Палестинците в Газа, които и без това се борят с ограничени доставки на храни и лекарства, са изправени пред нови заплахи за ежедневното си оцеляване – недостиг на моторно масло, резервни части и газ. Последиците засягат всичко – от производството на хляб до водоснабдяването и работата на службите за спешна помощ.

През уикенда основната болница в централната част на Газа предупреди за непосредствен риск от здравна катастрофа заради повреди в електрическите генератори.

„Отправихме спешен сигнал, след като малкият генератор, на който разчитахме за поддържане на работата на операционните сутрин, спря да функционира.

Седем месеца след договореното от Доналд Тръмп примирие възстановяването на ивицата все още не е започнало поради остър недостиг на международно финансиране и отказа на „Хамас“ да се разоръжи

Николай Младенов признава, че „вратата към бъдещето на Газа остава затворена“ на фона на пълния застой в анклава

Той подпомагаше генератора с мощност 400 kVA, който работи през сутрешните часове. След повредата му вече не можехме да използваме операционните по обичайния начин и за съжаление се наложи да ги затворим. Наличният електрически капацитет вече не беше достатъчен за необходимото натоварване.“

По думите му извършваните ремонти представляват само временно решение, тъй като липсват необходимите материали за пълно възстановяване на системите.

„Това, което се случва в момента, е кръпка върху кръпка, а не истинска поддръжка, защото в Газа няма резервни части. Дори предишните ремонти се основаваха на разглобяване на стари генератори и използване на техните компоненти, за да поддържат други машини в работно състояние за ограничен период от време“, обяснява той пред The Guardian.

Част от генераторите вече са окончателно извън строя, а Хюсеин се опасява, че предстоящите летни горещини ще натоварят допълнително останалите работещи системи.

Междувременно службата за гражданска защита на Газа предупреди, че противопожарните и спасителните операции са застрашени от пълно спиране. В момента екипите реагират само на най-критичните инциденти заради недостига на резервни части за превозните средства, както и ограниченията върху вноса на противопожарна техника, гориво и моторно масло. В резултат вече са излезли от употреба три пожарни автомобила и две линейки.

Моторното масло се превръща в лукс

На пръв поглед моторното масло може да изглежда дребен детайл, но неговият недостиг задълбочава множеството кризи в Газа. В момента литър струва около 2200 шекела (около 540 евро) при приблизително 25 шекела (около 6 евро) преди войната. Въпреки огромната цена, повечето налични количества са стари запаси и често с ниско качество.

Подобна е ситуацията с гумите и резервните части. Малък уплътнителен елемент, който преди е струвал между 7 и 12 шекела (между 1.70 и 3 евро), сега се продава за стотици. Гарнитура за цилиндрова глава, ако изобщо може да бъде намерена, е поскъпнала от 120 (около 30 евро) до около 2000 шекела (около 490 евро).

„Характерът на работата ни се промени значително през последните месеци заради острия недостиг на моторно масло и резервни части“, казва 52-годишният Рафик Хамуда, който ремонтира двигатели и автомобили в района Ал Мауаси край Дейр ал Балах.

Дълбоките вътрешни противоречия парализираха съюза и доведоха до пълно бездействие спрямо случващото се в Ливан, Газа и на Западния бряг

„Слаби и жалки“: Защо ЕС не използва лостовете си за влияние, за да спре Израел?

„В момента имаме седем напълно ремонтирани автомобила, които обаче не могат да бъдат използвани, защото няма масло за двигателите им.“

За да се справи с проблема, Хамуда е започнал да разглобява цели превозни средства и да използва частите им за ремонта на други.

„Разглобихме около шест автомобила, които все още бяха сравнително запазени, и използвахме двигателите, скоростните кутии и други компоненти, за да спасим останалите. Все едно се опитваме да поддържаме пациент жив на апарати.“

Огромен брой автомобили в Газа вече са извън движение поради липса на моторно масло или са изоставени от собствениците си край домовете и палатките, тъй като поддръжката им е непосилна. Това парализира транспортните възможности в анклава, а ситуацията се усложнява допълнително от масовата смърт на впрегатни животни вследствие на глада и военните действия.

„Транспортната криза оказа огромно влияние върху живота ни, особено заради здравословното състояние на съпруга ми“, разказва 36-годишната Хеба Кахман, майка на пет деца, разселена в Дейр ал Балах.

