Гърция не се отказва от „Мраморите на Елгин“ в 200-годишния спор с Великобритания
Министър-председателят Кириакос Мицотакис отново постави темата на дневен ред, призовавайки британския си колега Анди Бърнам да прояви „политическа воля“ за връщането на скулптурите от Партенона
,fit(1001:538)&format=webp)
Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис призовава британския си колега Анди Бърнам да прояви „политическа воля“ за връщането на скулптурите от Партенона.
В коментар за The Guardian той заявява, че връщането на класическите съкровища, известни във Великобритания като „Мраморите на Елгин“, би „изпратило силен сигнал“, но би изисквало „смелост“.
Скулптурите се излагат в Британския музей от 19-ти век, въпреки че Гърция отдавна оспорва законността на това, отбелязва BBC.
Мицотакис и неговото правителство са провеждали и преди преговори с Британския музей по въпроса, но досега не са успели да постигнат споразумение.
Мицотакис се възползва от спора около заемането на гоблена от Байо на Британския музей, за да повтори претенциите на страната си към „Мраморите на Елгин“.
„Никой не би обмислил сериозно да раздели на две това, което е оцеляло от гоблена, и да изложи половината в Лондон, а другата половина в Байо, като твърди, че това е подходящ начин“, написа той в четвъртък, допълвайки: „И все пак, точно това се случи със скулптурите от Партенона.“
Коментарите му идват, след като директорът на Британския музей намекна, че споразумението между Великобритания и Франция – сключено след десетилетия на отхвърлени искания за заемане на средновековната бродерия, дава надежда за сключване на споразумение с Гърция относно „Мраморите на Елгин“, допълва BBC.
Мицотакис заявява още, че е „изненадан от предложение на музея, че заемането на гоблена от Байо може да послужи като модел за споразумение относно скулптурите от Партенона“ и подчертава: „Не смятам, че това е така.“
„Гърция не може да приеме никакво споразумение, което да я задължава да признае собствеността на Британския музей върху скулптурите, нито схема, която би означавала, че „заемаме“ части от нашия собствен паметник“, пише той.
Вместо това призовава Бърнам да се придържа към предишните си коментари относно скулптурите и да намери начин да ги върне завинаги. Това според Мицотакис би било „решаваща стъпка“, която би „обединила скулптурите и би превърнала историческия спор в уникален акт на културно приятелство“.
Още през 2023 г. Бърнам заяви, че скулптурите трябва да бъдат върнати на Гърция „без никакви условия“. Години наред той подкрепяше промяна в закона, която да позволи това. Миналия месец обаче заяви пред Financial Times, че „в крайна сметка това е въпрос, който засяга Британския музей“, като добави, че „от правна гледна точка именно там се намира този въпрос“.
В началото на 19-ти век британският посланик лорд Елгин получава разрешение от Османската империя, управляващата власт в Атина по онова време, да премести част от мраморните статуи, създадени между 447 г. пр.н.е. и 432 г. пр.н.е., за да украсяват храма на Атина – наричан днес Партенон, в Акропола в Атина.
След като през 1816 г. специална парламентарна комисия счита действията на Елгин за законни, скулптурите са включени в колекцията на Британския музей чрез парламентарен акт. Гърците оспорват законността на преместването им и настояват за връщането им.
Галерията „Партенон“ в Музея на Акропола в гръцката столица е проектирана умишлено така, че да има свободни места за скулптурите, намиращи се в Британския музей.
През 2023 г. Джордж Осбърн, тогавашен председател на музея, заявява пред BBC, че търси „по-кооперативно споразумение“ след „доста ожесточено несъгласие“ с гърците в продължение на над 200 години.
Последните коментари на Мицотакис подсказват, че реториката около този деликатен въпрос отново се засилва.
Миналия месец гръцкият министър на здравеопазването заяви пред Breitbart News, че би искал американският президент Доналд Тръмп да окаже натиск върху британците да върнат фрагментите от Партенона.
Позицията на Британския музей – както и тази на правителството на Обединеното кралство, е, че законът не позволява трайното връщане на предмети от колекцията, макар че споразуменията за заем са обичайна практика.
Активистите посочват, че Законът за Британския музей може да бъде изменен. Правителството на Обединеното кралство обаче не е дало сигнали, че това е приоритет.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)