Това вероятно означава, че регулациите за метана и въглеродния двуокис ще бъдат отслабени.

Този подход неминуемо ще се отрази на предстоящите регулации на ЕС. Говорителката на Европейската комисия Анна-Кайса Итконен посочва пред POLITICO, че разширеният внос на американски газ „ще попадне в обхвата на нашия регламент за метана“, добавяйки, че няма планове за изключение.

Това не са единствените предстоящи правила на ЕС, които могат да предизвикат гнева на Тръмп в търговската дискусия. От 2026 г. блокът ще наложи такса върху вноса на ключови въглеродно интензивни стоки като стомана и торове, ако те не отговарят на неговите стандарти  - на практика граничен въглероден данък.

Политиката на ЕС за налагане на такси върху чуждестранните емисии е „потенциален спорен въпрос, тъй като може да се тълкува като ответна мярка за увеличаване на митата“, които Тръмп обеща да наложи, смята Лесли Палти-Гузман, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Бюрокрация, червен флаг

Наблюдателите следят и дали Тръмп ще убие малко известни бюрократични усилия в Министерството на енергетиката на САЩ за създаване на рамка за мониторинг и докладване на емисиите на метан от доставките на втечнен природен газ - такива, каквито получава Европа. Идеята е, че такива стандартизирани данни ще улеснят купувачите да се доверяват на продавачите за това колко парникови газове са били отделени при производството и доставката на горивото.

Ако тази инициатива отпадне, на американските производители на втечнен природен газ ще им бъде много по-трудно да убедят европейските купувачи, че техният газ е толкова чист, колкото се рекламира, казва Кевин Бук, директор на консултантската компания ClearView и добавя:

„Ако това е едно от споразуменията, които заповедите за климата на Тръмп изхвърлят, се създават насрещни ветрове за американските износители. Това е ключов въпрос за всички тук, които се опитват да продават на регулирания европейски пазар. Европа има санкции, които започват да се начисляват през 2027 г. Това на практика е утре във времето на втечнения природен газ”.

Въпреки това Юта Паулус, член на Европейския парламент от германските Зелени, която е работила по метановите правила на ЕС, настоява, че те не представляват мита и ще има финансови санкции само ако американските компании действително използват бюрократичния огън на Тръмп, за да паднат под международно признатите стандарти.

„Регламентът за метана осигурява надеждни доставки и намалява разхищението на енергия и пари“, казва Паулус. „Бизнесмен като президента Тръмп също ще се интересува от възможността да продава газ и нефт на финансово силен ЕС, където може да се реализира по-висока цена, отколкото в Югоизточна Азия. Във всеки случай не президентът на САЩ е този, който може да принуди частните компании да пренебрегват стандарти, които биха им позволили да постигнат по-високи печалби.“

Противниците на законодателството на ЕС в областта на климата обаче вече надигат глас, за да призоват за отмяна на политиката.

„Регламентът на ЕС за метана, като част от „зелената сделка“, представлява ясен пример за регулаторните спънки, които застрашават както европейските, така и американските интереси“, категоричен е Филип Турек, крайнодесен член на Европейския парламент от Чешката република, който води кампании за по-евтини горива. „Европейските потребители и индустрии вече се задушават под тежестта на агресивните екологични регулации”.

По думите му добавянето на „де факто мита чрез регулации за метана” само ще изостри икономическия натиск, като същевременно може да предизвика реципрочни мерки, „които не са от полза за никоя от страните.“