На два часа с кола северно от Сан Франциско може да попаднете на едно необикновено място. След като се мине по моста „Голдън Гейт“, който свързва града с по-малките населени места, отляво остава океанът, а отдясно – остри скали и гигантски секвои.

Изведнъж на фона на синия океан изниква параклис с два православни кръста, каквито използва руската църква. До пътя има табела с надпис на кирилица, а по-нататък – дървено укрепление, построено върху надвиснал над морето скалист нос, пише BBC.

„Добре дошли във Форт Рос, най-южната точка на Руската империя“, шегува се археологът Крис Кимси от Службата за щатски паркове на Калифорния.

„Форт Рос“ всъщност е англоезичното название на руското укрепление „Крѣпость Россъ“. Всяка година милиони хора минават оттук, пътувайки по един от най-живописните пътища в САЩ – Pacific Coast Highway, който се вие по крайбрежието на Калифорния. Но малцина знаят, че тук някога е имало руска колония.

„Дори повечето калифорнийци нямат представа, че тук е имало руска колония. Всички знаят за испанците и мексиканците, но почти никой не знае нищо за присъствието на руснаците тук. Това е нещо като забравена империя“, казва Кент Лайтфут, антрополог от Калифорнийския университет в Бъркли.

Далеч по-известно сред американското общество е, че Русия е владеела Аляска, преди да я продаде на САЩ. Но за руската колония в Калифорния, съществувала близо 30 години, се знае твърде малко.

Кражбата в Лувъра подчертава пропуските в сигурността, но и поставя въпроса за границата между достъпност и защита на изкуството

Музей или крепост – новата дилема пред културните институции по целия свят

Всъщност „Форт Рос“ е построен с идеята да бъде „житница“ за заселниците в Аляска. След това обаче на колонията се гледа като на аванпост за евентуално териториално разширяване на Русия в Америка.

Докато европейските сили колонизират Америките и се разширяват на запад през XVI и XVII век, Русия овладява нови територии на изток. Около средата на XVII век руски търговци, наемници и ловци вече са минали през целия Сибир и са достигнали до Тихия океан.

През XVIII век руското настъпление продължава със създаването на селища по островите и крайбрежието на Аляска. През 1799 г. цар Павел I утвърждава Руско-американската компания, която трябва да поеме контрола върху търговията с кожи и други дейности в тези територии. Създадена по модела на Британската източноиндийска компания, тя управлява руските владения в Аляска като колония.

Но се появява проблем – компанията трупа печалба, а хората на терен гладуват. Аляска е негостоприемна земя с тежки условия за земеделие, поради което непрекъснато има недостиг на храна. Затова се взема решение за търсене на територии на юг и група руснаци се отправя към Калифорния с идеята да търгува с вече настанилите се там испанци, но и с риска да влезе в конфликт с тях.

В социални мрежи и аукционни къщи се търгуват мумифицирани човешки останки, често без спазване на елементарни мерки за безопасност

С маска и ръкавици срещу „Проклятието на мумията“

През април 1806 г., докато колонията в Аляска гладува, представителят на Руско-американската компания Николай Резанов стига с кораб до залива на Сан Франциско. Ситуацията на борда също не е добра – екипажът боледува от скорбут, но поне е достигнал до търсената „слънчева земя“, която по онова време е най-северната испанска територия.

Руснаците бързо са забелязани от испански войници на пост, които изискват новодошлите да се идентифицират. Испанците се боят именно от руско настъпление. Те имат претенции към Калифорния още от 1542 г., но започват да я колонизират повече от два века по-късно, след като научават за руското настъпление към Аляска. Испанците изграждат верига от укрепления, за да спрат евентуално руско или британско настъпление. Първият пост е край Сан Диего.

„Испанците се опасяват от придвижването на руснаците на юг. Така че създаването на Сан Диего, Санта Барбара, Монтерей и Сан Франциско е реакция на присъствието на руснаците в Аляска“, казва Лайтфут.

