Целувките на публични места са обичайна част от ежедневието в Испания. Независимо дали става въпрос за традиционния поздрав с две целувки по бузите, или за романтични жестове между партньори, подобни прояви на близост рядко привличат особено внимание.

Това отношение обаче не е просто културна особеност. Зад него стоят десетилетия на политически ограничения, обществени промени и борба за лична свобода, разказва BBC.

Според социолози начинът, по който испанците изразяват привързаността си, е свързан както с обществените норми, така и с условията на живот в страната.

Една от причините целувките на публични места да са толкова разпространени в Испания е начинът, по който хората използват обществените пространства. В много части на страната социалният живот протича навън, по оживените улици, в кафенетата, парковете и по площадите на градовете.

Изследване на Университета в Уоруик показва, че Испания е сред страните, в които хората предпочитат най-малка физическа дистанция при общуване с нови познати. Тя е дори по-малка в сравнение с други средиземноморски държави като Италия, Гърция и Португалия.

Ампаро Ласен, професор по социология в Мадридския университет „Комплутенсе“, обяснява, че испанците са по-склонни да изразяват привързаността си чрез физически контакт в сравнение с жителите на Северна Европа.

„Разликата е по-забележима, ако направим сравнение със скандинавските страни или Англия“, посочва тя пред BBC.

Това не означава непременно, че испанците са по-привързани от останалите европейци, а че се чувстват по-свободни да го показват. Целувката на публично място не се възприема като нещо необичайно или като интимен жест, който непременно трябва да остане скрит от околните.

КоткоИстанбул: Приказка за империи и мяукащи атракции

Жилищната криза също има значение

Условията на живот са друг фактор, който може да обясни защо романтичните отношения са толкова видими на публични места. Около 65% от населението на Испания живее в апартаменти, което е най-високият дял в Европейския съюз. Същевременно нарастващите цени на жилищата затрудняват младите хора, които искат да се отделят от родителите си.

Ласен отбелязва, че ограниченото лично пространство у дома насърчава срещите извън него.

„В Испания имаме жилищна криза, което означава, че сме по-свикнали да се срещаме с приятелите си навън, в барове и ресторанти, вместо в домовете си“, обяснява тя.

За някои млади двойки парковете и другите обществени пространства се превръщат и в места, където могат да останат насаме.

28-годишната Исабел Нието Тоус, която се е върнала да живее при родителите си след престой в чужбина, разказва пред BBC, че липсата на уединение понякога усложнява романтичните отношения. След като е живяла в Япония, Франция, Германия и Тунис, тя забелязва съществени разлики в начина, по който хората общуват по време на срещи и изразяват физическа близост.

По думите ѝ в Испания отношенията често стават по-непосредствени още в началото. Дори хора, които са се виждали само няколко пъти, могат спокойно да се държат за ръце и да демонстрират привързаност на публични места.

Ласен обаче подчертава, че жилищната криза не е основната причина за това поведение. По-важно е отношението на обществото, в което подобни прояви обикновено не предизвикват неодобрение.

Къде изчезна романтичната целувка?

От забраните при Франко до целувката като символ на протест

Днешното отношение към публичното изразяване на близост е в рязък контраст с миналото на Испания. По време на диктатурата на Франсиско Франко от 1939 до 1975 г. общественото поведение е подчинено на консервативните католически ценности и строго законодателство.

Хомосексуалността е криминализирана, а проявите на интимност на публични места са подложени на контрол. Двойките дори могат да бъдат глобени за целувки на улицата.

След смъртта на Франко през 1975 г. страната преминава през сериозни политически и културни промени.

В Мадрид се заражда движението La Movida Madrileña, което се превръща в символ на свободното себеизразяване и противопоставянето на консервативните норми от времето на диктатурата. Режисьори като Педро Алмодовар допринасят за промяната в обществените нагласи, като поставят теми за сексуалността, личната идентичност и свободата в центъра на творчеството си.

За по-отвореното отношение към интимността обаче допринасят и дългогодишните усилия на активистите за правата на ЛГБТ общността.

През 1986 г. две жени са арестувани, след като се целуват на площад „Пуерта дел Сол“ в Мадрид. Те прекарват два дни в полицейски арест по силата на тогавашното законодателство срещу действия, определяни като обществен скандал.

Случаят води до протести, а на 23 февруари 1987 г. активисти организират масова демонстрация с целувки в центъра на испанската столица. През следващите години подобни прояви стават традиционна част от шествията за правата на ЛГБТ общността в Мадрид.

Така целувката на улицата се превръща и в символ на съпротивата срещу ограниченията върху личния живот.

През 1988 г. разпоредбата за обществен скандал, използвана при подобни арести, е отменена.

„Справедливост за Switzy“: Романът, чието отпадане от надпреварата за „Букър“ разгневи читателите

Свободата да показваш привързаността си не е еднаква за всички

Въпреки значителната промяна в обществените нагласи в Испания все още съществуват предразсъдъци. Ласен отбелязва, че възрастните двойки, които демонстрират близост на публични места, понякога привличат повече внимание. Еднополовите двойки също могат да се сблъскат с неодобрение.

„Не всички се чувстват еднакво комфортно да показват връзката си“, казва социологът.

За Паула Фурио, бивш сватбен фотограф от Валенсия, целувките са показателни за свободата, която испанското общество е постигнало през последните десетилетия.

„Все още има какво да се направи, но испанското общество като цяло е много отворено. Целувката е само върхът на айсберга. Тя дава представа за свободата, която можеш да имаш в Испания“, казва тя пред BBC.