Отварянето на граничния пункт „Рафах“ между Газа и Египет възроди надеждата за завръщане на близо 100 000 палестинци, избягали от израелската офанзива преди две години. Единственият изход от анклава бе затворен през май 2024 г., когато израелската армия пое контрола над пункта. Дотогава Газа напускаха предимно хора с чужди паспорти, болни и ранени или такива, способни да платят хиляди долари за място в списъците.

Въпреки че правителството на Нетаняху най-накрая разреши двупосочното движение, процесът остава силно ограничен – в първия ден бе допуснато преминаването на едва 12 души. При подобни темпове завръщането на всички бежанци би отнело над две десетилетия. В този контекст El País разговаря с петима палестинци в чужбина. Макар да копнеят за семействата си, те се колебаят заради страх от арести или заради факта, че домовете и поминъкът им в Газа са напълно унищожени.

Първите палестинци, завърнали се в Газа, описват преживяването си на граничния пункт като „унизително“. Сабах ал-Ракаб, една от малкото допуснати да преминат, споделя пред журналисти: „Завързаха ни очите и ни сложиха белезници. Разпитваха ни за неща, с които нямаме нищо общо — за „Хамас“ и 7 октомври.“ Тя допълва, че израелските власти са забранили внасянето на всякакви стоки, включително храна и вода: „Едно момиче помоли за играчката си, но войникът отговори, че е забранено, и я отне.“

Според правителството в Газа, около 80% от близо 100-те хиляди палестинци, намиращи се в Египет, изразяват желание да се завърнат по домовете си. Тези данни се потвърждават от дипломатически източници и официални лица в Кайро, според които над 65 000 чужденци и лица с двойно гражданствои и близо 10 000 ранени са преминали през „Рафах“ до затварянето му през май 2024 г. Очаква се именно тези групи, евакуирани в Северен Синай, да съставят основната част от първите вълни на завръщащите се.

Все още не е ясно кога точно ще стане това, но хиляди палестинци очакват медицинска евакуация през границата с Египет

Предстои отваряне на пункта „Рафах“. Какво означава това за бъдещето на Газа?

„Искам да се върна при семейството си“

За 24-годишната Рагед, пристигнала в Египет през 2024 г. заради сватба, отменена от войната, завръщането в Газа е единственият изход от самотата. Въпреки разказите за унизителни проверки на границата, тя е категорична: „Знам колко е ужасяващо, но мога да го преживея със семейството си. Може би можем да се справим заедно, не поотделно.“ Рагед вече е попълнила онлайн формулярите на палестинското посолство и чака ред в списъците, страхувайки се, че границата може отново да бъде затворена: „Честно казано, вече нищо не ни дава надежда, но се опитвам да остана оптимистка.“

На другия полюс е Саид, който живее в страна от Персийския залив. Макар да копнее за дома, той отказва да се регистрира за връщане. Саид не вярва на примирието и е убеден, че Нетаняху ще намери претекст за нова операция. „Кой знае кога изобщо ще мога да мина“, споделя той, подчертавайки недоверието си към сигурността на пункта.

Макар отварянето на „Рафах“ да бе приветствано от международната общност, реалността на терена остава сурова. Преминаването през пункта — вече ограден с бетон и бодлива тел — е изцяло под израелски контрол и включва изтощителни проверки през три нива на сигурност. За хиляди палестинци надеждата за завръщане засега остава затворена между символичните бройки на преминаващите и неясните критерии за одобрение.

Именно това притеснява и други две жени от Газа. За Салуа пресичането на пункта е източник на постоянен ужас. Въпреки това тя е готова на риск: „Решението е изключително трудно, но ще поема всички рискове, за да се събера със семейството си.“

Майка на две деца, Салуа бяга в Египет през април 2024 г., оставяйки съпруга и родителите си в северната част на Ивицата. Днес тя описва живота си в изгнание като непосилно психологическо и финансово изпитание. За нея завръщането в Газа е по-добрият вариант, въпреки че домът ѝ е в руини, а в анклава липсват основни услуги. „Със съпруга ми ще намерим решение – може би ще наемем палатка или стая – но не мога да остана тук още дълго“, споделя тя от Кайро.

Същевременно беше отворен граничният пункт „Рафах“, но при ограничен режим на работа

Изтеглянето на „Лекари без граници“ може да оставя стотици хиляди без помощ в Газа

В правен и човешки вакуум

Повечето жители на Газа, потърсили убежище в Египет, днес живеят в „правен вакуум“. Поради изтичането на краткосрочните им визи те нямат право на работа, здравеопазване, образование или достъп до финансови услуги. Ситуацията им е усложнена от факта, че Египет не признава мандата на UNHCR по отношение на палестинците, а агенцията UNRWA не оперира в страната.

Мнозина са напуснали Газа чрез т.нар. „координация“ — бизнес за хиляди долари, контролиран от египетска агенция с връзки с властта. Финансовото изтощение от тези плащания, съчетано с новините за депортации на други бежанци, засилва чувството за несигурност.

На този фон съдбата на Лейла изглежда по-стабилна заради египетското гражданство на децата ѝ, но дори тя се колебае за връщане заради военния контрол на пункта „Рафах“: „Ако го нямаше, щяхме да се върнем веднага. Но рискът младите мъже от семейството да бъдат арестувани прави преминаването опасно.“ Инстинктът ѝ за оцеляване обаче се бори с нежеланието ѝ Израел да превърне временното ѝ изгнание в постоянно.

В пълен контраст е позицията на 38-годишния Ахмед, който търси убежище за семейството си и категорично отказва да се върне: „Там нямам нищо – нито доходи, нито дом. Семейството ми живее в лагер без питейна вода.“