Къде изчезна романтичната целувка?
В свой авторски материал за британското издание The Guardian, журналистката на свободна практика Ел Хънт разсъждава върху един интересен феномен: съвременното общество изглежда се целува все по-малко
,fit(1001:538)&format=webp)
Традиционната романтична целувка е застрашена. Тя се случва все по-рядко в реалния живот, а присъствието ѝ на големия и малкия екран също забележимо намалява.
„Това може да се определи като криза, спад или дори своеобразна рецесия на интимността“, пише журналистката на свободна практика Ел Хънт в свой авторски коментар за британското издание The Guardian.
В анализа си тя търси отговор на въпроса как технологиите и съвременният начин на живот променят човешките ни взаимоотношения, базирайки се на данни и свои лични наблюдения.
Хънт използва като отправна точка скорошно проучване на YouGov във Великобритания, в което над една трета от анкетираните признават, че се целуват романтично много по-рядко, отколкото преди пет години. Почти всеки пети не е бил целуван повече от година.
Авторката обръща специално внимание на Поколението Z, въпреки че според нея те не са изгубили интереса си към любовта. „Те не са загубили нуждата си от близост, просто са станали много по-предпазливи“, отбелязва тя.
Една трета от младежите между 18 и 24 години, анкетирани в проучването, споделят, че умишлено са избягвали целувки, понеже са се чувствали несигурни. Според Хънт това е отражение на една по-широка тенденция – днешното поколение като цяло е склонно да избягва поемането на излишни рискове.
Губим ли естествените си умения?
За да обясни това отчуждение, Хънт посочва, че съвременното общество изглежда губи навика си да общува на живо. „Хората вече не говорят с непознати и рядко се канят на срещи очи в очи“, коментира авторката.
„Целувката е перфектният пример за това, защото тя изисква меки умения – трябва да разчетеш изражението на другия, езика на тялото, невидимите социални сигнали. Тези естествени човешки умения лесно закърняват, когато комуникацията ни минава предимно през чатове“, пише тя, като допълва, че тази информация е тревожна, защото подсказва за нарастваща липса на реална свързаност между хората.
Ел Хънт обръща внимание и на променящата се културна среда.
Тя отбелязва, че движения от типа на #MeToo правят хората много по-внимателни относно личното пространство и съгласието. „Това е огромна и положителна стъпка, но логично прави хората още по-предпазливи, когато не са напълно сигурни в реакцията на отсрещната страна“, разсъждава Хънт в своя текст за The Guardian.
Мнението ѝ е, че вместо да улесняват контактите, дигиталните платформи за запознанства, които много млади хора използват, често водят до нови емоционални бариери.
„Страхът от отхвърляне, подсилен от начина, по който алгоритмите работят, води до още по-голяма изолация“, коментира Хънт. Като пример авторката дава тенденцията много жени съзнателно да се оттеглят от пазара за онлайн запознанства, понеже не желаят да инвестират време в незрели партньори.
И ако реално се целуваме по-малко, според Хънт това е и напълно практически проблем. „Липсват ни реални, физически места за спонтанни срещи. По-малко нощен живот, инфлация, комбинирани с факта, че целият ни социален живот се прехвърля в смартфоните, изключително ограничават възможностите за естествени запознанства“, отбелязва тя.
В края на своя коментар Ел Хънт отправя следното послание: „Най-големият риск при всеки опит за сближаване е просто да се впуснем в неловка ситуация. Не бива да забравяме, че ако спрем да поемаме дори този малък риск, обществото ни може да изгуби способността си да изгражда дълбоки и реални човешки връзки.“
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)