Резанов остава в Калифорния само шест седмици, но успява да свърши много работа. Купува от испанците достатъчно храна, за да спаси гладуващите руснаци в Аляска, и установява „дипломатически отношения“, като се сгодява с дъщерята на испанския комендант на града. Той осъзнава, че в Калифорния се оцелява много по-лесно, отколкото в Аляска или Сибир, и крои планове за руска колония.

Brown-Forman губи пазарна стойност, потреблението на уиски намалява, а оферта за 15 млрд. долара задълбочава разделението във фамилията, контролираща компанията повече от 150 години

Наследниците на Jack Daniel’s се бунтуват срещу управлението на семейната империя

Шест години по-късно, през 1812 г., планът започва да се осъществява. Група от 25 руснаци заедно с 80 души от коренното население на Аляска стига до Калифорния и построява малко дървено селище, над което скоро се издига знамето на Руско-американската компания.

Макар че това „владение“ остава под руски контрол близо 30 години, селището е частично възстановено и може да се посети и днес. То е отдалечено на двайсетина километра от най-близкия град, има параклис „Св. Николай“, панорамна гледка към океана и е туристическа атракция.

„Мястото е обвито в мистерия, но щом хората го открият, казват, че това е едно от най-красивите места, които някога са посещавали“, казва Робин Джой Уелман, екскурзоводка с 30-годишен стаж в калифорнийската служба за щатски паркове.

Троя е разкрита при разкопките на авантюриста Хайнрих Шлиман. Век и половина по-късно Турция, Германия и Русия спорят на кого принадлежат ценностите

150-годишна одисея: Съкровището на цар Приам от Троя до Москва

Сърцето на руската колония е укрепеното селище, в което живеят ръководители и служители на компанията. Построени са две отбранителни кули, оборудвани с достатъчно оръдия, за да контролират близкото крайбрежие. Руснаците нарочно избират естествено възвишение поради страх от испанско нападение. До конфликт обаче никога не се стига. Тъкмо обратното – помагат си.

„И руснаците, и испанците се намират в най-отдалечения край на своите империи. Всеки се нуждае от другия за неща, които не може сам да си набави. И затова търгуват нелегално“, казва Кимси.

Руснаците успяват да се устроят, като в един момент колонията се разширява до около 60 сгради. Там живеят около 400 души – работници в Руско-американската компания и техните семейства. Отношенията с местното население са сравнително мирни, за разлика от испанските опити за „цивилизоване“ на коренните жители чрез насилие и принудително покръстване.

С разрастването на колонията обаче се усилват и руските териториални амбиции в Северна Америка. През 1821 г. цар Александър I заявява претенции за контрол върху северозападното крайбрежие на континента на юг до 51-вия паралел. Тогавашният държавен секретар и бъдещ президент Джон Куинси Адамс обаче се противопоставя. През 1823 г. той предупреждава, че „американските континенти вече няма да бъдат обект на нови европейски колониални поселения“. По-късно същата година идеята за недопускане на нова европейска колонизация и намеса в Западното полукълбо е оформена в доктрината „Монро“, по името на президента Джеймс Монро.

Въпреки всички усилия „Форт Рос“ не успява да се превърне в „житница“ за колонията в Аляска. В селището така и не могат да произведат нужните количества пшеница. Доходите от продажба на кожи също не са кой знае какви, защото руските ловци масово избиват морските видри в района, с което на практика унищожават популацията им.

През 1839 г. британската компания „Хъдсънс Бей“ сключва договор за снабдяване с храни на заселниците в Аляска. И така експериментът „царска Калифорния“ върви към своя край.

Две години по-късно швейцарският емигрант Джон Сътър купува сградите, добитъка и оборудването на „Форт Рос“ за 30 хил. долара. Той ще се окаже ключова фигура в историята на Калифорния – през 1848 г. Джеймс Маршал открива злато край неговата дъскорезница, което дава началото на Златната треска.

Но това е друга история.