„Преди около два месеца той пострада при пътнотранспортен инцидент и счупи крака си. Претърпя няколко операции и сега се нуждае от редовни медицински прегледи.

Болницата се намира на няколко километра от мястото, където живеем. Често се налага да бутам инвалидната му количка дотам, докато нося бебето си. Понякога пътят отнема близо час и е изключително изтощителен и за двама ни.“

Водата и хлябът също са засегнати

Същевременно, след като Израел контролира около 60% от територията на Газа и разделя анклава чрез т.нар. „жълта линия“, много жители вече нямат достъп до домовете, вещите или бизнеса си.

Ситуацията допълнително задълбочава хуманитарната криза, причинена от войната, която според оценки е отнела живота на около 70 000 палестинци, разселила е над 1,5 милиона души и е разрушила повече от 80% от жилищата и сградите в ивицата. Доклад на УНИЦЕФ показва, че острият недостиг на резервни части и моторно масло вече засяга директно водоснабдяването и санитарните услуги.

Планът включва Международни сили за стабилизация, но правилата им за действие остават неясни

Администрацията на Тръмп планира военна база за 5000 души в Газа

Според организацията жизненоважните водни системи са подложени на огромен натиск поради рестрикциите върху енергийните доставки, химикалите и компонентите за поддръжка. Инсталациите за обезсоляване на морска вода в момента произвеждат около 16 000 кубически метра вода дневно при 20 000 през март. Това влошава битовите и здравните условия на живот, особено на фона на летните горещини и повишената нужда от хигиена сред децата.

„Недостигът на питейна вода и намалените доставки в лагерите и жилищните райони ни принудиха да ограничим използването на вода за лична хигиена, пране и почистване на домакинството“, споделя 46-годишната Уала Сарсур от Бейт Лахия. „Водата достига до нас едва веднъж на два дни и то в ограничени количества, докато преди беше значително по-достъпна.“

Липсата на моторно масло и резервни части парализира също работата на пекарните и генераторите, които осигуряват платено електричество за бизнеса.

„Някои генератори вече са спрели да работят, а други пекарни намалиха производството си, защото нямат достатъчно масло за генераторите си“, алармира Абдел Насер ал Аджрами, председател на Асоциацията на собствениците на пекарни в Газа. „Някои пекарни, които преди произвеждаха сладкиши, специални видове хляб и други продукти, прекратиха производството им, защото са останали без моторно масло и не могат да си го позволят на тези цени.“

Той предупреждава, че всяко следващо прекъсване на дейността им ще има незабавни последици за местното население.

„Ако пекарните спрат работа, семействата ще трябва сами да пекат хляб на дърва или на газ. Но газ също няма, а дървата стават все по-трудни за намиране заради високото търсене. Това само ще увеличи страданията на хората.“

Ограниченията върху вноса на горива, наложени от Израел след началото на войната през октомври 2023 г., вече принудиха много домакинства да разчитат единствено на дърва за огрев. Тяхната цена обаче скочи рязко, достигайки почти 3 евро за килограм, което кара много хора да използват отпадъчна пластмаса и найлон като гориво за готвене.

Обещанията ще бъдат официално обявени, когато членовете на съвета се съберат във Вашингтон в четвъртък за първата си среща

„Съветът за мир“ на Тръмп обеща 5 млрд. долара за Газа, докато Израел затяга контрола над Западния бряг

„Кризата с газа е една от най-тежките, с които сме се сблъсквали през последните месеци. Сега разчитаме на открит огън за готвене, което е изключително трудно при недостига на вода и тежките условия на живот“, допълва Кахман. „Тъй като не можем редовно да си позволяваме дърва, сме принудени да търсим алтернативи, включително да събираме горими отпадъци от улиците.“

Докато цените на стоките от първа необходимост продължават да растат, а наличностите се стопяват, хората масово преминават към импровизирани заместители. Показателно за кризата е, че обикновена газова запалка вече се търгува за над 30 шекела (около 7.40 евро), а цената на тоалетна седалка може да достигне колосалните 2000 шекела (около 490 евро). 

„Опитваме се да намерим алтернатива на всичко, което вече липсва или се среща трудно“, заключава Сарсур. „Наложи се също да се откажем от някои неща, които не са жизненоважни, и да се съсредоточим единствено върху най-необходимото.“